Дебатът в БНТ отново е далеч от истинските проблеми на медията

В суматохата на революционното опиянение от последните дни, в и около БНТ се води някакъв дебат. Той засяга всичко друго, но не и реалните проблеми на телевизията като обществена медия и информационен лидер в общия контекст на развитието на страната.

Дискусията ще придобие някакъв смисъл, ако премине границата на битовизма - на това кой на кого дал външна продукция, кой къде отишъл в командировка, кой с кого срещу кого се съюзил, кой чий човек бил и т.н. Всичко това замества липсата в последните десетина години на ясно формулирани цели и политики на националния обществен оператор.

В областта на информационните - (новини и актуални) - предавания, липсва какъвто и да било експертен капацитет. Нивото на по-голямата част от хората на управленски позиции и журналистите е такова, че не позволява адекватно стратегическо насочване на БНТ към националните приоритети, а още по-малко - влизането в дълбочината на проблематиката, поставяна от актуалната българска политика.

Ще дам един очевиден пример.

Тежък индикативен парадокс е, че Българската национална телевизия няма кореспондент във Вашингтон и (или) Ню Йорк, при положение, че вече е член на НАТО, в продължение на две години беше член на Съвета за Сигурност на ООН в период, в който в Съвета се гласуваха и вземаха решения, които години наред ще оказват влияние върху световните политически процеси; при положение, че във Вашингтон са централите на Световната Банка и Международния Валутен Фонд, и че като цяло, от Източното крайбрежие идват достатъчно силни сигнали за глобализираната световната политика и икономика.

Никакъв аргумент не е това, че евентуално БНТ нямала пари за такъв кореспондентски пункт. Напълно ясно е, че това е само и единствено въпрос на приоритети и политика на медията.

Как говорим за ЕС, при положение, че в новините и в актуалните предавания не може да се види почти нищо от вътрешните политики на страните от Съюза, нищо от проблемите на националните икономики, нищо съществено от дебатите на съюзно ниво, които са провокирани от тези проблеми. Истината е, че липсва каквато и да било задълбоченост в отразяването на процесите извън България, и това само по себе си допринася за декласацията на БНТ като формиращ обществено мнение фактор.

Същото може да се каже и за съществените, и до голяма степен консенсусни вътрешни политики на българските правителства. Интеграцията на малцинствата например не е само рамкирането на едни новини на турски език в 17.10 часа. Интеграцията изисква - ако това е приоритетна обществена тема и искрено формулирана политика на обществения оператор - темите за националните или етнически малцинства да присъства съзнателно в общата информационна линия на БНТ.

БНТ трябва да позволи на аудиторията - достатъчно компетентно - да се ориентира в сложните интерграционни процеси на национално и международно ниво. И за да стане това, тя трябва да формира информационна политика, а не летаргично да се носи по течението на събитията и протоколния новинарски ред.

В 2004 година България е член на НАТО, пред приключване на преговори за влизане в ЕС, българското политическо съсловие е преминало 15 годишен цикъл на формиране.Тези реалности изискват БНТ по принцип да се адаптира бързо, а в конкретния момент - да догони динамиката и задълбочеността на тези процеси.

С всичко, казано дотук, не претендирам за изчерпателност. Просто се опитвам да кажа, че ако сега е моментът да се дебатира, добре е да се влезе в същността на проблемите.

*Журналистът Асен Григоров е продуцент на сутрешния блок в БНТ "Денят започва"