Dead Man Walking

"Ние не искаме война, но ако те я започнат, ще се защитаваме". Това каза през миналата седмица осъденият на смърт кюрдски лидер Абдула Йоджалан, който очаква присъдата си в турски затвор. Смъртната присъда на Йоджалан обаче, така и може да не бъде изпълнена.

През септември 1999 г., бившият водач на сепаратистите от Кюрдската работническа партия (ПКК) прекрати 15-годишната въоръжена кампания и започна да търси политическо решение на кюрдския въпрос. В този си опит Йоджалан тръгна по пътя на сродни организации като ООП в Палестина и Шийн Фейн в Северна Ирландия. След залавянето му от Турция, Йоджалан заповяда на кюрдските военни групировки да спрат сраженията и да се изтеглят от турска територия. Оттогава между Турция и ПКК има само спорадични сблъсъци.

Кой кой е в конфликта между Турция и кюрдите?

Кюрдистан - страната която не съществува

Кюрдите не са арабски племена и принадлежат към т. нар. мюсюлмани - Суини. Те са около 20 милиона и говорят различни разновидности на език, близък до персийския. Кюрдите живеят на територията на пет държави - Турция, Армения, Ирак, Иран и Сирия. Те претендират, че са национална група със своя култура и език, въпреки че различните кюрдски групи дори нямат свой общ диалект, който да се говори от всички.

Кюрдските националисти говорят за своята родна земя като за Кюрдистан, въпреки че територията, на която живеят, дори не е в рамките на едни и същи национални граници. Всъщност отделните кюрдски групировки са част от политическия живот на четирите държави, в които са разпръснати и имат твърде различни представи за това какъв е актуалният политически дневен ред. Най-остра съпротива кюрдите оказват срещу Турция, която до 1991 г. отказваше да ги признае за етническа общност. В Турция и досега е забранено използването на кюрдски език в публични сфери като образованието и медиите.

Сред кюрдските групировки има ортодоксални марксистки партии, ислямски партии и дори партии, основани на принадлежността към едно и също племе. В известна степен вътрешните боричкания между различните групировки не дава възможност на кюрдите да формулират националната си идентичност и да я преследват политически. Една от двете най-големи кюрдски партии дори се съюзи с Турция, за да изгони ПКК от своята територия.

Арестът на Йоджалан със сигурност е загуба за кюрдите в Турция, но като се имат предвид политическите различия между кюрдски партии, голяма част от тях го посрещат с равнодушие или дори с радост. Затова е почти невероятно всички групировки да подкрепят политическите претенции на Йоджалан и вероятно няма да нарушат досегашния си начин на съществуване, както и няма да променят политическите си позиции. Същевременно правителствата от Близкия изток имат единодушни позиции по кюрдския въпрос и категорично отказват да обсъждат създаването на кюрдска държава.

Най-многобройно кюрдско население има в югоизточната част на Турция и в северен Ирак. След войната в Персийския залив Турция постоянно поддържа свои войски на иракска територия, които са извън контрола на Багдад. Причината е, че според различни информации, сега в Северен Ирак има над 8000 бойци на ПКК. Надеждите на кюрдите, особено в Турция, са свързани с възможността ЕС да окаже натиск върху Анкара да признае основните им културни права, като право на образование и радио и телевизионни излъчвания на кюрдски език. Същевременно Турция се опита да създаде вътрешнополитически съюз срещу ПКК с други кюрдски групировки като Патриотичния съюз на Кюрдистан и Кюрдската демократическа партия.

Кой е Абдула Йоджалан?

Абдула Йоджалан беше най-търсеният човек в Турция повече от две десетилетия. Той е наричан от поддръжниците си "Апо", което на кюрдски означава "Чичо". На турски фамилията му Йоджалан се превежда като "отмъстител". Турция го обвинява в десетки убийства и терористични атентати.

Името му става световно известно, когато през 1984 г. ПКК започва въоръжена борба за създаване на независима кюрдска държава в югоизточната част на Турция.

