ДБ с нови сигнали как държавни пари отиват "на ползу Догану"

ДБ с нови сигнали как държавни пари отиват "на ползу Догану"

Два нови сигнала за нерегламентирана държавна помощ "на ползу Догану" внася "Демократична България" до прокуратурата и до екоминистерството, съобщи в сряда съпредседателят на дясната формация Христо Иванов пред журналисти във Варна.

Сигналът до държавното обвинение е заради отдаването на кейовата стена на пристанището в ТЕЦ "Варна", чийто мажоритарен собственик е почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Това става през 2019 г. без задължителната по закон състезателна процедура.

Министерството на околната среда и водите пък е сезирано заради отваряне без екооценка на подводното депо "Налбанка". В него се депонират земните маси (т.нар. дрегажни маси), извадени от Варненското езеро при удълбочаването му, което се прави от Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" като проектът на стойност 350 млн. лв. е възложен вътрешно на държавна фирма, която пък е наела руски плавателни съдове без поръчка за удълбаването на двата канала, водещи до пристанището на Доган.

Все още няма яснота и за проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция по сигнала на "Демократична България" защо не е направена обществена поръчка за възлагането на тази поръчка, посочват от коалицията.

"Става дума за 350 млн. лева наши пари, които отново виждаме как със съдействието на българските институции отиват на ползу роду не, а на ползу Догану", заяви съпредседателят на формацията Христо Иванов от брега на Варненскотf езеро.

"Сега в момента сме в предизборен период, всички са се засилили да махат Бойко Борисов и ГЕРБ и няма никакво съмнение, че Бойко Борисов трябва най-малкото да слезе от политическата сцена и ГЕРБ да мине в опозиция. Но рискуваме Бойко Борисов да си отиде и да остане Доган или Пеевски. Големият въпрос е как този модел, който виждаме тук – как българските държавни институции са превърнати в обслужващ персонал на Сараите, този модел да бъде премахнат. "Демократична България е единствената сила, която има ясна програма за това как този модел да бъде премахнат", каза още той.

Кейовата стена на пристанище "ТЕЦ Езерово" е отдадена на ТЕЦ "Варна" вместо с концесионен договор или договор за отдаване под наем за до 10 години, единствено с рамково споразумение за партньорство между теца и държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", сключено на 10 юли 2018 г., което не е публично достъпно, припомнят от дясната формация.

"Посоченото Рамково споразумение не би могло да бъде годно правно основание за ползване на кейовата стена, тъй като в действащото законодателство е налице изрична правна уредба за основанията и реда за предоставяне на трети лица ползването на имоти – публична държавна собственост. Налице е обосновано съмнение, че с това Рамково споразумение се цели заобикаляне на действащите законови разпоредби за предоставяне ползването на имоти – публична държавна собственост, както и на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, който ясно забранява на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" да извършва пристанищна дейност, както и да влиза в дружества с пристанищни оператори", се посочва в сигнала до прокуратурата.

кОт екоминистерството се иска да провери защо е отворено през март 2020 г. без екооценка закритото през 2009 г. заради изчерпан капацитет подводно депо "Налбанка". Освен това то се намира в близост до защитената местност "Казашко".

От коалицията посочват, че за да се избегне изготвянето на доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) "Пристанищна инфраструктура" е разделила на две предложенията за удълбочаване на Варненското езеро и за откриването на депото. Те би трябвало да се разглеждат като една процедура и да се мине ОВОС, коментира съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов.

Христо Иванов изтъкна, че депото на практика е в границите на града и екооценката е необходима, за да се преценят рисковете за околната среда.

"Притеснение има и за това, че обемът, за който е отворено депото, е 3 млн. куб. метра, а по план при удълбочаването ще бъдат извадени между 7 и 8 млн. куб. метра и не е известно къде ще бъдат депонирани оставащите", каза Иванов.

Той посочи и че при проследяване на дейността на дълбачките във Варненското езеро се вижда, че те обслужват основно ТЕЦ "Варна".

Споделяне

Още по темата

Още от България