Делата "шамари" срещу журналисти и активисти траят средно около 3 години

Делата "шамари" (SLAPP) срещу журналисти и граждански активисти в България продължават средно 2.8 години. Това е една от констатациите в доклада "Цената на свободното слово. Анализ на съдебни производства с характеристиките на SLAPP в България".

Това е първи опит за систематичен обзор и анализ на натрупаната в български съдилища правна практика по SLAPP дела срещу журналисти и граждански активисти в България за периода 2000 г. - март 2023 г. Инициативата е на Фондация "Антикорупционен фонд" (АКФ) и е част от проект, изпълняван в партньорство с Асоциация на европейските журналисти – България и с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България.

Докладът включва анализ и коментар на практиката на българските съдилища по 65 граждански, наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни производства, носещи белези на SLAPP, за последните 20 години, както и три решения на Европейския съд по правата на човека срещу България по случаи с елементи на SLAPP.

Една от основните препоръки е да се дава максимална публичност на заведените "стратегически дела срещу публичното участие" (SLAPP) от страна на засегнатите журналисти, медии и активисти.

"SLAPP делата са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производства, чрез които политици, бизнесмени, корпорации, държавни органи се опитват да използват възможностите на съдебната система, за да наложат финансов и психологически натиск върху журналисти и граждански активисти. Целта им е да ги сплашат и - в крайна сметка - да им наложат цензура", казват авторите на анализа Лора Георгиева и София Желева, правни съветници в АКФ.

Проблемната практика се разраства

По-голямата част от гражданските и наказателни дела за периода 2000 – март 2023 са приключили в полза на журналистите – става дума за 87.5% от гражданските дела и 86% от наказателните дела.

"Тези данни не са повод за успокоение, тъй като един доста висок процент от делата - 12.5% от гражданските и 14% от наказателните дела – в крайна сметка завършват с осъждане на журналистите", допълва София Желева.

Дори и когато не завършват със съдебна победа обаче, делата "шамари" са ефективни, тъй като успяват да ангажират човешките и финансови ресурси на журналистите и гражданските активисти за продължителен период от време. Средната продължителност на делата шамари е 2.8 години. Те обикновено протичат през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи от близо 3 години.

От общо 64 дела, включени в статистиката, 20 са продължили 2 години, 19 – 3 години, а 6 - 5 или повече години. По разгледаните дела българските журналисти, медии и граждански активисти са прекарали в съдебни зали общо 181 години.

Продължителните стрес и напрежение по време на делата и последиците от изхода им отекват дълбоко сред журналистическата общност и цялото общество и имат сериозен риск от възпиращ ефект и върху други потенциално засегнати лица.

Данните показват и увеличение на броя дела и претендираните обезщетения. За разглеждания период 2000 – март 2023 е налице както постепенно увеличение на броя на делата "шамари", така и увеличение на претендираните размери на обезщетенията по гражданските дела.

Най-много дела са заведени през 2015 г. и 2018 г., като 50 от общо 64 дела са заведени в периода 2015 – 2023 г. В последните две години, които анализът обхваща, са заведени две дела с размер на иска 1 млн. лева. Едното от тях е заведено от "Лев инс" срещу Mediapool.

"Исковете за финансови обезщетения на висока стойност, както и предварително обезпечение чрез запор на активи усилват психологическия натиск върху обектите на SLAPP и създават сериозен риск от автоцензура или цензура от страна на медията, както и от накърняване на финансовата стабилност на медията", коментира София Желева.

Алтернативни форми на натиск

Освен ангажирането на журналистите като страна в граждански и наказателни съдебни процеси, авторите на анализа обръщат внимание и на други, не по-малко застрашаващи свободата на словото феномени, специфични за българската среда: административни и административнонаказателни производства срещу медии и граждански организации, които изглеждат мотивирани от цели извън законовата цел на подобни производства; използване на дисциплинарни производства като форма на натиск; физическо насилие върху журналисти; разпити на журналисти по досъдебни производства, с фокус разкриване на журналистически източници; обвиняване на журналисти в извършване на престъпление с цел институционален натиск; реч на омразата; заплахи за саморазправа.

"Ефектът от делата "шамари" е ограничаване на обществения дебат и ограничаване на достъпа на гражданите до надеждна информация. Затова е необходимо SLAPP делата да бъдат специално наблюдавани и адекватно адресирани със законодателни и други мерки, които да доведат до ограничаването на този феномен, който е опасен за демократичното ни общество", коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.