Демократическата партия обмисля промени в конституцията, за да се бори с Тръмп

Сенатор Елизабет Уорън

За да се борят срещу Доналд Тръмп през 2020 г., някои демократи искат да задействат "тежката артилерия", реформирайки американската конституция, за да въведат пряко всеобщо гласуване на президентските избори и да разширят състава на Върховния съд - две идеи, които републиканците категорично отхвърлят.

Идеята за премахване на системата на избирателни колегии става все по-популярна сред демократите, които още не са преглътнали победите на двама републикански кандидати, въпреки че техните кандидати спечелиха общо повече гласове.

Благодарение на механизма на избирателната колегия през 2000 г. Джордж Буш беше избран за президент, въпреки че Ал Гор имаше половин милион гласа преднина. През 2016 г. Доналд Тръмп спечели срещу Хилари Клинтън, която обаче получи близо 3 милиона гласа повече от него.

"Моето мнение е, че всеки глас е важен", заяви в понеделник прогресивната сенаторка Елизабет Уорън, кандидатка за президентските избори през 2020 г., по време на обиколка в щата Мисисипи.

"Мисля, че всички би трябвало да дойдат тук, за да искат вашите гласове. Искаме национален вот, а това значи да премахнем Избирателната колегия", обясни тя.

Американският президент се избира от 538 членове на избирателни колегии, чийто брой варира според щатите в зависимост от населението им. Всеки кандидат трябва да получи мнозинство от 270 гласа. Всички щати с 2 изключения (Мейн и Небраска) дават гласовете на всички свои "електори" на този, който спечели най-много гласове в щата.

При всяка предизборна кампания кандидатите пропускат някои щати, които се смята, че няма как да бъдат спечелени, било защото по историческа традиция подкрепят Демократическата партия (като Калифорния), или са твърдо републикански (като Мисисипи).

Кандидатите се концентрират върху малко над десетина щата, които могат да гласуват за единия или за другия кандидат. Най-важни са тези, които имат най-голям брой членове на избирателни колегии, като Флорида (29), Пенсилвания (20) или Охайо (18).

През 2016 г. Доналд Тръмп получи подкрепата на 304 членове на избирателни колегии срещу 227 за Хилари Клинтън, именно спечелвайки Пенсилвания и Охайо.

И други демократи освен Уорън се борят за тази промяна на изборния кодекс. Пийт Бутиджидж, който вероятно ще се включи във вътрешнопартийната надпревара за номинацията на Демократическата партия, смята, че новата система ще насърчи избирателната активност в национален мащаб.

Разширяване състава на Върховния съд

Но пътят, който трябва да бъде изминат, преди САЩ да приемат някога всеобщото пряко гласуване, е дълъг.

Тази реформа трябва на практика да бъде приета на гласуване за промяна на конституцията, което далеч не е сигурно в един разединен Конгрес, какъвто е сегашният. След това ще трябва поправката да бъде ратифицирана от 38 от общо 50 щата.

Точно затова друг вариант печели популярност. Няколко клонящи към Демократическата партия щати, като Калифорния, Илинойс и Ню Йорк, към които неотдавна се присъедини "колебаещият се щат" Колорадо, се обвързаха с инициатива, целяща да даде гласовете на техните електори на кандидата, получил мнозинство от гласовете на национално равнище, а не на щатско.

Но републиканците продължават да се противопоставят на всякакви промени, смятайки, че сегашната система принуждава кандидатите да търсят гласове в цялата страна, а не само в големите населени места.

"Зад желанието да се премахне Избирателната колегия стои стремежът на демократите провинциална Америка да изчезне от политическата карта", заяви в Туитър републиканският сенатор Линдзи Греъм. Провинциална Америка гласува предимно за консерваторите.

Върховният съд, който вече спада към лагера на консерваторите с влизането на двама съдии, назначени от Доналд Тръмп, е другият любим въпрос, който демократите използват за борба с републиканския милиардер.

Елизабет Уорън и други две кандидатки за президентските избори, Камала Харис и Кърстин Джилибранд, заявиха пред информационния сайт Политико, че биха искали да увеличат броя на съдиите от Върховния съд, които в момента са девет.

Пийт Бутиджидж и Бето О'Рорк, друг кандидат за изборите през 2020 г., споменаха идеята за преминаване към 15 върховни съдии: петима назначавани от демократите, петима от републиканците и петима, избирани от техните колеги.

Но Доналд Тръмп отхвърли категорично тази идея като израз на политическите сметки, които си правят демократите, за да върнат храма на Темида в прогресивното русло.

"Не подкрепям" тази инициатива, която не представлява "никакъв интерес", заяви той във вторник. "Това няма да се случи през идните шест години", добави той, имайки предвид двете години, оставащи от неговия мандат и допълнителните четири, които ще се добавят към тях, ако бъде преизбран през ноември 2020 година.

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Каква е оценката ви за проектокабинета на ИТН?