Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Дефектите на здравната система, които епидемията освети

4 коментара
Дефектите на здравната система, които епидемията освети

Пандемията от Covid-19 връхлетя почти всички държави и постави на изпитание едни от най-мощните здравни системи в света. България избегна най-тежкия сценарий – предполага се, че рано взетите мерки не позволиха заразяването на огромен брой хора за кратко време, което щеше да претовари болниците и да "счупи" системата.

Здравната система беше мобилизирана и работи "на мускули", за да поеме пациентите с Covid-19, но беше почти затворена повече от месец за заболелите от други болести, с изключение на най-спешните случаи.

През този период изплуваха редица проблеми, които са добре известни от години, но за решаването им не се работи достатъчно и кризата ги освети още по-ярко.

Организационен хаос. Българската здравна система страда от много пороци, но организационният хаос е един най-тежките. Това, че пациентите често са препращани от един специалист на друг, от една болница в друга и някак си все се оказва, че не са на правилното място, че не носят всички необходими документи или са изпуснали някакъв срок, е непосилен стрес за хората. Много често никой не може да отговори на въпросите им – вместо това ги прехвърлят на друга институция. Същата сцена се повтори и в разгара на епидемията, когато граждани прекараха часове в обяснения по телефона с РЗИ, МЗ, Спешна помощ, личния лекар, докато изяснят какво да правят. А някои така и не разбраха и просто си останаха вкъщи да чакат.

Оборотът на пациенти в центъра на системата. Кризата освети много ясно и уродливата философия, по която функционира българската здравна система, в центъра на която е оборотът на пациенти. Не самите пациенти и техните здравни потребности. А постоянното превъртане на колкото се може по-голям брой хора през клиничните пътеки, за да могат лечебните заведения да си "вържат издръжката". Когато потокът на тези пациенти, формиращ над 2 млн. хоспитализации годишно, внезапно секна, болниците се оказаха с орязани наполовина приходи и в невъзможност да изкарат пари за заплатите на персонала си и да покрият лекарства, консумативи и режийни разходи. Затова беше въведена антикризисната мярка НЗОК да им плаща 85% от обичайните приходи преди кризата, независимо че зад това не стоят медицински услуги за гражданите, от чиито здравни вноски системата се издържа. Или иначе казано, вместо държавата да подкрепи здравната система в кризата, подкрепата дойде от "спестените" пари на всички здравноосигурени, които не отидоха на лекар, въпреки че много от тях са имали реална нужда.

Ситуацията с Covid-19 показа колко зависима е здравната система от поддържането на голям брой пациенти в болница, вместо да бъде ориентирана към профилактика и превенция като държи хората в добро здраве или контролира хроничните им заболявания извън болниците.

Подценените специалности и медици. Освен това за поред път се видя колко зле финансирани са някои специалности и звена в системата, като лечението на инфекциозните болести и работещите в регионалните здравни инспекции, които трябваше да изнесат съществена част от тежестта на кризата. Проблемът с финансирането е свързан и с друг основен дефект на системата – оголването на цели специалности откъм кадри, тъй като са ниско платени и поради това непривлекателни за специализация. Всичко това е добре известно на Министерството на здравеопазването, което обеща да предприеме промени. Проблемът обаче е общовалиден за цялата система, тъй като има подценени, но важни за системата специалности, в които трябва да се инвестира целенасочено, за да бъдат съхранени, а младите лекари да виждат интерес да се развиват в тях. Очевидно те не могат да разчитат на голям оборот пациенти и е добре да се помисли за финансиране и на друг принцип, а не само според броя преминали болни. Същото важи и за друга силно подценена специалност – педиатрията, поради което от гилдията се борят новата национална детска болница да е със специален статут и да не е търговско дружество.

Криза за персонал. Българската здравна система страда от остър недостиг на медицински сестри и разполага с приличен брой, но неравномерно разпръснати по специалности и населени места лекари. Това се видя и в разгара на епидемията, когато голяма част от персонала на няколко болници се зарази и определени отделения изнемогваха под натиска на болните. А желаещи да ги подпомогнат лекари от други места така и не се намериха. Примери за голям брой заразени сред медицинския персонал, което поставя на изпитание работата на болниците, имаше във Видин, Ямбол, Пазарджик и др. места. Това показва колко уязвими могат да бъдат в извънредна обстановка болниците на някои областни градове. Но кризата за кадри в тях е валидна и в нормална обстановка, а причините за това са комплексни и обикновено се въртят около порочния кръг: малко пациенти - недостатъчно приходи - ниско платени кадри – отлив на специалисти - затваряне на отделения.

