Дебатите за намесата на САЩ в Македония продължават

Повечето американци трудно биха намерили Македония на картата, а за политическите, икономически и етнически връзки на САЩ с тази страна с размерите на щата Върмонт в най-добрия случай може да се каже, че са слаби.

Но след като членове на недоволното етническо албанско малцинство в Македония вдигнаха оръжие срещу законно избраното правителство, някои американски аналитици предупредиха, че не размерите на страната имат значение. Важното е, изтъкват те, че Македония е близо до други стари балкански бойни полета.

Американските наблюдатели смятат, че дългогодишните усилия на САЩ и съюзниците им от НАТО на Балканите може да бъдат пропилени, ако етническият конфликт дестабилизира младата демокрация с два милиона души население.

Сред тези загрижени наблюдатели са Ричард Холбрук и Джийн Къркпатрик, бивши постоянни представители на САЩ в ООН. "Нужни са много по-мощни действия на НАТО, за да не ескалира по-нататък насилието и да заглуши умерените гласове сред етническите албанци и македонците", писаха те неотдавна в обща статия. "Допускането на гражданска война в Македония може да постави под въпрос националните граници на Балканите, да поощри насилието в целия регион,да застраши страни като България и дори да породи напрежение вътре в НАТО", предупредиха те.

Не че Европа или САЩ пренебрегват проблема. Както се изрази един европейски дипломат, толкова много самолети с пратеници-миротворци прелитат до Македония, че чак понякога се затъмнява небето над Югоизточна Европа. Бунтовниците-етнически албанци смятат, че мнозинството ги третира като граждани от второ качество. Правителството на Македония смята, че целта на бунтовниците е "Велика Албания", която включва Албания и части от Македония и Косово.

НАТО вече е замесен, макар и в ограничена степен. Например пактът осигурява обучението на македонската армия и прехваща албанските оръжейни доставки през границата откъм Косово. Даниъл Съруър, експерт по Балканите от американския Институт за мира, препоръчва по-твърд подход. "Знаем от горчив исторически опит, че ако не спрем нещата навреме, това води до много по-лоши проблеми по-късно и се налага интервенция на САЩ. Превантивните мерки са по-евтини от лечението по спешност".

Според Джон Хълсман, експерт по Европа във фондацията Херитидж, администрацията постъпва разумно, като ограничава американската роля. "Европейците трябва да поемат водачеството", твърди той. Колкото по-голяма е американската политическа и военна намеса, толкова по-голяма е вероятността американски войници да станат мишени на "необузданата враждебност" в региона, изтъква той.

След поетите задължения в Босна и Косово, администрацията с неохота се отнася към идеята да се замесва в бъркотията в Македония. Там има около 700 американски войници, но те главно осигуряват логистична подкрепа за силите на САЩ в съседно Косово. Конфликтът в Македония се интернационализира - в смисъл, че албанските бутовници все повече разчитат на материална подкрепа на албанските си събратя отвъд границата. Освен това Косово често е плацдарм за нападения вътре в Македония.

Когато американски военен персонал бе използван за охрана на конвой от автобуси с въоръжени албански бунтовници миналата седмица, представители на Пентагона отрекоха, че операцията предвещава по-дълбока намеса, макар да признаха, че такъв риск има. Само няколко дни по-късно президентът Буш каза, че нито един вариант не е изключен, що се отнася до използването на американски войници в Македония.

Засега те биха се намесили само за да наложат спазването на споразумение за разоръжаването /ако бъде постигнато такова/ в рамките на по-широка договореност и като част от общ контингент на НАТО от 3 000 войници, повечето европейци. Според Хълсман ограниченията на американското участие са уместни. "Не бива да отиваме там да разоръжаваме когото и да било при липса на споразумение. Иначе никога няма да излезем оттам", предупреждава той.