Делян Пеевски продължава да влияе и в това правителство

Смятам, че влиянието на ГЕРБ върху политическия живот е в това да унищожи партиите, които са около него. Това е крайният ефект от сътрудничеството с ГЕРБ. Точно както се случва с партньорите на ДПС, казва в интервю за Mediapool политологът и бивш депутат от БСП Татаня Буруджиева

Госпожо Буруджиева, новото правителство встъпи в петия месец от управлението си. Как изглежда то, според вас?

От гледна точка на управлението има известно зацикляне. На петия месец все още сме на демонстрация на ентусиазъм и воля за реформи, без никаква детайлизация какво представлява дадена реформа.

Приемам аргумента, че реформите по някакъв начин се придвижват, защото има вече изготвени предложения за законодателни промени и в същото време не мога да приема, че става дума за реформаторска политика. Давам пример – ще се правят промени по сектори и министерства – дотук добре. Ако обаче ще променяме начина, по който функционират институциите, за да могат да работят в полза на гражданите, тогава анализът и стъпките в тази посока трябва да бъдат доста по-сериозни.

Отговорил ли е някой на въпроса, например, как ще бъдат уредени отношенията между министерство и регионални структури на това министерство, защото огромната част от функциите на държавата са вътре в местната власт. Ето – идват местни избори. Те не са, за да може една или друга партия да се разположи някъде си. Те в крайна сметка трябва да покажат по какъв начин ще функционира в огромната си степен през местната власт. И тук идва въпросът – какво от това, че ще се направят промени в регионалното министерство, например, когато нито ги виждаме като различен начин на формиране на бюджет за общините и за кметствата, нито на места имаме ясни заявки как да се променят така нещата, че местната власт да отговори за проблемите. Примерно – бедствията. Сега започваме да чакаме дъждовете, ще се молим да не прелеят язовирите. Всичко е в ръцете на местната власт. Но това става с някакви пари. И като не е ясно колко ще се тези пари, за какво изобщо ще послужат...

Не бива да забравяме и, че темата за реформите в България предизвиква много сериозна съпротива. Понякога става дума за съпротива на администрацията, или корпоративна съпротива. Всеки си е намерил място в общата картина. Една реформа променя тази обща картина, така че съпротива ще има. Ако обаче хората виждат, че има ефект, те биха вървели с правителството, биха го подкрепяли.

Вижте обаче каква е ситуацията сега – от началото на мандата са минали пет месеца. Всяка партия си имаше своята програма и поемаше ангажименти преди изборите. Вотът мина, имаше някакви преговори, обяви се, че кабинетът ще бъде реформаторски, ама така и не стана ясно от чия програма каква реформа се взе. Тепърва министрите ще обясняват какво ще правят и как ще изпълнят думата реформа със съдържание.

Печелене на време до местните избори ли е обещанието за реформи?

Голяма част от министрите, пък и от хората заети с отделни политики във властта, съвсем искрено искат да направят реформа, а не стоят някъде, за да протакат време или замазват определена ситуация. Вземете министерствата на образованието, здравеопазването, регионалното. Икономическото министерство е със затихнали функции – не го коментираме. Но, така или иначе, трябва всички да искаме правителството да може да реализира реформи.

Големият проблем е, че петте месеца от началото на мандата са пропуснати. И ние вече сме пред местни избори. И няма правителство, което преди избори да започне да прави реформи. Защото именно първите месеци на правителството могат да се ползват за най-радикални действия, а те вече минаха в това да се обяснява, че има обща воля. Давам пример – голямото постижение в съдебната реформа до този момент е, че всички партии демонстрирали обща воля да я осъществят. Толкова години следя политиката – и нямам спомен да не е имало обща воля за реформа в съдебната система. Това обаче са думи, те нищо не означават все още.

Преди няколко дни Бойко Борисов се обърна към Реформаторския блок с думите – "Какъв "Кой", какви пет лева?". Това предупреждение ли беше към коалиционните партньори и знак за разклащане на демонстрираните стабилни партньорски отношения ли е?

