Дело шамар за 25 000 евро и данъчна проверка срещу журналистка след разследване за скъп скрининг

Дело за 25 000 евро е заведено срещу журналистката от в. "Капитал" Десислава Николова заради пет нейни публикации и медийни участия, посветени на начина, по който държавата купува тестове за скрининг на рак на дебелото черво и рак на маточната шийка и организира самото тестване. Искът е внесен от проф. Албена Златарева от Медицинския университет – Варна, която е участвала като консултант в подготовката на поръчката и скрининговата програма и твърди, че публикациите са накърнили професионалната ѝ репутация. Исковата молба на Златарева е от април 2026 година и съвпада по време със сигнал срещу журналистката в НАП, по който  е започнала и данъчна ревизия. В рамките на проверката НАП изисква от журналистката да представи пълна информация и документи за доходите и произхода на средствата си за периода 2012–2017 г., както и за притежаваното от нея имущество, финансови активи, банкови сметки и налични средства.

Искът за 25 000 евро, в комбинация с паралелната данъчна проверка, повдига въпроса дали правото на съдебна защита и административните лостове на държавата не се превръщат в инструмент за натиск срещу разследващи журналисти, работещи по теми от значим обществен интерес. Още повече че в качеството ѝ на експерт, участвал в подготовката на програмата и параметрите на обществената поръчка, ролята на Златарева носи публичен характер и естествено подлежи на журналистически и обществен контрол.

"Истината има своята цена и в “Капитал” я плащаме всеки ден. Благодаря на издателите, главните редактори и колегите ми, че са до мен и всички нас във всичко това. Делата-шамари са, за да се откажем да пишем истината. Няма!", коментира Николова в своя профил във Фейсбук.

Предистория

Работата на Десислава Николова по темата за скрининга за двете онкологични заболявания започва през юли 2025 г., когато в. "Капитал" публикува статията "Здравното министерство поръчва 16 пъти по-скъпи тестове за рак в сравнение с НЗОК". Двете скринингови програми за рака на маточната шийка и колоректалния карцином са част от Националния антираков план и са за петгодишен период до 2030 г. По нея е предвидено да се осигури възможност за тестването на 4 млн. души за 5 години, т.е. да бъде проведен масов скрининг.

В статията се твърди, че скринингът е безспорно нужен, но цените, на които МЗ купува консумативите, са в пъти над пазарните и над тези, които плаща здравната каса. По този повод д-р Недялко Калъчев, собственик на една от най-големите вериги лаборатории в България - "Цибалаб", изпраща сигнали за процедурата до ДАНС, Софийска градска прокуратура и Комисията за защита на конкуренцията с настояване порочната процедура да бъде спряна. Статията информира, че поръчката е изготвена от служителите в министерството, като е използван и консултант. Според документацията това е проф. д-р Албена Златарева от Медицинския университет - Варна, в качеството ѝ на експерт и член на Оперативния съвет за изпълнение на Националния план за борба с рака. Проф. Златарева е бивш заместник-директор на НЗОК при първото правителство на ГЕРБ, а също така притежава консултантска компания за лекарства и медицински изделия. В крайна сметка след процедури по обжалване обществената поръчка е завършена от Министерството на здравеопазването и през октомври и декември 2025 г. година са сключени договори с фирмата "Елта 90 М" за доставката на двата вида тестове на стойност 10.4 млн. евро.

През март 2026 г. "Капитал" публикува нова статия по темата – "Защо скринингът за рак в България може да не проработи", в която акцентът вече е върху организацията на скрининга. В нея е проследена ролята на проф. Албена Златарева в подготовката на скрининговите програми – тя е била външен консултант на здравното министерство при избора на тестовете, както и резервен член на оперативния съвет, който е определял тестовете, апаратите и начина на провеждане на скрининга. Изданието отбелязва и че Златарева е съдружник и управител в "Център по европейски здравни политики“, нает от Българския лекарски съюз (БЛС) за консултации и обучения по скрининга. Авторът Десислава Николова поставя въпроси за припокриването на тези роли и за начина, по който са взети решенията за тестовете и алгоритмите на програмите. И не на последно място – изразява опасения, че така планирано тестването нито ще е масово, нито евтино, нито лесно за всички, с което се компрометира първоначалната идея за масов скрининг. Днес това опасение се потвърждава от факта, че въпреки закупените тестове, скринингът така и не е започнал все още.

Претенциите на Албена Златарева

Златарева твърди, че чрез журналистическите материали е била оклеветена, дискредитирана и представена като участник в действия, довели до неправомерно или неефективно разходване на публични средства. Исковете са за неимуществени вреди и са разделени на пет отделни претенции. Най-голямата е за 13 000 евро за статията от 7 юли 2025 г. "Здравното министерство поръчва 16 пъти по-скъпи тестове за рак в сравнение с НЗОК". Останалите четири претенции са по 3000 евро и са свързани с две интервюта в предаването "ЕвроДикоф" по телевизия "Евроком" и още две публикации на "Капитал", посветени на проблемите около скрининговата програма и обществената поръчка.

Според Златарева публикациите и телевизионните участия я свързват с проблемите около избора на тестовете, цените им, организацията на скрининга и подготовката на процедурата. Тя твърди, че е създадено внушение, че лично тя и ръководеното от нея дружество "Център по европейски здравни политики" са имали роля в действия, които са довели до завишени цени и неправомерно разходване на публични средства.

Златарева претендира обезщетение за накърняване на честта, достойнството и професионалната ѝ репутация и твърди, че публикациите са довели до силен стрес, тревожност, безсъние и влошаване на психическото ѝ състояние, за което представя медицински документи.

Доклад на АДФИ потвърждава ролята на Златарева в скрининга

Ключовата роля на проф. Албена Златарева в скрининга, описана в публикациите на Десислава Николова, се потвърждава в доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) от април 2026 година. Златарева е посочена в заповед на министъра като резервен член на Оперативния съвет за скрининговите програми. Същевременно изготвените от нейното дружество "Център по европейски здравни политики" ООД експертно становище и пазарно проучване са използвани като директна база за формиране на техническата документация и прогнозната стойност на обществената поръчка.

АДФИ констатира, че специфично техническо условие от становището на Златарева е включено в спецификацията към поръчката и го определя като дискриминационно и ограничаващо конкуренцията.

Става въпрос за изискването за използване на точно определен вид медицинско изделие за самовземане на проби — колектор тип "Воал" за вагинален секрет. В документацията към поръчката е заложено задължително условие пробите за скрининг на рак на маточната шийка да се събират с такъв специфичен колектор, което стеснява кръга от възможни участници. Административнонаказателната отговорност за това нарушение по Закона за обществените поръчки (ЗОП) обаче се носи от възложителя — в случая Министерството на здравеопазването, което е утвърдило документацията.

Искът на Златарева не е първото "дело шамар" срещу Десислава Николова, която беше съдена от бившия директор на Българска банка за развитие Стоян Мавродиев и ѝ беше образувана прокурорска проверка по сигнал от Медицинският университет във Варна след нейна публикация за скъпоструващи лекарства. 

Десислава Николова е дългогодишен журналист, отразяваш здравния сектор и носител на редица журналистически награди, сред които "Златен ключ" за 2023 на програма "Достъп до информация".