Според особеното мнение на съдия Иван Стойчев от САС

Делото "Златанов" или е водено немарливо, или е манипулирано, или и двете

Магистратът потвърждава съществуването на инициалите Д.П. в изчезналите тефтери

Филип Златанов. Снимка: БГНЕС

Делото за престъпление по служба срещу бившия шеф на комисията по конфликт на интереси Филип Златанов или е водено немарливо от прокуратурата, или е било манипулирано, или и двете едновременно.

До такъв извод водят мотивите на съдия Иван Стойчев към особеното мнение, с което той подписа решението на Софийския апелативен съд (САС), потвърждаващо на втора инстанция осъдителната присъда от три години и половина затвор за Златанов.

Бившият шеф на комисията по конфликт на интереси бе осъден за това, че не е обявил публично, а прибрал в касата си, сигнал и последвалата го преписка срещу президента Росен Плевнелиев, както и решение за наличие на конфликт на интереси по преписка срещу бившата съветничка на държавния глава Димана Ранкова.

САС потвърди решението на Софийския градски съд (СГС) ден преди Бъдни вечер м.г., но съдия Стойчев, който беше докладчик по делото, бе на мнение, че Златанов трябва да бъде оправдан, тъй като вината му не е доказана.

В особеното си мнение, оповестено в петък, магистратът поставя под сериозно съмнение действията на разследващите, отбелязвайки, че по казуса са се натрупали "достатъчно на брой съмнителни обстоятелства около събирането и проверката на обвинителните доказателства".

В мотивите си съдия Стойчев разглежда както решението на прокуратурата да отдели от делото второ разследване за престъпление по служба, по което да приложи оригиналите на изчезналите тефтери на Златанов, така и цялата хронология около мистериозната им кражба от чантата на вещото лице Стефан Бенчев.

Освен това потвърждава категорично информацията, че в ксерокопията от единия от въпросните бележници на три места фигурират инициалите "Д.П.". Както е известно, в разгара на скандала около изчезването на тефтерите през ноември м.г. се появиха сериозни съмнения, че въпросните инициали са преправени в ксерокопията на "10".

Това стана, след като депутатът от БСП и експредседател на комисията "Златанов" в миналия парламент Кирил Добрев занесе в студиото на бТВ всички ксерокопирани страници, предоставени му от прокуратурата.

Първите снимки на тефтера бяха направени от фоторепортерите от слайдовете, които прокуратурата прожектира на шумната пресконференция веднага след избухването на скандала "Златанов".

На един от слайдовете съвсем ясно се виждат инициалите Д.П., за които има множество предположения, че стои депутатът от ДПС Делян Пеевски. Текстът от тефтера е: "Е. Димитров. Внимаваме; първо да се съгласува с И.Ф. и Д.П. Да се видят само дружествата; - м.д. да се пусне?"

От ксерокопията, с които разполага бившият председател на анкетната комисия "Златанов" обаче се виждаше друго: "Е. Димитров. Внимаваме; първо да се съгласува с И.Ф. И 10".

Съдия Иван Стойчев е изброил в особеното си мнение всички инициали, фигуриращи в копията, приложени по делото, сред които на три места присъства и "Д.П.", с което на практика потвърждава съмненията за манипулация.

Твърде много случайности

По-интересни са обаче разсъжденията му по повод цялото движение на разследването, включително и решението за разделяне на разследването на две:

"Нормално е стратегията по разследване на случая да е била обща за прокуратурата, като единна институция и да включва, както настоящото дело, така и отделеното от него досъдебно производство. Всъщност да бъде изследвана тази обща стратегия на обвинението и да се отговори на въпроса дали и доколко тя е била насочена към изясняване на обективната истина и то в нейната цялост е възможно само чрез анализ и сравнение на извършеното, а донякъде и на неизвършеното по двете наказателни производства.

Ще се опитам да преброя случайностите, в които САС трябва да повярва, за да изключи версията за манипулация, която би могла да преследва най-различни цели:

1. Случайно разследващите дават за изследване оригинал, а пишат на три места в постановлението си че дават ксерокопие от ксерокопието.

2. Случайно вещото лице изследва тефтерчето в неговата цялост и в оригинал, а посочва, че изследва номерирани страници.

3. Случайно оригиналът е отделен с други материали в друго досъдебно производство и не е предоставен на първата инстанция.

4. Случайно експертиза върху оригинала по досъдебно производство №9/2014г. по описа на Следствен отдел – СГП е назначена близо девет месеца след отделяне на материалите и пет дни след като втората съдебна инстанция го иска.

5. Случайно до изчезване на тефтерчето няма никакъв отговор на прокурорските инстанции на искането на съда да се посочи кой е експертът назначен от СО – СГП и да се осигури взаимодействие и предоставяне на достъп до оригиналния документ и на експерта, назначен от САС.

6. Случайно тефтерчето се озовава в личната чанта на пенсиониран експерт и е злощастно откраднато 15 дни преди поредното съдебно заседание, в което няма как да не направи впечатление, че СГП и С. не съдействат ефективно на настоящия състав на САС и следващата логична стъпка е да бъде поискано съдействие от Главния прокурор.