Винаги съм приемала промените в стила на поведение и политическата култура у нас по-скоро като наложена мярка, отколкото като качествена промяна. Още преди Нова година бях казала, че съм любопитна да видя докога Борисов ще се държи като Дядо Мраз, появявайки се само когато може да извади нещо добро от джобчето си, а иначе да стои настрани като един арбитър.

По-скоро бих казала, че това изказване е знак за все по-трудно удържаните мисли на ГЕРБ по отношение на техните партньори. Отношенията им ще се запазят до към местните избори. След тях много по-често ще сме свидетели на подобни изказвания.

Ако прогнозите, че ГЕРБ ще е победител на тези избори, се окажат верни, мисля, че поведението на партията към партньорите ѝ много ще напомня това от 2010 година. И тогава в началото на управлението – 2009 г, докато трябваше да се напасне кой как ще гласува, кой ще подкрепя и прочие, Борисов изглеждаше диалогичен към партньорите си, след което откровено на всички беше казано – "Ако искате ни подкрепяйте, ние сме си осигурили по един или друг начин гласовете". Нищо различно няма да видим. Просто формата е малко по-друга, но същината и следствията ще са еднакви.

Какъв тогава би могъл да бъде ходът на Реформаторския блок оттук нататък?

Смятам, че те са доброто зрънце в цялата тази коалиция. И това е поради желанието да се покажат някакви позитивни резултати от дясна политика. Защото, честно казано, ГЕРБ няма отношение към този въпрос. А реформаторите искат налагане на определен тип демократични ценности. И затова мисля, че те са доброто зърно вътре, с всичките им кусури. На тях обаче им предстоят проблеми оттук нататък.

Проблемът за тях е, че те нямат своите говорители. Онези хора, които се провидяха като новото лице, младите, тази нова вълна, която влизаше в политиката, вече изглежда приобщена от страна на ГЕРБ. И потисната до степен, че ако има сблъсък на интереси, тези хора ще обслужат по-скоро ГЕРБ, отколкото РБ.

Реално погледнато, напреженията вътре в блока занапред ще изкристализират. ДБГ като че ли има най-много електорален принос, но реално е лишена от сериозна власт в кабинета. Министерството на икономиката буксува и за това рано или късно ще трябва да се понесе отговорност, защото не може една държава да живее на еврофондове. В здравното министерство, където министър Москов е с най-висок рейтинг от РБ, т.нар. реформи изглеждат по-скоро популистка вълна, отколкото сериозна реформаторска вълна. Отварям скоба тук – винаги доста се притеснявам, когато гилдията, която трябва да бъде реформирана и доста често е част от проблема, много харесва реформата. Това го казвам в смисъла на министър Москов.

Като гледате конфигурацията на правителството – коалиция между ГЕРБ и РБ и две подкрепящи партии – ПФ и АБВ, смятате ли, че Борисов ще поиска да се освободи от някой партньор? И кой би бил той?

Мисля, че Патриотичния фронт. Там въпреки известния опит за разнобой, те се държат много по-монолитно от АБВ. На АБВ Борисов може да разчита. Разбира се, това унищожава самата партия, но така или иначе като гласуване в парламента, той много повече може да разчита на подкрепата на АБВ, отколкото на ПФ.

Резонни ли са коментарите, че ДПС е резервният вариант на ГЕРБ, който се употребява винаги в моменти на несигурност?

Да. ДПС винаги са вариант "Б". Много беше интересно да се наблюдава, в това число и невербалната комуникация, по всичко случващо се около гласуването на онези 16 млрд. лв нов заем. Беше силно показателно случващото се. Буквално се видя как се мина към вариант "Б".

