ДБ внесе конституционни поправки за лустрация и радикална съдебна реформа

"Демократична България" внесе още в първия работен ден на 45-ото Народно събрание обещаните предложения за промени в конституцията и редица закони, които предвиждат радикална съдебна реформа, лустрация и право на гражданска законодателна инициатива.

За приемането на предложенията, които вече са публикувани на сайта на парламента, се изисква мнозинство от 3/4 от народните представители. А пък за да бъде допуснат за разгледане, проектът на "Демократична България" за промени в конституцията трябва да получи подкрепата на поне 60 народни представители. До момента той е подписан от всичките 27 народни представители от ДБ.

Лустрация и проверки за почтеност

Коалицията предлага отстраняване от висши публични публични длъжности за период от 10 години за хората, сътрудничили на бивша Държавна сигурност (ДС). ДБ настоява лустрацията да се прилага в секторите национална сигурност, отбрана, вътрешен ред и правосъдие.

Лустрационните основания трябва да се прилагат за Министерски съвет, министерствата на отбраната, правосъдието, вътрешните и външните работи, в службите за сигурност, в съдилищата, прокуратурата, следствието, Висшия съдебен съвет, в Конституционния съд, както и в независимите контролни и регулаторни органи (Комисия за финансов надзор, Комисия за защита на конкуренцията, омбудсман и др.).

Ограниченията трябва да важат също за експертния и техническия персонал, ако работят с класифицирана информация.

"Предлага се лустрацията да обхване както проверка на "чисто минало", така и проверка на интегритета на кандидатите за висши публични длъжности, включително за тяхната лоялност към демократичните ценности и принципи", пише в проекта за промени в конституцията. За целта се предвиждат периодични "проверки за почтеност" на хората на висши постове.

Втората ключова промяна в проекта за конституционни промени на "Демократична България" е радикална съдебна реформа. Предвижда се намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет до една трета от състава на 15-членен орган (тоест 5-има души). Осем члена трябва да се избират пряко от съдиите, а председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд са членове по право.

В момента ВСС се състои от две колегии – на прокурори и съдии. Те функционират заедно в Пленум на ВСС, който избира тримата "големи" в съдебната власт и решава финансовите и имуществените въпроси на съдебната власт. Тежестта на "политическата квота", избирана от парламента, е много голяма – 11 души. Тя е равна на професионалната квота във ВСС и реално има превес, защото работи заедно с главния прокурор. ДБ предлага в този си вид ВСС да спре да съществува.

Предложението за освобождаване от длъжност на председателите на ВКС и ВАС следва да се прави с мнозинство от две трети от членовете на ВСС. Решението да се взима от Конституционния съд, предвижда проектът. Според ДБ това е превенция срещу политически мотивирани инициативи за освобождаване.

Главният прокурор да се избира от парламента

Коалицията предлага главният прокурор да се избира от парламента с мнозинство от три пети (тоест 144 народни представители), като мандатът му следва да се намали на 5 години. Кариерните и дисциплинарните правомощия в прокуратурата трябва да се осъществяват от Прокурорски съвет от 11 члена, като 5 от тях се избират от парламента.

Предвижда се и процедура по освобождаване (импийчмънт) на главния прокурор по предложение на министъра на правосъдието или една пета от народните представители. Ако то бъде подкрепено от поне 140 депутати, казусът следва да се прехвърли за окончателно решение на Конституционния съд или президента, предлага коалицията.

ДБ смята, че правомощията на прокуратурата трябва да бъдат ограничени до наказателния процес и трябва да отпадне функцията за общ надзор за законност по отношение на актовете и действията на държавните органи.

"Изборът и отчитането пред парламента гарантират по-висока степен на легитимност на упражняваната от главния прокурор репресивна власт, както и споделяне на отговорността с представителите на изпълнителната власт по отношение на формирането на наказателната политика на държавата", пишат депутатите от "Демократична България".

Законодателна инициатива за гражданите

Ключова идея в проекта и е въвеждането на законодателна гражданска инициатива по предложение на поне 10 000 души с избирателни права. Така ще могат да инициират пряко законопроекти, които се обсъждат и приемат равнопоставено със законопроектите, внасяни от народни представители и Министерски съвет.

Според депутатите на ДБ тази процедура ще даде възможност за контрол върху открито лобистки законопроекти, внасяни от отделни народни представители.

Предлага се и регламентирането на индивидуалната конституционна жалба, която да гарантира, че приеманите от парламента закони не нарушават конституционните права на гражданите.

Друга поправка предвижда всички съдилищата да могат да сезират пряко Конституционния съд. Коалицията коментира, че сегашната ситуация е парадоксална, защото всеки съдия по конкретно дело може да се обърне към Съда на ЕС за тълкуване на законодателството, но не и към националния Конституционен съд.