Доплащането. Както е добре известно, България е на първо място в ЕС по дял на директните плащания за здравеопазване от джоба на пациентите. Близо 50% от парите в системата идват директно от пациентите, а другата половина се покриват с обществени средства от НЗОК, МЗ и общините. Към добре известните доплащания за избор на екип, изследвания, лекарства и пр., кризата с Covid-19 добави още eдно – тест за коронавирус като условие за прием в болница. Изискването предизвика полемика между здравните власти и някои болници, тъй като МЗ обяви, че тестът за коронавирус в никакъв случай не може да се поставя като условие, за да бъде приет човек с друга диагноза в лечебно заведение. Някои болници от своя страна се оплакаха, че това се прави за сигурността на пациентите и ако тестът не се покрива от МЗ и НЗОК, този разход ще остане за тяхна сметка. Потърпевши накрая отново се оказаха най-уязвимите – болните, които първо бяха достатъчно стресирани от създалата се обстановка, а след това и изнудвани да си плащат изследвания, за да получат нужното им лечение, гарантирано от НЗОК.

Липсата на електронни услуги. За времето на епидемията бяха създадени редица улеснения за гражданите, в това число и за пациентите, за да им се спести ходенето по опашки - например за издаването на протоколи за платени от НЗОК лекарства. Въпреки това се усети липсата на общодостъпни за гражданите електронни услуги като електронна рецепта или достъп до онлайн консултации с лични лекари и специалисти по линия на НЗОК. Много частни компании предоставиха безплатен достъп до платформите и услугите си за телемедицина в кризата и пациентски организации създадоха възможности за безплатни консултации с лекари. Но в случая става въпрос за единични и откъслечни усилия, а не за общодостъпни и финансирани с обществени средства услуги, които да бъдат улеснение за всички здравноосигурени граждани и то не само по време на кризата.

След приключването на извънредното положение беше върнат старият ред за издаване на протоколи за отпускане на скъпоструващи лекарства по линия на НЗОК, който е доста тромав.

Липсата на инвестиции в наука и развойна дейност. Наложи се да ни връхлети кризата с Covid-19, за да установи правителството, че има държавна фирма, която се занимава с производство на ваксини и човешки кръвни продукти и това са дейности, които изискват инвестиции не само в извънредното положение. В края на април премиерът Бойко Борисов обеща 22 млн. лева за три проекта на държавната фирма "Бул Био", които включват разширяване на производството на човешки кръвни продукти и нова производствена линия за БЦЖ ваксината, която привлече вниманието покрай изследвания за възможна връзка между задължителните имунизации и по-лекото засягане на определени държави от коронавируса. Третият проект е за възстановяване на производството на хиперимунна животинска плазма от коне, от която се приготвят серуми срещу змийско отравяне, дифтерит и тетанус.

Показателна за отношението на управляващите към подобен род инвестиции е репликата на премиера Бойко Борисов: "Осигуряваме конюшни, коне съответно, за да може да се джурка и да се прави ваксината след това, за много други болести, за тиф, дизентерия - все тежки", изпусната между другото на един от многобройните нощни брифинги в извънредното положение и оставила мнозина в недоумение каква е връзката между конете и ваксините.   

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

4 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Иван2000
    #4

    Добра статия с логичен анализ. Може да се добави още един проблем -относително ниско заплащане на лекари и сестри и последващото им заминаване на работа в други европейски държави. Дори съседна Румъния въведе минимална заплата за сестри около 900 евро и за лекари около 1200 - 1300 евро, за да намали емиграцията. А някои почнаха да говорят за връщане на разпределението ...

  2. bgp
    #3

    Здравеопазването на Територията е търговия със здраве ! Медиците са превърнати в бизнесмени ! От Здравната каса , през болниците до лекари специалисти и общопрактикуващи лекари .... същността действието е оборот на пари(бизнес) , а не за здраве !

  3. Animals As Leaders
    #2

    Не е само здравната система! Всичко в тази държава е задушено от корупция! Управлението се извършва от пионки, обслужващи интересите на мафията. Казах думата "държава" само условно - държавата не съществува, защото работи единствено за шепа зурлести ненасмукали се пиявици!

  4. Kruger
    #1

    Ясно е, че докато "шайката" е на власт здравната система ще си остане дефектна. С лежане и КПП-та нищо няма да стане. Добре поне, че милиционерията напоследък спря да слуша НОЩ-ните си калинки (вярно, доста късно и след направените вече поразии), иначе хората още щяха да си купуват чували за трупове, да лежат изтръпнали от страх под леглата с намордници и да "очакват да измрат много хора, яко да измрат".

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.