В момента, в който ПФ заяви, че все пак няма да подкрепи, се видя по какъв начин бе притиснато АБВ от министър Калфин. Той ни в клин, ни в ръкав се изказа за своята оставка, което беше повод да си говорят вътре в парламентарната им група, а не от трибуната на парламента. Видя се как в момента, в който Валери Симеонов потвърди, че групата му няма да подкрепи дълга, госпожа Цачева отиде при Цветан Цветанов, той хвана два телефона, започна да говори. И се видя как трябваше да се убие време, за да се даде възможност да се проведат преговорите с ДПС. За да могат ДПС след това да излязат и да кажат как аргументите на Владислав Горанов са ги убедили да гласуват за заема.

За мен най-титаничното поведение в тази сценка бе от страна на РБ, когато Найден Зеленогорски излезе и съобщи, че – ето, министърът е убедил всички, че едни два милиарда няма да се ползват, но пък спестените пари можели да се дадат за здравето на нашите деца и спорта. Всичко изглеждаше като в учебник по пропагандни манипулации.

Въпреки всичко смятам, че подобни сценки няма да гледаме разиграни всеки път. Вариант "Б" ще бъде предварително калкулиран. Истината е, че стабилността на подкрепата на правителството няма да се формира от това, че по някакъв начин се обират луфтовете между тези 4 субекта, които подкрепят правителството, а по-скоро при всеки проблем с някой от тези субекти ще се прибягва до ДПС.

В тази ситуация БСП не е особено войнстваща опозиция. Как ви се струва това, че социалистите дори са "замразили" политическите си изказвания?

БСП, за съжаление, престана да прави политика. Със сигурност участват в законодателния процес, но това не е произвеждане на политика. Законодателният процес и поведението ти в парламента трябва да са резултат на политически решения и на ясна визия какво планираш по даден проблем и как то се разпределя в стратегическата картина. БСП, която обикновено винаги е била силна в това, в момента изглежда много зле.

И, разбира се, съвсем вторично е, но съществува като тема – кой се изказва и по какви проблеми. В момента партията има много зле подбрани говорители. Всичко остава на първо и единствено казване. Няма устойчивост на говоренето. А има много сериозни теми, които вълнуват хората. Там БСП би могла да намери своите нови привърженици, ако щете. А и да привлече отново към себе си разочарованите от нея.

Бойко Борисов няколко пъти подканя БСП за партньорство по основни законопроекти. Социалистите откликват. Смятате ли, че това могат да бъдат приети като стъпки в посока ляво-дясна коалиция в следващия мандат, например?

Практиката в Европа е при такива ситуации както у нас левицата и десницата да могат да се обединят, за да свършат нещо полезно за държавата. Проблемът на нашата политическа сцена е, че всичко, до което ГЕРБ се е допряло (говоря за политически партии), то е унищожено. В този смисъл започвам да си мисля, че те имат сериозни прилики с ДПС, освен че в момента са двете най-организирани партии.

Смятам, че влиянието на ГЕРБ върху политическия живот е в това да унищожи партиите, които са около него. Това е крайният ефект от сътрудничеството с ГЕРБ. Точно както се случва с партньорите на ДПС.

Да си в партньорство с ГЕРБ, говоря общо в момента, е твърде голямо изпитание за партията ти, а и оттам за всички хора, чиито политически интереси ти защитаваш. Едно такова партньорство би могло да постави на дневен ред разпада на една партия. Разпадът на партия пък тежко се отразява на отношението на хората към политиката, ако погледнем по-генерално. И все по-големи маси от хора се отказват политическия живот.

Започнал ли е разпад в БСП към този момент? Последните социологически проучвания дават между 11 и 13 на сто подкрепа.

Ще ми се да вярвам, че това е резултат от опита, който в момента тече в БСП, чисто организационно да се стегнат и да си прегледат редиците. Струва ми се, че това става за сметка на произвеждането на политика. И играе по-скоро негативна роля. Оттам пък идват и тези електорални резултати. Как да кажеш, че ще гласуваш за една партия и какъв е смисълът да я подкрепяш, щом не знаеш какви са ѝ позициите по съществени въпроси.

