Демократичната рецесия

В света днес се случват две важни рецесии. Една от тях привлече много внимание. Това е икономическата рецесия в Америка. Тя обаче все някога ще приключи и светът няма да стане много по-лош от това. Другата не получи внимание. Това е така наречената демократична рецесия, и ако продължи за дълго, ще промени света.

Понятието "демократична рецесия" беше въведено от Лари Даймънд, политолог от Станфордския университет, в книгата му "Духът на демокрацията". Числата говорят сами за себе си. В края на миналата година Фрийдъм хаус, организацията, която проследява демократичните тенденции и изборите по целия свят, отбеляза, че от момента на приключването на Студента война 2007 година е била най-лошата година от гледна точка на свободата в света. Степента на свобода е намаляла в 38 страни, което е почти четири пъти повече от броя на страните, в които този показател се е повишил – 10.

Какво е обяснението? Голяма част от тази промяна е обусловена от ръста на "нефтоавторитаризма". Цените на нефта и развитието на свободата се намират в отрицателна корелация. Можем да наречем това "първи закон на политиката на нефта". Колкото повече расте цената на нефта, толкова по-малко свобода има. Ако цената пада, свободата става повече.

"23 страни в света формират най-малко 60% от износа си от петрол и газ и в нито една от тях няма истинска демокрация", обяснява Даймънд. "Русия, Венецуела, Иран и Нигерия са емблематични" в това отношение. