Апелативният съд остави две от обвиняемите в ареста

Делото за КТБ все още не може да стигне по-нагоре от касиерката

Обвинителят се пита "дали КТБ е пирамида и кой е фараонът"

Маргарита Петрова и Борислава Тренева - Кючукова остават в ареста, реши Апелативният съд на София. Сн. БГНЕС

Софийският апелативен съд (САС) намира за достатъчни доказателствата на прокуратурата, за да остави в ареста две от обвиняемите за длъжностно присвояване на близо 206 млн. лева от Корпоративна търговска банка (КТБ). Съдът потвърди във вторник решението на по-долната инстанция, с което главната касиерка Маргарита Петрова и заместник-главната счетоводителка Борислава Тренева – Кючукова бяха задържани под стража. Магистратите отказаха да променят и наложения "домашен арест" за главната счетоводителка на КТБ Мария Димова, която страда от тежко заболяване.

 

Четвъртият обвиняем - изпълнителният директор на КТБ Орлин Русев, сочен за помагач в присвояването, миналата седмица бе освободен от Софийския градски съд срещу "парична гаранция" от 10 000 лева. Прокуратурата реши да не протестира по-леката му мярка.

 

Петият обвиняем по делото за източването на КТБ е подуправителят на БНБ Цветан Гунев, защото не е наложил контрол върху отпускането на 19 "лоши кредита" към свързани с банката лица. От държавното обвинение още не са обяснили кои са тези свързани лица. Ако разследването не се фокусира върху този въпрос, делото за източването на КТБ няма как да даде отговор на въпроса какво наистина се е случвало в тази банка.

 

Прокуратурата се пита дали КТБ не е пирамида и кой е фараонът

 

Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев е посочен в решението на градския съд като съучастник на деянието, в което са обвинени Русев, Димова, Петрова и Тренева. Василев обаче не е привлечен като обвиняем по делото до този момент, въпреки че според изказаните от прокуратурата в съдебна зала тези именно в негова полза четирима обвиняеми са извършили присвояването.

 

Прокурор Иван Гешев коментира след заседанието във вторник, че държавното обвинение преценява дали да привлече Василев като обвиняем. Докато не се е стигнало, има вариант да не се стигне, отвърна Гешев на многократните репортерски въпроси.

 

"Основният въпрос по това дело го каза финансовият министър-това дали е банка или пирамида, бих добавил, ако е пирамида - кой е фараонът. Това е въпросът, който седи не само от съдебната власт, а от много други органи", заключи Гешев.

 

Пред съда се коментират въпросите дали някой е изтеглил 206 милиона лева от КТБ, кога се е случило това и дали е станало по незаконен начин. Масовото изтегляне на парите на вложителите от КТБ обаче започна след съобщението на БНБ са лошите кредити и действията на прокуратурата срещу Цветан Василев.

 

Нова експертиза и нови въпроси

 

Преди началото на днешното заседание държавното обвинение внесе шест тома нови доказателства по делото за източване на банката, но те не разсеяха мъглата около аферата в КТБ. Най-важното ново доказателство бе набързо изготвена счетоводна експертиза, която излиза със заключение, че по документи 206-те милиона липсват от трезора на банката.

 

Експертизата сочи, че разписката, с която се оправдава липсата на пари в трезора, не е официален счетоводен документ и поради тази причина няма как да оправдае нещо. Така вещите лица са приели, че парите липсват. Все още обаче няма отговор на въпроса дали парите физически ги няма. На този въпрос ще трябва да отговори по-задълбочена експертиза, прие съдът.

 

Пропуските на прокуратурата

 

Основният пропуск на прокуратурата, отчетен от съда е, че няма отговор на въпроса в чий интерес двете счетоводителки и касиерката биха присвоили въпросните 206 милиона лева. Другият е защо Цветан Василев не фигурира по делото, макар че той е вземал важните решения в КТБ. Третият проблем е липсата на задълбочена счетоводна експертиза.

 

Апелативните магистрати все пак отчетоха, че прокуратурата е на ниво "работно обвинение", разследването срещу длъжностните лица от банката е в начална фаза, а задълбочена експертиза на банка за един месец няма как да се направи.

 

"Има какво да се желае като прецизност на обвиненията", коментира съдия Алексей Трифонов. "От първоначалния анализ на доказателствата остава усещането, че някое длъжностно лице (в БНБ-бел.ред.) не си е свършило работата", каза още магистратът.

 

Обратите на обвинението

 

Първоначалната версия на прокуратурата беше, че 206-те милиона лева са изнесени с чували на 19 юни, непосредствено преди БНБ да затвори банката на 20 юни. Впоследствие държавното обвинение съобщи, че версията за еднократното изнасяне на милионите в чували е изфабрикувана от ръководството на КТБ, за да се прикрие натрупаната огромна липса на пари от нейния трезор. Сега прокуратурата твърди, че присвояването е ставало постепенно от 2011 г. насам.

 

Голямото предимство за прокуратурата са свидетелските показания на един от най-близките до Цветан Василев бизнесмени – Бисер Лазов, както и на Теодора Тренева, която е изпълнителен директор на дружеството на Василев ТЦ-ИМЕ.

 

Двамата са разказали в подробности как са изнасяни пари в продължение на две години и половина, както и счетоводните хватки за прикриването им. Апелативният съд кредитира техните показания и отхвърли тезата на адвокатите, че те са заинтересовани да свидетелстват срещу обвиняемите. Съдия Алексей Трифонов посъветва адвокатите да не се фиксират върху последните четири дни преди КТБ да затвори врати (между 15-ти и 20-ти юни), а да обърнат внимание на обвиненията, че банката се източва от 2011 година насам.

 

Големите неизвестни

 

Какво се е случвало на 19 юни, ден преди банката да затвори врати, е една от големите неизвестни по делото. От публичните твърдения в процеса се разбира, че прокуратурата иска да докаже, че има плавно източване на 206 млн. лева от КТБ. С цел да се прикрие присвояването е изфабрикувана фалшива разписка с два фалшиви подписа - единият на Цветан Василев, а другият на управителя на "Бромак" Иван Стойков. Това се случва също на 19 юни.

 

Върху разписката с фалшивите подписи е бил поставен истинският подпис на Орлин Русев, но има съмнения, че той не е знаел, че другите два подписа са били фалшиви. После "фалшивата" разписката е попаднала в главната счетоводителка Мария Димова, а накрая и в главната касиерка Маргарита Петрова. Те могат да одобрят отварянето на трезора и да предадат парите. Последният по веригата е била касиерката Маргарита Петрова, която единствена има ключ за трезора.

 

Тук логическата верига се къса, защото не е ясно дали Маргарита Петрова е бъркала в трезора на КТБ и е давала пари на "Бромак". Ясно е само, че по делото има представен протокол, от който се разбира, че "Бромак" приема 206-те милиона лева на 19-ти юни и се задължава да ги върне до 30 юни. Тезата на адвокатите на двете счетоводителки и касиерката е, че те са длъжни да изпълнят волята на своите шефове и да извадят пари от трезора при поискване. Тезата на прокуратурата е, че те са присвоявали парите от 2011 година насам, а разписката е изфабрикувана, за да прикрият присвояването.

 

Няма обаче отговор на въпроса колко пари са извадени на 19 юни от КТБ и дали изобщо са вадени пари. Няма отговор и дали парите са присвоявани в полза на Цветан Василев и свързаните с него хора.

 

Жертви на титанична битка

 

Адвокатът на Маргарита Петрова Татяна Дончева представи трите задържани жени като жертва на "титаничния сблъсък" на Цветан Василев и Делян Пеевски, макар пряко да не спомена техните имена. Адвокат Дончева, както и нейните колеги по делото Николай Рангелов и Христо Ботев, оспориха счетоводната експертиза и свидетелските показания. Те посочиха пред съда, че някои от датите в експертизата са неточни, но аргументите им бяха отхвърлени с мотива, че вещите лица са нямали време да правя задълбочено проучване.

 

Адвокатите посочиха, че проверките на БНБ през 2013 година са показали, че липси от трезора на КТБ няма. Съдът отказа да обсъжда тези твърдения, защото те са по същество в процеса и ще бъдат обсъдени в съдебна фаза.

 

Наблюдаващият прокурор Иван Гешев говори главно за това колко много е работила прокуратурата в последните няколко седмици и колко много доказателства са представени. Неговата колежка Таня Поповска вмъкна, че престъплението, извършено от трите задържани жени, граничи със заплаха за националната сигурност.

Още по темата
Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?