Струва ми се, че желанието да си потегнеш организациите, за да станат те жизнени, винаги трябва да се случва успоредно с това да произвеждаш политика. Защото иначе тези организации за какво съществуват? Те започват да се превръщат в някакви странни бюра по труда – отиваш някъде, за да те наместят на работа. Ценностите ги няма. Политиката я няма.

Има ли БСП проблем с лидерството?

Кризата в БСП върви отдавна. Една жизнеспособна партия не се формира от лидера си, а по-скоро тя го формира. Ако БСП беше в добра кондиция сега нямаше да си говорим за тези неща. Всеки един лидер на социалистите, когато е избиран за такъв, в интерес на истината не е блестял с някакви уникални качества и не е бил тежко харизматична фигура. Това е спецификата на тази партия и я прави устойчива.

Проблемът тук е, че в БСП винаги и много дълго дебатът се е отлагал. И проблемите винаги някак са се затваряли, вместо да бъдат решавани, с аргументи от типа: нека минем тези избори, нека мине тази криза, нека се възстановим от кризата, сега трябва да вземем властта, после да удържим властта, после да влизаме ли във властта или да оставаме в опозицията. Когато обаче в една партия с проблеми няма дълбок дебат как те да бъдат решени, това ерозира партията.

При БСП има и един друг сериозен проблем. Тя хем е масова партия, хем функционира като парламентарна. И тя не е решила каква иска да бъде. Това не са просто някакви си термини. Те са начин, по който се разпределя властта в една формация и начин, по който тя съществува.

В БСП като масова партия всяка първична партийна организация може да номинира кандидат за президент. Първичните партийни организации обаче не са нивото на реално правене на политика. Нивото е общинска организация.

В масовата партия не могат да те изключат. Както се казва – ти вече си в друга партия, но продължаваш да си член на БСП. Циркът беше с Близнашки, който като служебен премиер се бореше уж с БСП, а си беше платил членския внос до края на 2013 година. Това е само пример за парадоксите, които се получават, защото БСП е масова партия, а в същото време функционира като парламентарна. Властта вътре в БСП е на базата на масова партия. Функционирането ѝ е на база парламентарна партия.

Сега с местните избори пак ще има проблеми именно с тази битка между двете лица на левицата. От една страна в устава ясно е казано, че Националният съвет казва как да се подредят листите, кой да е водач и кандидати за кметове, а в същото време не можеш да пренебрегнеш позицията на някоя местна организация, дори когато тя е самоубийствена.

Изброеното от мен е много сериозен проблем в партията. Вижте, че БСП има един огромен чиновнически апарат. Той я убива, когато тя не е на власт. Когато е в опозиция тя има по-малка субсидия, как да го издържа този апарат?

Въпросът как да преобразим БСП не е поставен на здравата основа – какво искаме да променяме в нея, ами решава някакви моменти въпроси. Същностните остават нерешени.

Сближаването на БСП и "Атака", особено по темата Русия, как влияе на БСП?

БСП напусна две много силни тематични полета за левите партии. И в двете бе силна в началото на 1990-те. Едното е здравият патриотизъм, който е характерен за лявото. Имаше ги в БСП, постепенно те се отказаха от него и тогава се появи "Атака", която превзе тази ниша.

По същия начин социалистическата партия е изконно обвързана с русофилските настроения у нас. Напусна и това поле.

В момента БСП не се сближава с "Атака", а прави опит да си върне поле, което смята, че си е нейно и е основополагащо за левия избирател. Това е същината на проблема. БСП се връща на едно поле, което сама напусна.

Не мисля, че може да се проведе кой знае каква битка между "Атака" и БСП по този повод. Те са много различни. "Атака" обаче има страхотно усещане за всеки избор да се настани там, където няма конкуренция. В момента, в който се оголи някакво поле и другите партии са се отдръпнали от някаква тема, те се настаняват в тази тема, защото там няма кой да ги конкурира. И взема едни гласове, за които темата е по-важна, отколкото партията, за която ще гласуват.

