Делът на сивата икономика у нас е около 30%

Делът на сивата икономика в България е около 30%, обяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров във вторник на конференция "Неформална икономика и недеклариран труд - международни, европейски, национални измерения и добри практики" , организирана от синдиката.

По думите му между 1 и 2 милиарда лева годишно дължими осигурителни вноски не се внасят в България.

Димитров коментира, че когато се изследва сивата икономика, е важна методиката за измерването на недекларирания труд. Той цитира данни, според които недекларираният труд в ЕС в частния сектор средно за страните е 11.6 процента, докато данните на Световната банка за сивата икономика показват, че тя е средно 18%.

Около 25 милиарда губи ЕС заради компании, които оперират в сивия сектор. Не е за подценяване финансовият ефект от липсата на вноски - както в данъчната, така и в осигурителната система, каза Димитров.

В България сивата икономика се мери по специфичен индекс, изработен от АИКБ, а КНСБ е партньор.

Лидерът на КНСБ отбеляза, че на европейско ниво се говори за борба с недекларирания труд, а на глобално ниво - за формализиране на неформалната икономика, като при формализирането има и стимули, и санкции, докато при другият подход повече санкции.

Президентът на КНСБ припомни и тезата на синдиката, че плоският данък не е довел до изсветляване на икономиката в България.

Предложението на КНСБ е да се въведе необлагаем минимум от 510 лв. – какъвто и доход да има едни човек, тази сума да е необлагаема. Предлагат също да се вдигне таванът, върху който се начисляват осигурителни вноски, който в момента е 2600 лв.

Социалният министър Бисер Петков коментира, че неформалната икономика и недекларираният труд носят загуби за всички.

Той посочи, че работещите, които в момента може и да са доволни, че разполагат с повече средства, заради неплатени данъци и осигуровки, но в бъдеще с доходите си от обезщетения и пенсии ще бъдат на ръба на оцеляването. Освен това намалените приходи от данъци и осигуровки ограничават възможностите на държавата да инвестира в жизненоважни публични системи като здравеопазване, образование, социална система.

Според него губят както коректните работодатели, които търпят негативите на нелоялната конкуренция, така и некоректните, защото те поради затруднен достъп до финансиране, не са склонни да инвестират в подобряване на условията на труд, обучение и квалификация, а това води до ниска производителност на труда, повишен трудов травматизъм и високо текучество на персонал.

Според доклад на Международната организация на труда 2 млрд. души или 61 процента от работната сила в световен мащаб работят неофициално. Докладът показва, че бедните и необразованите са изправени пред по-високи нива на неформална заетост, както и че равнищата на бедността са по-високи сред работниците в неформална заетост. Бедността е едновременно причина и последица от неформалната икономика, коментира Петков. 

Той подчерта, че превенцията и борбата с недекларирания труд са основни приоритети за управлението на България. Той припомни приетите в тази посока мерки, включително възможността Инспекцията по труда да иска откриване на производство по несъстоятелност за фирми, дължащи възнаграждения. В резултат на това до момента над 70 работодатели са се изплатили на своите служители.

Наемането на работа без трудови договори е една от най-тревожните характеристики на трудовия пазара в Европа, което води до тежки икономически последици, заяви Петков.

Отчита се плавно изсветляване на икономиката на България, както от националния индекс, така и от ЕК, каза Бисер Петков. Той обаче подчерта, че предизвикателствата остават.