Делото срещу Бисеров се базира на предположения, а не на доказателства

Не е ясно кога и как ексдепутатът е придобил средствата, за които прокуратурата твърди, че дължи данъци, става ясно от мотивите на СГС

Снимка: БГНЕС

Делото срещу бившия зам.-председател на парламента и на ДПС Христо Бисеров за неплатени данъци, недекларирани валутни ценности и грешна декларация пред Сметната палата не е подкрепено с категорични доказателства, а с предположения.

Обвинението за неплатени данъци за близо 19 000 лева е голословно и по отношение на това през коя година и по какъв начин той е придобил средствата, за които прокуратурата твърди, че не е платил данъци.

Това става ясно от мотивите на съдия Снежина Колева към оправдателната присъда на Бисеров, огласени във вторник. Софийският градски съд (СГС) го оправда и по трите обвинения на 1 декември м.г.

Процесът бе гледан на първа инстанция за един ден. Първоначално Бисеров бе обвинен за пране на пари заедно с доведения му син Ивайло Главинков, но впоследствие прокуратурата се отказа да поддържа това обвинение срещу Бисеров, отделяйки материалите срещу Главинков в друго разследване.

Делото бе внесено в съда през април м.г., а седмица по-късно СГС го прекрати и върна на прокуратурата с мотива, че "изложените в обвинителния акт обстоятелства са недостатъчни, за да очертаят в пълнота рамката на обвинението". Междувременно магистратите запорираха имущество на Бисеров и Главинков за над 1.5 млн. лева по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Тя започна проверка срещу двамата през ноември 2013 г., когато те бяха обвинени за пране на пари.

Обвиненията срещу бившия висш депутат и доведения му син бяха предшествани от изненадващата оставка на Бисеров от всичките му политически постове. До ден-днешен той не е коментирал по никакъв начин причините за тези събития, като категорично отказва изявления пред медиите.

Съдия Колева посочва в мотивите си към оправдателната му присъда, че вместо категорични доказателства за вината на ексдепутата, прокуратурата е представила пред съда само т.нар. суифт съобщения между банките. Те обаче не се кредитират от съда като доказателство, че титуляр на сметките в Швейцария е именно Бисеров.

СГС не приема и експертизата, поръчана от прокуратурата, тъй като в задачата ѝ изначално е било указано да бъдат включени сумите от въпросните суифт съобщения, които според съда "би следвало да носят пълната информация от платежни документи, но те самите не са такъв първичен документ, при което необходимостта от потвърждаване от банката на наредителя на истинността и верността им чрез документи – банкови, счетоводни или техни извлечения, или други писмени актове, вкл. създадени от страната по делото, е безусловна".

"Отсъстват доказателства и за това, че със сумите, предмет на суифтовете, са заверени на подсъдимия Бисеров. Отделно, дали тези суми са постъпили фактически по сметките на Ивайло Главинков, липсва като очертание в настоящото производство", посочва още съдия Колева.

В мотивите си тя припомня цялата хронология на съдебните поръчки, изпратени от българската прокуратура до Швейцария, описвайки, че след поискани оттам допълнителни уточнения, отговорът посочвал, че "в швейцарското право не съществува съответна наказателно-правна норма, която да разглежда като наказуемо поведението, в което се обвинява Бисеров – в писмена декларация до финансова служба да премълчи наличието на банкови сметки в Швейцария и по този начин да наруши Закона за прозрачност на имуществените активи на лица, заемащи важни държавни постове".

Освен това съгласно швейцарското законодателство, необявяването на имущество в данъчна декларация също не се преследва. В допълнение от Швейцария подчертават, че страната не предоставя правна помощ по дела от фискалната област, като изключение се прави, когато става дума за данъчна измама в Швейцария или за правна помощ в областта на индиректните данъци съгласно Споразумението за борба с измамите, какъвто обаче не е настоящият случай.

Тамошните власти не разбират и с какви данни българските разследващи подкрепят подозренията си, че сметките на Бисеров се свързвали с пране на пари.

След тази тази кореспонденция между властите на двете страни прокуратурата на практика приема, че сумите, посочени в суифтовете, представляват доход за годината, в която държавното обвинение твърди, че Бисеров не си е платил данъците. Това обаче е само предположение, което няма как да се използва в рамките на наказателно производство, аргументира се СГС.

"И това е така, не само защото двете производства – наказателно и данъчно са независими от едно от друго, а и тъй като е различен подхода, уреден от законодателя за тях – в наказателното, извода, че е избегнато установяване и плащане на данъци в размер на 18 965, 49 лева, т.е. обвинението, следва да е доказано по несъмнен начин, недопускащ предположения. А в данъчното производство, тъй като ревизията при Бисеров е протекла при приложението на особените правила по чл. 122 ДОПК, се счита, че фактическите констатации в ревизионния акт са верни до доказване на противното. Този подход е различен от приетия в наказателното производство, където тежест на обвинението е да го докаже, а обвиняемия и подсъдимия се считат за невиновни до доказване на противното. Ето защо се прие, че от наличието на определено данъчно задължение с ревизионен акт, независимо влязъл ли е в сила (а в случая не е) не се следва такъв извод и в наказателното производство", посочва съдът.

По отношение на обвинението срещу Бисеров за недекларирани сделки с валутни ценности съдия Колева посочва, че то е несъставомерно, тъй като дори и след промените на НК от м.г. за такова престъпление се счита само това поведение, свързано с неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз.

Колкото до обвинението му за документно престъпление, недекларирайки пред Сметната палата сметките си в Швейцария, СГС подчертава, че тези декларации имат за цел единствено да създадат публичност на имуществото на тези лица, но не акцентират върху достоверност на обстоятелствата в тях. Оправдателната присъда на Бисеров не е окончателна и подлежи на протест от прокуратурата пред Софийския апелативен съд.

Споделяне
Още по темата
Още от България