Бяхте депутат в предходния мандат от БСП. Цялото ви управление мина под знака на Делян Пеевски. Първо протести, после самите БСП твърдяха, че ДПС са свалили правителството. Смятате ли, че влиянието на Делян Пеевски върху настоящия кабинет е по-слабо?

Не, не смятам, че влиянието му е нарушено. Вероятно са трансформирани полетата на интереси, но ги има.

Това е достатъчно ясен пример за тезата колко е вредно да се съчетава икономиката с политиката. Такива фигури има и в други партии, не само в ДПС. Всеки голям бизнесмен може да подкрепя и да е член или активист на някаква партия, но той не може да е политик, да представлява тази партия, да е в ръководството ѝ, да е депутат. В БСП има дори местни председатели с този профил.

Винаги в един момент въпросът, до който стигат такъв тип хора е: Бизнесът ти ли е по-напред или интересите на избирателите? Няма как да ги съчетаеш. Когато си едър бизнесмен не трябва да имаш възможност да правиш политика, защото ще работиш в своя полза.

В предния мандат се говореше, че интересите на ДПС и в частност на Пеевски, са насочени към службите. Сега там има някакво раздвижване, но и до момента Борисов е упрекван, че играе за Пеевски, или че продължава влиянието на ДПС в службите, макар и формално хората свързани с ДПС да си подадоха оставките. Как смятате – тази партия има ли влияние в службите за сигурност на държавата?

Доколкото те са имали възможност през годините да предлагат конкретни личности за конкретни постове и то не само в този сектор – разбира се, че имат влияние. И влиянието им не е само в службите.

Къде още?

В редица агенции, институции. Ние все гледаме министерствата. Но агенциите са доста влиятелни например, а и са доста повече на брой.

Ако искате дори – пак с подкрепата на ДПС бе избран и Искров начело на БНБ.

В политиката властта се формира на база информация в голяма степен. Достатъчно е да имаш добра информация, за да ти върви добре бизнеса, а и не само това. В този смисъл е достатъчно да имаш кой да ти дава информация, няма нужда от много повече. Службите в България, за съжаление, като че ли са една разменна монета за допълнителна политическа власт. Идеята е, че който държи службите, той може да получи политически дивиденти и устойчивост от тази работа. Имаме пресния пример от 2013 година. Случилото се сега с бившия министър Вучков също е показателно за преместването на центровете на властта.

Какъв е новият център на властта?

Не зная дали ДПС ще продължи да има онова влияние, което е имало или дали ще може да придобие още, но по-скоро ми се струва от гледна точка на влиянието, което Цветан Цветанов винаги е имал в последните години. Като че ли това е по-голямото разместване. И до голяма степен влиянието вече се концентрира в ръцете на Бойко Борисов. Независимо от това какви влияния има върху себе си той.

Сигурността е в ръцете на министър-председателя. Дали е директно или не – не е от особено значение. Аксиома е, че премиерът не може да ръководи сектор "Сигурност". В момента те у нас се сливат по един специфичен, не открит начин. Какво стои зад това, дали има влияние на някои фигури от ДПС – не мога да кажа.

С какъв хоризонт е правителството?

Към днешна дата опозицията не в кондиция. Има два начина едно правителство да си отиде. Единият е да има достатъчно силна опозиция, която да създаде такава обстановка, че кабинетът да слезе от власт, какъвто бе случаят с предходното управление. Другият начин е да има достатъчно гневни хора както беше 2013 година. Нито едното, нито другото е на лице. По-скоро можем да прогнозираме, че ако се получи някакво клатушкане на властта, то ще е породено от коалиционния формат, отколкото от външни фактори. Проблемите произлизат отвътре, не се пораждат отвън.