Демократи сме ний, ама не дотам

Ето че “българските партии” направиха това, което се канеха да направят още за президентските избори – отнеха правото на глас на стотици хиляди български граждани.

Според българската конституция “всички граждани са равни пред закона” и “гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.”

И въпреки този недвусмислен текст, българските партии, включително тези, които са си закачили в абревиатурата “демократични”, гласуваха за закон,  който дели гражданите на България на “отседнали” в България и в страни на ЕС или на “неотседнали” в България и в страни от ЕС.

От цялата работа единствено стана ясно, както коментира и Юлиан Попов на блога си, че нашенските политици са трайно “заседнали” в недемократичност и правно невежество.

Освен това с този срамен акт те декларираха публично политическата си немощ и липсата си на демократични възгледи.

Декларираха също, че:

Не могат и не искат да се справят с безобразието, което от години е известно - че има български граждани, които упражняват правото си на глас не по веднъж, както е по закон, а по няколко пъти. Въпреки че решението на този проблем е измислено и не е трудно за прилагане.Не могат и не искат да попречат на Доган да се разполага като феодал в неговите си “100 села” и чрез принципа на “моркова и тоягата” да принуждава цели селища да гласуват за ДПС.

С приемането на този закон българският парламент отвори кутията на Пандора и оттам заизскачаха същите националистически чудовища, които неотдавна направиха от една съседна държава ... няколко на брой държавици.

Европейски практики

А ето и малко информация за нашенските политици как са решени проблемите, над които те уж си блъскат главата и на които не намериха друго решение, освен да нарушат правата на гражданите си:

още 

И то в момент, когато Сърбия има остра нужда от антибългарски настроения и нестабилност в Македония, за да отложи решението за Косово и стратегически да предреши македонското поведение при активност на албанския национализъм. А Русия също цели и работи за провал на европейските планове за Косово и напрежение на Балканите.

Ето част от отзивите

на българи от България и от чужбина за този позорен закон:

Проф. Димитър Ненов, София:

Демократи сме ний, ама не дотам.”

Марияна Широва-Симандре, Франция:

 “Вотът на българския парламент е унизително признание за неспособността на държавата да изработва правила и да следи за спазването им – в случая при упражняване на избирателното право. Този вот е обидно неадекватен отговор на проблема с политическата корупция, чието решение отново зависи от българската държава в лицето на законодателя и прокуратурата. Накрая този вот е срамно прехвърляне на отговорността за ниската избирателна активност – тоест за разрива между гражданите и политическата класа – върху определена група избиратели.

Неспособни да ангажират повече граждани в политическите процеси, народните представители не намериха нищо по-добро от това да лишат спомената група от избирателно право – а с нея и стотици хиляди българи по света.

Има право – има проблем, няма право – няма проблем, това е “логиката”.

За да намалят влиянието на една самозабравила се партийна върхушка с около 50 000 гласа, депутатите не се посвениха да откъснат голяма част български граждани от тялото на нацията при направо трагични демографски показатели и висока емиграция. Възмутена съм от т.нар. демократична опозиция, за която досега гласувах по съвест и убеждения.”

Борислав Скочев, София:

При всички лицемерни твърдения за принципност, това е откровено конюнктурен закон, целящ да намали влиянието на Доган чрез забраната на изселническия вот.

Законът няма да постигне целта си, защото силата на Доган не е в гласовете на българските изселници, а в контрола, който има върху гласовете на турците в България чрез административната власт в смесените райони, функционерите на ДПС, политически протежирания местен бизнес, съвместната подялба на гласове и влияние с БСП по места и участието на ДПС в квотните комбинации на централната власт.

Законът единствено ще затвърди у българските турци чувството на отчужденост от българската държава. Въпреки “възродителния процес”, българските турци запазиха добрите си чувства към своята родина. Тревожно е обаче какво ще роди това чувство при поколението, което ще е активно след няколко години.

Законът засилва позициите и на българския лумпен-национализъм и това може да се прочете вече в интернет форумите. Дори и привържениците на десни партии ще потърсят и ще намерят оправдание на ограничаването на правата на групи български граждани. Тези настроения и липсата на политическа сила, която да им се противопоставя честно и решително с визията за България със свободни и равноправни граждани, също са тревожни предвестия.

Разочарованието ми от късогледото и безсилно поведение на българските десни партии е голямо. На тези избори СДС, за които гласувам от 1990 г., няма да получат гласа ми.”

Иван Иванов, Упсала, Швеция:

Според Конституцията

1. Не могат да се налагат ограничения на права (например на гарантираното от Конституцията право на гласуване) на основа на лично положение на гражданите (например местоживеенето им):

Чл. 6.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

2. Изборното право е общо за всички граждани, а не само за избрани по извънкоституционни критерии, например по пресносъчинен критерий за "отседналост" (по който андрешковски "критерий" например служителите в дипломатическите представителства на България в чужбина извън ЕС няма да имат право да гласуват, защото са "отседнали" извън България, нищо, че заедно с емигрантите плащат данъци на България и са задължени воюват за България под символично командване върховен главнокомандващ президент, когото нямат право да избират и не са избирали за такъв):

Чл. 26.
(1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

Чл. 10.
Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Чл. 42.
(1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.
(3)Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.

Ето защо този закон е скандално противоконституционен и като такъв по пряката и върховна сила на Конституцията:

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

е забранен за прилагане от отделния служител и властимащ в органите на държавата без оглед на това дали законът е бил или не е бил отнесен към Конституционния съд и дали той го е отменил формално (пряката сила и прякото прилагане на Конституцията от всеки отделен гражданин и властимащ е потвърдено с изрично отдавнашно решение на Конституционния съд). Това означава, че всеки председател и член на изборна секция в деня на изборите е длъжен да осигури правото на гласуване на всеки навършил 18 години и непоставен по запрещение гражданин, явил се в избирателната секция и желаещ да гласува за държавен орган на българската държава (какъвто орган е и Европейския парламент) без ни най-малко да се съобразява с противоречащ на конституцията закон и с андрешковски критерии за "отседналост".”

Статията е публикувана на блога на Даниела Горчева: http://dilmana.web-log.nl/

Още по темата
Още от България