Делото за аферата с "бележника" започнало по анонимка до Цацаров

Софийският градски съд (СГС) отстрaни от длъжност председaтеля нa Комисиятa зa предотврaтявaне и устaновявaне нa конфликт нa интереси (КПУКИ) Филип Злaтaнов.

Това се случи в четвъртък, ден след като двама висши прокурори дадоха специална пресконференция, на която показаха подбрани бележки от таен бележник на Златанов, разкриващи данни за скандална схема за политически поръчки, манипулации и шантаж.

Съдебното заседание бе важно не толкова заради очакваното решение обвиняемият за длъжностно престъпление да бъде отстранен от поста, а заради допълнителните факти и обстоятелства по разследването на контролен орган, на който държавата уж разчита за борба с корупцията по върховете на властта.

На пресконференцията на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов и зам.-градския обвинител Роман Василев в сряда бяха подминати някои детайли, важни за сглобяване на целия пъзел: как точно е започнало разследването срещу Златанов; имало ли е скрита преписка срещу президента Росен Плевнелиев, споменат в тефтера с лаконичното "недопустимо е да стане известно", както и кой е наблюдаващият обвинител по случая.

На съдебното заседание стана ясно, че делото е започнало по анонимен сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, подписан от несъществуващата Лилия Христова. Авторът на сигнала всъщност бил Павел Ганев, който свидетелства, че разбрал за "механизма и начина на работа" на Златанов от своя позната, подчинена на обвиняемия. Нейното име обаче бе спестено дори на съда, тъй като тя се страхувала за работата си.

Тази фактология бе описана от съдия Даниела Борисова с уточнението, че свидетелят Ганев собственоръчно е преразказал в сигнала си чутото от неназованата си позната.

"Не мога да ви кажа точно как е започнало (делото – бел.ред.) и какъв е бил източникът на тази информация", коментира ден по-рано Роман Василев, който преди няколко месеца бе на крачка от уволнение заради откровени закононарушения по знаково дело, но главният прокурор Сотир Цацаров реши да го остави. На пресконференцията именно реабилитираният зам.-градски обвинител изчете старателно подборка от скандалния бележник на Филип Златанов, започвайки точно със страницата, на която фигурира името на Плевнелиев. След което уточни: "Няма да правим анализ и говорене по тези неща, вие сами можете да си направите преценка".

Сарафов пък допълни, че "една от приоритетните задачи в рамките на делото" е да се разбере дали срещу държавния глава е имало заведена преписка в комисията за конфликт на интереси. Веднага след това от президентството потвърдиха за нея, настоявайки за публикуването на цялото ѝ съдържание.

Обвинението намери за нужно да цитира същата тази преписка и на съдебното заседание по отстраняването на Златанов, посочвайки я като пример как той е нарушавал закона, тъй като комисията я е прекратила без да даде заключение има или няма данни за конфликт на интереси.

Според версията на самия обвиняем не са били открити никакви доказателства за нарушения от страна на Плевнелиев. Съдия Борисова пък посочи в определението си, че от материалите по казуса става ясно, че сигналът срещу президента не е скрит, заведен е по надлежния ред в комисията и след това е разгледан и прекратен.

"Дотук добре", добави магистратът с уточнението, че според показанията на членът на комисията Сабрие Сапунджиева (номинирана за поста от ДПС – бел.ред.) обаче, след като една преписка е прекратена би трябвало да се архивира, а в случая с Плевнелиев тя останала в кабинета на Златанов.

Сапунджиева свидетелства и за още подробности около съдбата на сигнала за конфликт на интереси срещу държавния глава. По думите ѝ, цитирани от СГС, той бил разгледан на извънредно заседание, свикано от Златанов със само една точка. Златанов представил дневния ред непосредствено преди обсъждането, въпреки че по правилник това трябвало да се случи поне два дни по-рано. Това, според Сапунджиева, се случвало и по други казуси. Такива обаче не бяха споменати нито от прокуратурата, нито от съда.

За сметка на това казусът с "лицето Росен Асенов Плевнелиев" бе отбелязан още веднъж от наблюдаващия прокурор Ваня Илиева, когато тя описваше в пледоарията си, че докато се разгледа една преписка, тя преминава през множество резолюции и служители в администрацията към комисията. Това бе един от доводите ѝ да настоява за отстраняването на Златанов – за да не попречи на разследването, като упражни натиск над свои подчинени.

Не се разбра защо предния ден Сарафов и Василев не пожелаха да назоват Ваня Илиева като наблюдаващ прокурор, при положение, че тя ще се яви на следващия в открито дело по случая "Златанов".

Интересен детайл е, че аферата с тефтера на шефа на КПУКИ, която вече взе първата си политическа жертва с подадената оставка на народния представител от ГЕРБ Искра Фидосова, попада в ръцете на прокурор Илиева в навечерието на избора на ръководител на СГП на мястото на изхвърления Николай Кокинов.

Именно Илиева е смятана за фаворит в конкурса, тъй като другият ѝ основен опонент – зам.-районният прокурор на София Руси Алексиев вече е считан за бита карта, тъй като соченият за най-сериозен негов поддръжник във Висшия съдебен съвет Камен Ситнилски, е на път да напусне поста заради друга шумна афера, тръгнала от контролирано изтичане на СРС-та в медиите. Третият кандидат е не особено популярният Бойко Атанасов, следовател в следствения отдел към СГП.

Самата Илиева заяви сдържано след заседанието на СГС в четвъртък, че делото срещу Златанов ѝ е било разпределено чрез системата за случайно разпределение, както изисква законът. Дали "риалити пресконференцията" по случая има връзка с предстоящата ѝ надпревара за шефския пост в СГП, тя остави без коментар.

Очевидно късметът е на нейна страна, защото така получава сполучлив шанс за изява точно преди конкурса. В противен случай може да се породят съмнения, че системата за случайно разпределение на дела е била заобиколена, каквито случаи в прокуратурата имаше и заради такива нарушения по инициатива на Цацаров по-рано през годината бяха отстранени зам.-главният прокурор Галина Тонева и апелативният прокурор на София Ангел Илиев.

Така, два дни след шокиращите разкрития на държавното обвинение за машината за политически поръчки, в която е била превърната комисията на Златанов, въпросите се увеличават. Още повече, че самите обвинители категорично отказаха да тълкуват изнесените от самите тях "директиви" в бележника на обвинения в длъжностно престъпление юрист.

Обявявайки решението за отстраняване на Златанов, съдия Дaниелa Борисовa коментирa, че е възможно, aко остaне председaтел нa комисиятa, той "може да попречи, както е и склонен да попречи" обективно дa се изяснят обстоятелствaтa по делото, кaто въздействa нa подчинените си, зaрaди което се искa отстрaнявaнето му от длъжност.

Като тема за размисъл обаче остана въпросът дали прокуратурата не е предупредила всички досегашни "клиенти" и "поръчители" от бележника на Златанов, разгласявайки предварително за наличието на тефтера с "директиви".

И защо за пореден път прокуратурата предпочете да демонстрира, че се придържа към "принципите на прозрачността", рекламирани от Сарафов, обявявайки на всеослушание едно от най-сериозните си доказателства, което меко казано загатва за мащабна схема за търговия с влияние по високите етажи на властта, вместо първо да направи опит да събере още данни за по-сериозни и повече на брой обвинения. И най-малкото – да проследи срещите и контактите на Златанов с хората от бележника.