"Демаршът" на България лишава Русия от ключова транзитна страна на Балканите

"Демаршът" на България лишава Русия от ключова транзитна страна на Балканите

Последните стъпки на България нанасят удар върху осъществяването на руската политика за "енергиен диалог" с балканските страни, твърди руският експерт по сигурността Алексей Фененко. Действията на България се разминаха с руските интереси, казва Фененко в статия, публикувана в четвъртък в московския вестник "Независимая газета".

На 11 юни премиерът Бойко Борисов обяви намерението на България да се откаже от участие в проекта Бургас - Александруполис. На 12 юни зам.-министърът на външните работи Марин Райков отбеляза, че за България проектът за газопровода на ЕС "Набуко" е по-важен от проекта на руския газопровод "Южен поток", отбелязва по-нататък авторът. Засега София не е денонсирала споразуменията за участие в тези проекти. Но постъпките ѝ могат да замразят реализацията им, смята той.

Зад тези събития се крие по-сериозен проблем. През 2000 г. Русия обяви политиката на "енергийния диалог" с балканските държави. За реализацията ѝ Москва подписа споразумения за партньорство в областта на енергетиката с Хърватия (2002), България (2003), Унгария (2007), Гърция (2008).

През 2007 г. на тяхната основа бяха обявени три големи проекта - първият - за петролопровода Бургас - Александруполис, вторият - за петролопровода Констанца - Триест и третият - за газопровода "Южен поток". Реализацията на тези проекти подбиваше разработения от ЕС проект за газопровода "Набуко" за доставка на газ от Централна Азия през Турция и България в Европа.

Последните стъпки на България нанасят удар по тази система, продължава анализаторът. Отказът на София от участие в проектите лишава Русия от ключова транзитна държава.

София може да повлече редица откази

Другите страни могат да последват българския пример. В условията на финансовата криза Гърция може да се откаже от изграждането на петролната и газовата тръба. Унгария подписа през 2009 г. декларация за строителството на "Набуко". Остава, разбира се, проектът за петролопровода Констанца - Триест. Но от януари 2008 г. Румъния поставя като условие за реализацията на този проект привличането към него на ЕС. Не е ясна и готовността на Словения и Хърватия да ратифицират споразумението с Русия за сътрудничество в изграждането на "Южен поток".

Зад тези събития руските експерти виждат натиска на ЕС и САЩ над балканските страни. Проблемът, разбира се, е по-дълбок. Разпадът на Югославия и изострянето на турско-американските противоречия породиха надеждата на България да се превърне в регионална сила. За достигането на тези цели в София са готови да превърнат България в крепост на американското влияние в Южна Европа. Оттук е и ръстът на антируския компонент в българската политика (от подписването на споразумението със САЩ за партньорство във военно-политическата сфера до обсъждането в медиите на вариантите за създаване на американска военна база в едно от българските черноморски пристанища - бел. авт.). Отказът на правителството на Бойко Борисов от енергийните проекти с Русия ще доведе този курс до завършек.

Съхраняване на българския ресурс и търсене на алтернативи  

В тази ситуация Русия трябва да преосмисли своите приоритети на Балканите. Москва трябва да се бори да съхрани "българския ресурс". Но като перспектива е важно да се обмисли търсенето на алтернативни партньори.

Теоретично са възможни три варианта - развитие на отношенията с Турция, засилване на диалога с Румъния или пък на взаимодействието с Унгария. За да бъдат осъществени обаче, ще е необходимо да се коригират приоритетите на Русия, подчертава анализаторът.

Според него зад енергийните трудности прозират и бъдещи военнополитически проблеми. От 2004 г. руски експерти изразяват опасения, че влизането на Румъния и България в НАТО може да промени съотношението на военноморските сили в Черно море. Превръщането на София в опора на САЩ може да създаде условия за осъществяване на този сценарий.

"Дали Русия ще се възползва от турския, румънския или унгарския ресурс, без да жертва ключовите си приоритети на Балканите?", е риторичният въпрос на Алексей Фененко.

На фона на българските изявления по двата основни руски енергийни проекта, от "Газпром" се задействаха по третия - "Южен поток". В сряда стана ясно, че са проведени разговори между шефа на руския монополист Алексей Милер и румънския министър на икономиката Адриан Видяну за започване на анализи за строежа на “транзитен“ участък от “Южен поток“.

Досега “Газпром“ планираше да построи през Румъния задънена газопроводна отсечка, отбелязва "Комерсант".

Генералният директор на East European Gas Analysis Михаил Корчемкин добавя, че “Газпром“ има и други разногласия с България. Двете страни преговарят за удължаване на един от двата договора за доставка на газ след 2010 г. София настоява за изключване от схемата на доставки посредника “Овергаз“ и настоява за директен договор.

Възможни компромиси с нови лъчове на "Южен поток"

Теоретично София и Москва могат да постигнат компромис по “Южен поток“: газопроводът може да минава чрез две отсечки през България за Гърция и на юг за Италия, а още две през Румъния за Сърбия, Унгария, Австрия, Словения и северна Италия. “В този случай общата дължина на газопровода ще се намали и проектът ще стане по-евтин“, смята Михаил Корчемкин.

Източник на “Комерсант“, запознат с хода на подготовката на техническата и икономическа обосновка на “Южен поток“, споделя това мнение.

“Строителството от Румъния за Италия през Словения е даже по-изгодно, отколкото през България, тъй като газопроводът може да бъде построен в един коридор с проектирания нефтопровод Констанца-Триест. Това ще съкрати разходите за проучвателна дейност и получаване на разрешение от всички инстанции“, посочва източникът.

Дължината на трасето ще се увеличи незначително - с 20-30 км, ако излезе на румънския, а не на българския бряг.

Максим Шеин от “Брокеркредитсервис“ отбеляза, че Румъния има алтернативи на проекта на “Газпром“, например, неотдавна Адриан Видяну подписа меморандум за закупуването на азербайджански газ и неговото транспортиране през Грузия и с танкери за втечнен природен газ по Черно море. Но анализаторите смятат, че “Южен поток“ ще бъде по-изгоден за Румъния.

Още по темата
Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?