7. Случайно в резултат на всички изброени дотук случайности оригиналното тефтерче, след изземването му на 09.07.2013г. и ксерокопирането му на 10.07.2013г, не е виждано в неговата цялост от нито едно лице извън прокуратурата и привлечения от тях експерт Бенчев, не е било предявено в оригинал на подсъдимия и неговата защита, нито на досъдебното производство, нито в двете производства пред СГС и САС и не на последно място не е било виждано никога от членовете на съответните съдебни състави.

Всъщност действително няма как да се отрече възможността да се касае за натрупване на случайности. Онези от тях, които са резултат на непрофесионализъм или немарливост в рамките на прокуратурата и подчинените и следствени служби, вероятно ще бъдат обект на съответна вътрешна проверка.

За да постанови осъдителна присъда обаче, съдът трябва да може да установи нещо повече, а именно – че е изключена и опровергана по несъмнен начин от обвинителните доказателства всяка версия за манипулация на доказателствата, а в конкретния случай не е така."

Съмненията няма как да се проверят

Съдия Стойчев стига дори по-далеч в мотивите си, изразявайки сериозни съмнения, че макар единият от тефтерите с политически поръчки на Златанов да е бил ксерокопиран пред поемни лица, те едва ли са проследили дали това е направено коректно от разследващите:

"Практически от първия възможен момент оригиналният документ в неговата цялост е заменен с ксерокопия на отделни страници, което не позволява да се установи непосредствено от съда цялото съдържание ли е възпроизведено и каква е точната хронология на вписванията. Да, това е сторено в присъствието на поемни лица, но те не бяха разпитани, а и едва ли са запомнили съдържанието в неговата цялост, за да потвърдят, че видяният от тях оригинал, ако въобще им е бил показан, съответства на приложените ксерокопия.

В протокола за оглед са описани 3 страници на чужд език, които очевидно не се намират към делото. Също така от протокола е видно, че съществуват дупки между страници 11 и 14, страница 17 до 20, като не е описано на какво се дължат, откъснати страници или нещо друго.

Само тези разминавания и пропуски, които не могат да бъдат изяснени без наличието на тефтера в неговата цялост, са достатъчни за твърде неблагоприятен за обвинителната теза отговор на въпроса – доколко поемните лица, макар и вероятно добросъвестни, реално са проследили коректността на ксерокопирането и последващото му отразяване в огледния протокол."

Съдия Стойчев отбелязва още, че предвид "мистериозната съдба на оригинала", няма как да бъде проверена версията, че подборката на страниците, които са били ксерокопирани от прокуратурата, може да е станала с личното съдействие на самия подсъдим Филип Златанов.

"Както сочи нейният подробен анализ по-горе в изложението, съдържателно тя (подборката – бел.ред.) е твърде неясна и му осигурява едно неубедително и не особено сериозно обвинение, но за сметка на това отваря вратата за безкрайни спекулативни тълкувания в ущърб на политици, магистрати, индустриалци, журналисти и други публични фигури", добавя магистратът.

Аргументите, изразени в особеното мнение на съдия Иван Стойчев, заплитат още повече казуса "Златанов", давайки сериозно потвърждение на съмненията за манипулации по делото. Още повече, че до момента прокуратурата, в лицето на ръководителя ѝ Сотир Цацаров, се ограничи единствено в това да коментира, че "тефтерът не е толкова доказателство, колкото символ – символ на определен властови механизъм. Записките в него (тефтера на Златанов – бел.ред.) са водени може би защото за автора им е било трудно да запомни всички указания или защото е искал да бъде стриктен в изпълнението им. Липсата на такива записки (в бележници, в компютри или където си представите) у ръководители на други държавни органи или дори органи на съдебната власт означава ли, че точно този механизъм не е действал там? Има бележник – има манипулации и нарушения, няма бележник – няма "този да се удари, онзи да се забави"? Затова казвам, че тефтерът е символ – той е материална изява на определен начин на мислене и така порочен начин на работа в държавния апарат".

Назначената от главния прокурор проверка на работата на столичното следствие по случая пък все още не е приключила и резултати не са обявени. Не е ясно и дали се потвърждават думите на експерта Стефан Бенчев пред БНР, че е уведомил следствието за изчезналите тефтери на Филип Златанов още преди новината да гръмне в медиите.

Проверката трябваше да установи защо ръководителят на столичното следствие Петьо Петров, познат в магистратските среди като "Пепи Еврото", не е уведомил за това прекия си шеф – градският прокурор Христо Динев, както и Цацаров. По случая се проверяват и служителите в Шесто РПУ, приели сигнала на Бенчев, както и режимът за съхраняване на веществени доказателства в столичното следствие.

Според официалната информация досега тефтерите на Златанов са задигнати заедно с чантата на Бенчев от колата му около 16.20 часа на 5 ноември. Той отива в Шесто РПУ на следващия ден – 6 ноември, но не записва в сигнала си, че е станал жертва на кражба, нито че изчезналите тефтери са именно на Златанов. По тази причина прокуратурата е уведомена за случая чак на 10 ноември, когато случаят бе огласен от медиите.

Още по темата
Още от България

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?