Лаборатория за управление на риска:

Демографските процеси изискват и промяна в здравната стратегия

Здравеопазването трябва да бъде съобразено с демографските процеси, които текат в страната, и спрямо картината на населението да се пригодят здравните услуги и финансирането им. Темата за здравеопазването е залегнала в новия доклад на изследователският център "Лаборатория за управление на рискове", ръководен от бившия премиер Иван Костов. Резюме на доклада, посветен на Националната здравна стратегия 2014 - 2020 г е поместено в "24 часа".

Според експертите на Костов намаляването и застаряването на населението предполага намаляване на броя на подлежащите на здравно обслужване лица, което ще се отрази върху публичните и частните разходи за финансиране на здравната система. Броят на лечебните заведения, лекарите, специалистите по здравни грижи и друг персонал, зает в системата, ще трябва да бъде редуциран според намалялото население по места и преструктуриран според променения възрастов профил и заболяванията.

Нужно е преструктуриране в полза на градовете, където са концентрирани 73% от населението, без да се оголва достъпът до здравеопазване във все по-слабо населените селски райони (27% от населението), пише в доклада.

Хората, които не плащат здравни вноски, са около 850 000 души. Това, според експертите, създава рискове от прекомерни и непланирани разходи на здравеопазването в страната. Те посочват, че живеещите постоянно в чужбина над 6 месеца нямат задължения, съответно принос за здравното осигуряване, но връщайки се в България, само срещу 36 здравни вноски могат да ползват здравна помощ с много по-висока стойност от тази на заплатените вноски.

Според експертите, когато първи приоритет не е здравното състояние на населението, а гарантирането на всеки на достъп до здравна помощ и услуги, има опасност настройките на системата да бъдат направени произволно според интересите на системата, без да се обвържат със здравния статус и потребностите на хората.

Авторите на доклада смятат, че модернизирането на спешна медицинска помощ (СМП) като следващ приоритет, е сред най-важните. Отбелязват, че за над 850 000 живущи на територията на страната за СМП е единственият достъп до здравеопазване. А за всичките 7.2 млн. души е животоспасяваща и животоподдържаща система в критични моменти на болестни епизоди.

В доклада са отправени 7 препоръки за рисковете и проблемите, отбелязва "24 часа".

Според експертите, специално внимание следва да се обърне на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения, който нараства близо 2 пъти за последните 12 г. - както общо, така и по възрастови групи. Отбелязват, че над 50% от разходите на НЗОК са за болнично здравеопазване, и че ръстът от 200% на хоспитализациите предполага скорошен срив на болничната помощ в страната.

Последните 12 г. са знаменателни и с усиления процес на емиграция на медицински кадри, което вече е изправило здравната система пред невъзможност да осигури нормален достъп до здравеопазване, особено в районите, където няма действащи медицински университети, пише в доклада.

Запазването на водеща смъртност от болестите на органите на кръвообращението (65.6%) и новообразуванията (16.7%) показва спешната необходимост от целеви инвестиции в националното здравеопазване за създаване на допълнителна лечебна инфраструктура в тези две направления на медицината - допълнително обезпечаване с диагностична и лечебна апаратура, обучение и специализация на кадри.

Тъй като в структурата на умиранията от болести на органите на кръвообращението с най- висок дял са сърдечната недостатъчност (30.4%), мозъчносъдовата болест (25.9%) и исхемичната болест на сърцето (19.3%), освен инфраструктурните и кадрови мерки в лечебния сектор жизнено необходимо е и специално укрепване на спешната медицинска помощ, изтъкват експертите. Изключително необходимо е да бъдат планирани и кампании за здравословен начин на живот, ниско рисково поведение, физическа активност и рационално хранене, пишат те.

Поради факта, че в структурата на умиранията при злокачествените новообразувания водещи са заболяванията на бронхите и белия дроб (19.76%), следвани от тези на дебелото черво (9.41%), млечната жлеза при жените (7.72%), стомаха (7.09%), панкреаса (5.84%) и на простатата (5.16%) - общо 54.98%, следва да се инвестира в укрепване на капацитета и повишаване на качеството на ранната диагностика и лечение на новообразуванията.

Докладът отправя предложения и за решения по проблема със спада на раждаемостта. Предлага и решения за ситуацията, при която увеличаването на средната продължителност на живота е съпътствана със застаряване на населението.

При структура на финансиране за здравеопазването в съотношение на публичните спрямо частните разходи приблизително 55 към 45%, се очертава неблагоприятна тенденция хората с ниски доходи, каквито са възрастните пенсионери, да загубят достъп до здравна помощ поради финансови затруднения или да изпаднат в бедност, поради направени разходи за здраве.

Това налага преразглеждане на механизмите за осигуряване на солидарност в системата, както и за създаване на инструментариум за подобряване на събираемостта на здравните вноски и намаляване на броя на неосигурените лица.

Споделяне
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?