Делото “Политковская”: особености на руското правосъдие

Делото “Политковская”: особености на руското правосъдие

Първоначалното удовлетворение от шумно огласените 10 ареста във връзка с делото за убийството на разследващата журналистка Анна Политковская отшумя и западните медии критикуват прибързаните и необосновани изводи на руските власти във връзка със случая.

На руските органи бяха необходими цели 10 месеца, за да съобщят резултатите от официалното разследване, отбелязва американският в. “Крисчън сайънс монитър”, изтъквайки подозренията, че Кремъл използва делото “Политковская” за свои цели.

Арестувани са 10 заподозрени, сред които чеченски криминален лидер, офицер от Федералната служба сигурност (ФСС, наследница на КГБ), високопоставен милиционер и трима бивши служители на правоохранителните органи.

Колегите на журналистката и експертите оценяват професионализма на следователите, но изразяват безпокойство от изводите, които кремълските чиновници побързаха да направят преди разследването да е приключило.

Най-голяма тревога предизвикаха думите на руския генерален прокурор Юрий Чайка, че убийството на Политковская е организирано от емигранти, които се борят срещу Кремъл и искат да свалят президента Владимир Путин. Цитиран е Дмитрий Муратов, редактор на “Новая газата”, където е работила Политковская: “Смятам, че заявленията на Чайка за мотивите, довели до убийството на Политковская, са политически и не са обосновани от материалите по следствието”.

Намекът на прокуратурата е достатъчно ясен. Няколко дни след убийството кремълските политтехнолози посочиха като вероятен престъпник финансовият магнат Борис Березовски, който преди години избяга във Великобритания, където получи политическо убежище. Очевидно генералният прокурор отхвърля априори всички останали версии, заключва изданието.

Макар руските власти да положиха усилия за задържането на предполагаемите организатори и помощниците им – на четирима от тях вече беше предявено официално обвинение в убийство – въобще не се създава впечатлението, че делото е разкрито, пише испанският в. “Ел паис” в редакционния си коментар “Неразкритото дело”.

Единственото, което може със сигурност да се каже, е, че наистина, както твърдеше и убитата журналистка, в путинска Русия организираната престъпност, която извършва поръчкови убийства, действа заедно със силите за сигурност и тайните служби.

Посочването на външен заговор разкрива стремежа на властта да скрие истинските поръчители на това, както и на други престъпления с политически мотиви. Като например смъртта на бившия агент на КГБ Александър Линвиненко, отровен в Лондон при крайно загадъчни обстоятелства три седмици след убийството на Политковская, в момент, когато се предполага, че се е опитвал да получи от Италия нова информация за покушението срещу журналистката.

Неслучайно арестите по делото “Политковская” стават три месеца преди парламентарните избори и около половин година преди президентските избори в Русия, които ще определят приемника на Путин. Като сочи дестабилизиращи сили извън страната за тези убийства, Кремъл се опитва да получи повече гласове в своя подкрепа, смята вестникът.

Най-критични са германските медии. “Берлинер Цайтунг” пише, че пропагандираната от Путин “диктатура на закона” е само химера.

В последните години няма напредък в борба с престъпността и корупцията, който да свидетелства, че Русия устойчиво се развива като правова държава. Напротив, даже държавните медии съобщават, че престъпността процъфтява, а общата сума на подкупите за миналата година е достигнала нивото на целия държавен бюджет.

Неслучайно тези, които са се сблъскали с тази ситуация, се обръщат към Европейския съд по правата на човека в Страсбург, който е препълнен с дела от Русия. Изданието цитира мнението на руския правозащитник Олег Панфилов, според който “сега само Страсбург може да бъде истинска съдебна система за Русия”.

В коментара си “Тъмната Русия” германският “Ди Велт” посочва, че представените от руските следствени органи резултати по убийствата на Политковская и Литвиненко звучат неубедително и за руската, и за международната общественост, а единствено възниква въпросът за скритите цели на подобни заявления. Той засяга не само политиката, провеждана от западните столици, но и бизнеса, и банките, които без всякакви правови гаранции, прозрачност и обществена отговорност насочват инвестиции в гъстата руска мъгла.

Дългът на путинска Русия пред самата нея е да разкрие престъпленията и да създаде такова правово поле, което да не свършва пред вратите на властта, потъвайки в подозрения и тъма, пише изданието.

Още по темата
Още от Свят