Дебатът по Пражката декларация отиде чак до сътворението на света

Въпреки че миналата седмица БСП успя да отложи гласуването на Пражката декларация "Европейската съвест и комунизмът", предложена от дясната опозиция в парламента, дебатът по нея продължи отново и в първия пленарен ден за тази седмица. Документът бе приет в чешката столица на конференция през юни.

С гласовете на коалиционните партньори ДПС и НДСВ тя успя да "се промуши" в дневния ред. От партията на Ахмед Доган още миналата седмица обявиха, че ще подкрепят документа, тъй като въпросът е принципен и както бе осъден т. нар. "възродителен процес" срещу българските турци, така същото трябва да стане и по отношение на комунистическия режим.

В над тричасовите изказвания се чуха най-различни мнения, които варираха от "избиването на партизаните, "отрязаните им глави" и "съдбата на ястребинчетата", до робството в древна Атина и Френската революция.

Представители на левицата обявиха, че няма да подкрепят документа с аргумента, че нито един парламент в Европа или друга институция не е направила това, пък и Народното събрание вече има решение, с което осъжда комунистическия режим. Председателят на правната комисия Янаки Стоилов (БСП) коментира, че "хората, които не могат да оправят настоящите проблеми на хората, са тръгнали да оправят историята", а негови колеги поискаха миналото да се обсъжда от историците, а не от Народното събрание.

Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че 40-то народно събрание има възможността да подкрепи един документ, така че да се намери основа за национално съгласие по въпроса за българската история. Той призова депутатите от левицата да подкрепят Пражката декларация, защото без "тяхното съгласие тя няма да има същата стойност".

"Важно за България е да запълним пропастта, която има помежду ни, като почетем жертвите от нацисткия и комунистическия тоталитарен режим", допълни той.

Костов призова социалистическата партия да извърви своя остатък от пътя и да не остава извън това съгласие. Той предложи и в документа да влезе препоръка към Министерството на образованието и науката да преразгледа и коригира учебниците по история, така че "децата да са предупредени за престъпленията на комунизма и да се научат да ги осъждат по същия начин, по който осъждат нацистките престъпления".

Шефът на червените депутати Ангел Найденов подкрепи Костов в предложението му да бъде намерено мястото за национално съгласие, "както и да бъде открито полето на националното помирение".

"БСП обаче не се нуждае от призиви да прави това, защото през 1989 г. насам има поне две политически декларации на БСП в това отношение", обясни Найденов. По думите му по Пражката декларация не може да се постигне съгласие, защото това, което ДСБ предлага за гласуване, е продукт на една от партиите в европарламента и това е дясната част на ЕНП.

Това не е акт на всички политически партии е ЕП, коментира Найденов.

Като заяви, че категорично не е съгласен с предлагания текст на декларация и няма да я подкрепи, Георги Божинов (БСП) коментира, че не може да се слага знак за равенство между комунистическата и фашистката идеология.

В типичния си лекторски стил депутатът от Коалиция за България и историк проф. Андрей Пантев коментира, че не може един парламент да осъжда историческа действителност. "Да не сме Конвент, който реже главите на краля държавен глава", заяви той. После допълни, че "може би трябва да се върнем назад във времето и да осъдим робството в древна Атина".

Пантев каза още, че комунистическото минало е част от една блокова система, в която не е имало само ангели и злодеи. Той отбеляза, че няма политически режим, който да няма отблъскващи прояви, както и че комунизмът е осъден, защото е бил "исторически умрял".

Очаква се в четвъртък декларацията да бъде гласувана на първо четене, като прогнозите са, че тя може да мине, въпреки възраженията на БСП, ако бъде подкрепена от НДСВ и ДПС.

В проекта на ДСБ за декларация, подобно и в този на СДС, се предлага 23 август - денят на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин, да бъде обявен за Ден за възпоминание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими, така както Европа почита на 27 януари паметта на жертвите на Холокоста.

Предвижда се и създаването на независима експертна комисия, която да събира информация за нарушаване на човешките права по време на тоталитарното управление у нас.

ДСБ предлага още парламентът да подкрепи решението на Пражката конференция да бъде основан Институт на европейската памет и съвест, който да е научен институт за изследвания на тоталитаризма. Десните настояват още през 2009 г. да бъде отбелязана 20-годишнината от падането на Берлинската стена и събитията на пекинския площад "Тянънмън".