Декемврийското дежавю с разпадащи се парламентарни групи

Този декември коледният кошмар, сполетял Яне Янев преди две години, се оказа мрачна реалност и за Волен Сидеров. Серийното напускане на депутати от парламентарната група (ПГ) на "Атака", която остана със "санитарния минимум" от 10 народни представители, най-вероятно ще приключи с разпад на групата. Волен Сидеров ще посрещне новата година така, както Яне Янев посрещна 2010-та – лидер без парламентарна група. Вече втора година председателят на РЗС Яне Янев и останалите му верни депутати се подвизават като независими в парламента, лишени от шефски постове в комисиите и от подобаващата тежест на една парламентарна партия.

Съвпаденията не са само във времето и пространството. Разпадането на сравнително маломерните групи на РЗС и сега на "Атака" се случва тогава, когато техните лидери решат да минат в опозиция на ГЕРБ. Почти никой от напускащите депутати не изтъква това като причина за оттеглянето си от партията, с чиято листа е влязъл в НС. Повечето внезапно получават просветление за дълбокия разрив с лидера, в който доскоро са се клели, или пък прозират, че са станали жертва на престъпни машинации.

Всичко това едва ли щеше да има особено значение, ако управляващата партия ГЕРБ имаше парламентарно мнозинство от 121 депутати. Групата им обаче се състои от 117 избраници и за да си набавят мнозинство са принудени да търсят подкрепа от други партии. Тъй като Бойко Борисов отказа да управлява с коалиция, от което биха произтекли взаимни ангажименти по предварително обявена програма, политики и разпределение на отговорности, ГЕРБ на практика управлява с плаващо мнозинство, в което неизменно присъстват независими народни представители, почти неизвестни на обществото с друго освен с това, че са напуснали своите партии.

Освен че си гарантират управлението, по този начин ГЕРБ получават и няколко милиона лева отгоре от държавните субсидии, които им прехвърлят независимите депутати. Това става благодарение на т.нар. "декларация за принадлежност" – ново политическо понятие с финансово измерение, "изковано" при управлението на ГЕРБ.

Напускане тихомълком през 2009 и 2011 година

Има редица любопитни съвпадения и в начина, по който се случи разпадът на парламентарните групи, осигуряващи "независим" резерв на властта.

Дни след като в края на ноември 2009 г. ПГ на РЗС заяви, че няма да подкрепи някои части от бюджета за 2010 г., депутатът от партията на Яне Янев Марио Тагарински мистериозно напусна парламентарната група на формацията и с това я разби, тъй като народните избраници на Янев бяха десет – т.е. минимумът, с който може да съществува ПГ.

Тихомълком бившият министър на държавната администрация в кабинета “Костов” депозира оставката си от ПГ на РЗС, а решението му бе обявено от председателя на парламента Цецка Цачева в негово отсъствие.

По подобен начин мина напускането на четирима депутати от "Атака" на 21 декември 2011 г. Огнян Тетимов, Петър Хлебаров, Димитър Карбов и Борислав Стоянов не се явиха на работа в деня, в който Цачева съобщи за напускането им на групата на националистите.

На 4.12.2009 година по повод на напускането на Тагарински от РЗС разпространиха декларация със следния текст: "Г-н Тагарински не е предупредил или обяснил по никакъв начин на колегите си за мотивите за това решение и не отговаря на мобилните си телефони. Това поведение, както и времето на напускане, странно съвпада с момента, в който ПГ на РЗС назова новата коалиция "ГЕРБ – Гоце” и влезе в спор по този повод с управляващата партия. Смятаме, че Марио Тагарински е само инструмент за готвената политическа репресия към групата на РЗС. Очевидно е, че тя пречи на тези, които искат да се запази двадесетгодишното посткомунистическо статукво. Първоначално се купуваха и продаваха избиратели и гласове, след това се премина към купуване на секционни комисии, за да стигне днес до купуване и продаване на народни представители."

