Дегизираният "Турски поток"

Дегизираният "Турски поток"

"Турски поток" не преминава през България. Това откровение беше споделено с медиите от министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Тя със сигурност не е негов автор, доколкото всичко което става в българската енергетика е под контрола на българския премиер.

Ето същността на официалната българска версия за този проект-призрак, който влиза като "Турски поток", продължава след нас като "Турски поток", но не е "Турски поток" в България.

Този проект преминава през Черно море, Турция, Сърбия и Унгария. В България обаче внезапно приема различно име - Балкански поток и правителството твърди, че на българска територия той е просто "разширение" на газопреносната ни система..

Всички страни, участващи в тълкуването на проекта - Русия, ЕС и САЩ, посочват българския сегмент на газопровода именно като неразделна част от "Турски поток".

Единствените, които държат на своето уникално тълкуване са министър-председателят и енергийният министър на България.

Българското правителство витиевато твърди, че Балкански поток не е транзитен проект, като подкрепят тезата си с трудно разбираеми "доказателства".

Какво определя един проект като транзитен?

Има много индикатори за това често има място за различни интерпретации. Но нито един, който би се вписал в 90-процентен контрол върху изхода и 100 процента на входа на системата в Сърбия.

Тези факти показват реалността, при която природният газ на "Газпром" се прехвърля от Турция в Сърбия, като си гарантира тоталния монопол на сръбския пазар. Подобен ход пряко нарушава Директивите на ЕС, които регламентират пазарните правила, търговията и преноса на газ.

Европейската комисия неизбежно ще има последната дума при лицензирането на различните сегменти от "Турски поток", включително и българските участъци.

Безсмислените опити за представяне на Балканския поток като откъснато, различно нещо от "Турски поток" са рожба на правните екипи работещи за "Газпром", които съветват както "Северен", така и "Турски" поток. Тези експерти също така предоставят правни съвети и на българското правителство как да избегне регулирането на проекта от страна на Европейската комисия. "Иновацията" се състои в това да се представи проекта като невинно разширяване на националната газопреносна система, което подлежи на одобрение от страна на българския регулатор – Комисията по енергийно и водно регулиране.

Доколкото трасетата на "Турски поток" включват две държави членки на Европейския съюз и природният газ, който преминава през него влияе върху газовия пазар в целия регион, регулирането на проекта от страна на Европейската комисия е неотменимо и неизбежно.

Опитът от страна на правителството на страна членка на ЕС да избегне европейската регулация за проект, който оказва силно влияние върху европейски газов пазар, е пряко нарушение не само на общите правила на пазара, но и на анти-монополното законодателство.

В допълнение Европейският съд изрично постанови по дело, което Полша заведе срещу ЕК по казуса газопровода "Опал", решение, с което принуди "Газпром" да намали от 90% на 50% ползването на капацитета на този транзитен газопровод. Това означава, че раздадените от "Булгартрансгаз" капацитети на "Газпром" за "Турски поток" през България са в противоречия с вече установена съдебна практика, т.е. че експлоатацията на Турски или Балкански поток през България при нива на блокирани капацитети е невъзможно.

За американските власти ограничаването на правата на други компании да ползват критична по важност инфраструктура представлява враждебен акт съгласно правилата на СТО, насочен срещу интересите на американските компании, на които е отказано равно третиране и достъп до сръбския и българския пазар.

Дали българският Турски или Балкански поток е транзитен проект или не, се определя и от това как третира този проект "Газпром" при разпределението на дела на природния газ насочен за потребление в България. Това са 3 милиарда кубически метра и този, който се насочва към страни след България - 4 пъти повече!?

Подобна матрица за анализ важи и за реверсивния поток през Трансбалканския газопровод, както и за преноса на природен газ през газопреносната система на България към Гърция, Румъния и Северна Македония.

"Газпром" изрично даде да се разбере, че няма да търгува с природен газ на борсата на хъба "Балкан", което можеше да даде известна достоверност на името "Балкански" поток и на теорията за "разширението на мрежата".

Новият 484 км участък от компресорна станция "Нова Провадия" до Зайчар на сръбската граница е специална линия, която обслужва изключително "Газпром".

В допълнение сегментът на Трансбалканския газопровод от компресорна станция "Странджа" до компресорна станция "Провадия" е блокиран за транзитен поток на руски газ.