Йоджалан завършва политически науки в Aнкара, където заедно със състуденти основава ПКК. Той напуска Турция преди военния преврат през 1980 г.

От 1984 г., когато под негово ръководство ПКК започва военна съпротива, досега са убити над 30 000 души, сред които турски войници, кюрдски бойци и много цивилни граждани. ПКК е най-силна през 1992 г., когато Йоджалан казва, че дори и сто хиляди души да загинат, Кюрдската работническа партия няма да бъде победена. По това време той обявява претенции за създаване на независима кюрдска държава и иска кюрдите на територията на Турция да получат автономия. След като ПКК започва да губи влиянието си и военната си сила Йоджалан обявява, че ще я трансформира в политическа организация.

Йоджалан е заловен през февруари 1999 г. в Кения, след което е екстрадиран в Турция и е осъден на смърт. Съдебното дело срещу него се оказа най-силното оръжие за легитимиране на политическите претенции на кюрдите срещу Турция.

В резултат на процеса, завършил с обявяване на смъртна присъда и демонстрациите на кюрдите в цяла Европа, Анкара бе предупредена от Европейския съюз да не изпълнява наказанието на Йоджалан. Достигна се дотам, че показният процес срещу кюрдския лидер и смъртната присъда се превърнаха в политическа пречка пред подобряването на отношенията между Турция и ЕС. Понастоящем Абдула Йоджалан обжалва смъртното си наказание пред Европейският съд по правата на човека в Страсбург.

Дилемата пред Кюрдската работническа партия

Арестът на Йоджалан предизвика бурни реакции сред кюрдските общности в цяла Европа. Въпреки това между поддържниците му има сериозно объркване относно начина, по който кюрдите трябва да отстояват претенциите си. Кюрдските общности в европейските държави са ентусиазирани относно възможността за преобразуване на ПКК в конвенционална политическа партия.

В същото време част от военните лидери на ПКК, които не харесват диктаторските методи на Йоджалан, не са готови да подкрепят намеренията му за преобразуване на ПКК в политическа партия. Те припомнят, че той е започнал призивите си за изоставяне на тероризма и военните действия едва след като бе принуден да напусне базата си в Сирия и сега, когато е осъден на смърт.

Голяма част от поддръжниците му обаче не са сигурни дали той не е заинтересуван по-скоро от това да спаси живота си, дори ако трябва да съдейства на Турция против кюрдската кауза. Отказът на Турция да започне политическо решаване на кюрдския въпрос и смъртната присъда, която Йоджалан получи обаче, в голяма степен го правят неоспорим герой за кюрдите.

Международните реакции

Въпросите за създаване на независима кюрдска държава не се обсъждат на международно равнище и нямат шанс да излязат на дневен ред. Повечето политици в Европейския съюз са привърженици на уреждането на кюрдския въпрос посредством даване на културни права на кюрдите и признаването им за етническа общност.

Турция е против еманципацията на кюрдския етнос, защото счита, че това е само стъпка към борбата за независимост и територия. За армията, която има силно влияние в турската политика, политическото легитимиране на кюрдите означава тактически ход по пътя на разделянето на страната. Турските власти се надяват, че елиминирането на Йоджалан ще даде път на по-умерени кюрдски лидери. Анкара настоява също, че на Йоджалан не трябва да бъде позволено да постигне на политическата сцена това, което не е успял чрез атентати и военни действия.

Проблемът на Турция обаче е, че ЕС иска подобни неща от самата нея. Брюксел постави категоричното условие, че не може да разговаря за членство на Турция в ЕС преди Анкара да реши въпроса с правата на кюрдите. Европа предупреди още, че шансовете на Турция за членство в ЕС ще изчезнат напълно, ако смъртната присъда на Йоджалан бъде изпълнена.

Други източници на информация

Кюрдска работническа партия

ББС

История на ПКК

Още от Свят

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?