На 21.12.2011 г., притиснат да обяснява сходната ситуация със свои доскорошни колеги, зам.-председателят на “Атака” Павел Шопов заяви пред журналисти:
 
"Нищо не мога да ви отговоря. Виждате, обяснението ще го дадем по-късно. Сега се запознахме със ситуацията."  

Колегата му Станислав Станилов беше по-ясен: "Ако искате от нас да измерим човешката алчност, тя не може да бъде измерена. И аз не мога да я измеря. И всичко очаквам, защото разбирате за какво става дума."

Подозрения, обвинения и "дългата ръка" на Борисов

Веднага след разпадането на ПГ на РЗС преди две години Яне Янев заяви, че неговата формация няма да се предаде и да загуби своята идентичност.

След това отиде на "спешна“ среща с министър-председателя Бойко Борисов и му даде ултиматум да възстанови групата му в срок от два дни.

"Имаме потенциала и можем да проведем тежка контраатака“, закани се Янев.

Отново през декември, но две години по-късно, останалият верен на Сидеров депутат Десислав Чуков също упрекна премиера, че стои зад разпада на “Атака”.
Той нарече ГЕРБ, Борисов и Цветанов "крадци на държавна субсидия".

"ГЕРБ действат безскрупулно и действията им са мутренски", коментира Волен Сидеров. Според него ГЕРБ дава на напусналите "Атака" по 17 хиляди лева на месец.
 
Сидеров, който две години и половина бе най-лоялният парламентарен съюзник на ГЕРБ, каза, че е бил лъган от Бойко Борисов и Цветан Цветанов, че ГЕРБ никога няма да приемат отцепници от "Атака" при тях. Волен Сидеров допусна, че ако "Атака" не е подкрепяла в началото ГЕРБ, ударите са щели да започнат много по-отдавна и така партията не би могла да поддържа нито всекидневник, нито телевизия.

В края на 2009 г.  зам.-шефът на парламента от квотата на РЗС Атанас Семов, който заради разпада на групата вече е само от депутат, обясни, че на срещата с Бойко Борисов са поискали гаранции, че "ГЕРБ и лично министър-председателят не стоят зад този политически театър“.

Борисов обаче нямал нищо общо

На 5.12.2009 година премиерът обясни, че “мнозинството в парламента не може да бъде застрашено, защото никога не е разчитало на РЗС”. Бойко Борисов допълни, че няма да коментира вътрешнопартийни отношения на РЗС. По думите му натиск върху Тагарински не е оказван.

Ден по-рано министър-председателят коментира по повод ултиматума, поставен от РЗС, че пред него подобно поведение не важи. “Аз съжалявам, че трябва да бъда намесен. Утре някой може да поиска да се разведе и да дойде и да ми каже да му върна жената“, коментира премиерът.

Същата бе реакцията му и сега по казуса “Атака”. "Отдавна не се интересувам от тази партия. Не ги следя. Хайде да не им давам оценка”, коментира Борисов на 21 декември т.г.

Във връзка с последните напуснали четирима депутати, Борисов каза: "Нито ги познавам тези депутати, нито ме интересуват. Те не са ни нужни.”

И наистина не са му нужни, защото в 41-то НС вече има достатъчно независими депутати – главно от РЗС, но и от предишната серия напуснали "Атака", както и изгонени от ДПС, на които ГЕРБ може да разчита.

Междувременно Яне Янев, който преди изборите тази есен сипеше люти закани за "уволнение на Бойко Борисов" и громеше управлението му като най-корумпираното досега, рязко смени тона и мина в подкрепа на ГЕРБ. Завоят на Яне Янев, който бе свързван с "Октопода" Алексей Петров и извади маса компрометиращи сигнали срещу вицепремиера Цветан Цветанов и ГЕРБ, засега няма логично обяснение.

Промяната в позицията му се случи в първата седмица след проведените в края на октомври т.г. президентски и местни избори и съвпадна с друга политико-поведенческа метаморфоза. Точно по това време лидерът на “Атака” Волен Сидеров смени курса на партията си, която до този момент подкрепяше безрезервно мнозинството в парламента, и се обяви за безкомпромисна опозиция.