Другата линия по това трасе, която може да се използва за пренос на природен газ е част от националната преносна система.

Изключителното ползване на тази част от българския участък на Трансбалканския газопровод доказва още веднъж – Турски, Български или Балкански поток не представлява разширение на националната газопреносна мрежа, а е газопровод който се строи по специален маршрут за един участник - "Газпром". Сравним достъп до него няма нито един от конкурентите на "Газпром".

Накрая цялата конструкция около дегизирания като "Балкански" "Турски поток" е класика на традиционната тактика "прави се на разсеян" и "се снишавай", известна от времето на покойния български диктатор Живков.

Какво пропуска българското правителство?

Въпреки че в текста по санкциите в закона за бюджета за отбраната на САЩ няма изричен списък на сегментите на "Турски поток" в отделните страни, там изрично се посочва, че санкциите касаят не само морските участъци, но и всеки следващ проект "приемник", независимо от името.

Единственото валидно тълкуване дали българският сегмент на "Турски поток" е или не е част от "Турски поток", въз основа на изричния текст в закона, ще бъде дадено от Държавния департамент на САЩ и Министерството на финансите, а не от българското правителство.

Заслужава да се припомнят думите на посланика на САЩ в България Херо Мустафа, която не остави място за съмнения: "Продължаването на "Турски поток" през България има за цел да използва България единствено като транзитна страна."

Отказвайки да признае факта, че "Турски поток" транзитно преминава през България - премиерът Борисов и енергийният министър Петкова на практика лишават и оператора "Булгартрансгаз" и основния изпълнител "Аркад" от възможността да договорят условия за освобождаване от санкции или облекчен режим.

Текстът за санкциите в закона изрично поставя като предварително условие за ползването на облекчения или договаряне на изключения изискването съответната компания "незабавно" да спре работа по проекта.

С отказа си да стори това до изясняване на ситуацията, както направиха компаниите по Северен поток 2, българското правителство се поставя в безизходна ситуация.

Премиерът Борисов погрешно смята, че би могъл да надхитри американския Конгрес или Вашингтонския истаблишмент, като играе на полусенки и ползва правото си на собствена интерпретация на неразказаното и нечутото, че по време на срещата си с президента Тръмп е получил мълчаливо одобрение за проекта "Турски поток"!?

Позволете да припомня един базов и неоспорим факт - тези санкции имат силна двупартийна подкрепа, така има и политиката, която цели да откаже на Кремъл правото да монополизира регионалния пазар на газ в Централна и Източна Европа чрез стратегията на задушаване на Украйна в "клещите" на двата газопровода Северен и "Турски поток".

Не става въпрос само и толкова за геополитика, а за бизнес интереси – за равноправието на американския ВПГ да се конкурира с руския газ на български и регионални пазари.

В някои офиси в София изглежда са пропуснали посланието - играта изключително и само в полза на "Газпром", която отказва на конкурентите му правото да оспорват пазарните му дялове на българския и на регионалния газов пазар, ще се възприема като заплаха за жизнен интерес на САЩ и НАТО.

Играта не е Америка срещу Европа, както Кремъл се опитва неуспешно да представи ситуацията. Волята на хората от ЕС беше изразена в двете резолюции на Европейския парламент, приети с огромно мнозинство, които осъдиха Северен и по подразбиране и "Турски поток".

Американските санкции предоставят допълнителен коз на всяка страна и национална газова компания, която се стреми да договори по-добри условия с "Газпром" и да се бори с руското влияние.

Онези, които се стремят да упорстват с пълната си зависимост от руския газ, приемат американските санкции като заплаха за личните си и групови интереси.

Завършвам с друг цитат от речта на американския посланик Мустафа пред Атлантическия клуб: "Общата ни цел е да превърнем България в истински газоразпределителен център и ключов източник на регионална енергийна сигурност, без монополи, независимо дали са чуждестранни или национални, работещи на базата на пазара принципи."

Време е да преминем към етапа отвъд "Газпром" като единствена или предпочитана възможност за българските потребители и да оставим пазарът и конкуренцията да решават.

*Текстът е публикуван в блога на Илиян Василев. Заглавието е на редакцията. Илиян Василев е председател на организацията "Анализи и алтернативи", енергиен експерт и бивш посланик на България в Русия.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Каква е оценката ви за проектокабинета на ИТН?