Дело на КПКОНПИ доведе до съдебен фарс

Месеци наред съдилища спорят кой да реши има ли конфликт на интереси

Дело на КПКОНПИ доведе до съдебен фарс

Месеци наред две от най-големите административни съдилища у нас – в София и Пловдив – спорят кой да реши дело, по което страна е антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Съдебният фарс стига до последната инстанция – Върховният административен съд, който слага точка на разправията. Делото обаче все още е висящо.

Причината за спора е съвсем прозаична – няколко месеца след създаването си КПКОНПИ, в която влязоха Комисията за конфликт на интереси, БОРКОР, дирекции от Сметна палата и ДАНС, все още не е приела правилник за дейността си. В резултат регионалните ѝ звена, които съществуват от години, но като подразделения на старата комисия за отнемане на имущество, не са описани в (действащ) нормативен акт, което ги прави несъществуващи в правния мир.

Жалбоподателят по делото е с адресна регистрация в Пловдив. Той обаче подава жалба в административния съд в София, защото КПКОНПИ е регистрирана в столицата. Съдиите решават, че делото трябва да се гледа в Пловдив. Там не са съгласни. Затова го прекратяват и пращат чак във върховната инстанция, повдигайки спор за подсъдността. Два месеца по-късно ВАС се произнася, че компетентен е пловдивският съд. Междувременно цялата съдебна сага е отнела почти година.

Пет години предистория

През март 2018 г. новосформираната КПКОНПИ заседава по производство за конфликт на интереси срещу Венцислав Ненов, член на управителния съвет на Камарата на независимите оценители. То е започнало още през 2014 г. при закритата вече Комисия за конфликт на интереси, но не е довършено, защото тази комисия не успява да събере необходимия кворум за вземане на решение.

Производството е довършено от КПКОНПИ, която установява, че Ненов е бил в конфликт на интереси. Мотивът е, че той е гласувал, когато управителният съвет на Камарата е решил да се проведат изпити за оценители по машини и съоръжения. Самият Ненов е гласувал за собственото си включване в изпитна комисия. За работата си в нея е получил 945 лв., пише в решението на КПКОНПИ. Затова комисията приема, че той е бил конфликт на интереси, а по време на гласуванията не е обявил частния си интерес, нито си е направил отвод.

Съдебната драма

Само месец по-късно - в края на април - Ненов вече е подал жалба срещу решението на КПКОНПИ в административен съд София-град. Съдия Мария Ситнилска решава, че делото трябва да отиде в Пловдив. Мотивите ѝ са, че адресът на Ненов е в Пловдив, а КПКОНПИ има звено там. И макар че няма правилник за дейността на комисията, в който пловдивската дирекция да е описана, съдията се позовава на сайта на КПКОНПИ.

"Видно от сайта на комисията, териториалните дирекции са пет, една от които е териториалната дирекция Пловдив", пише тя.

В Пловдив са на различно мнение. Съдия Милена Дичева установява, че близо четири месеца след създаването си комисията на Пламен Георгиев все още не е успяла да приеме правилник за дейността си. "Съответно се налага единственият възложен извод, че щом седалището на КПКОНПИ е в гр.София, то, при липса на нормативна уредба, определяща териториалните звена, компетентен да разгледа настоящата жалба е Административен съд София-град", пише тя в определението си, с което прекратява делото. След това повдига спор за подсъдност, който трябва да се реши от ВАС.

Затова гледането на делото по същество се замразява и се чака произнасяне на върховната инстанция. То е направено два месеца по-късно, през юли 2018 г. Междувременно обаче, в началото на месеца, КПКОНПИ е успяла да приеме правилник за дейността си. Именно поради тази причина ВАС решава, че делото трябва да се върне в Пловдив. След повторното изпращане на материалите там, делото е насрочено за 21 януари.

Срокове

Така близо година след като КПКОНПИ установява конфликт на интереси, вече има реален шанс по него да се произнесе и съдът. Забавянето не е никак малко, а казусът може да се проточи и още, защото решението на пловдивския съд може да се обжалва и пред ВАС.

Всъщност цялата история е абсурдна от гледна точка на сроковете и показва как администрацията може да вгорчи живота на всеки само с размотаване, независимо дали е извършил нарушение. Сигналът срещу Ненов е още от 2014 г. Цели четири години обаче произнасяне по него няма. Причината е, че старата Комисия за конфликт на интереси, чийто председател бе Филип Златанов, остана без кворум след като прокуратурата започна разследване срещу него, а друг член на комисията – Сабрие Сапунджиева - напусна. Парламентът така и не попълни състава на комисията.

При акцията срещу Златанов през 2013 г. прокуратурата иззе тефтери на Златанов, в които подробно бе описано кой трябва да бъде "ударен" и кой "оправен". В тях имаше и отбелязани инициали – ИФ, ЦЦ, ББ. Както и ДП, който обаче първоначално бе представен като "10". Месеци по-късно се разбра, че записките са подправени.

Още от България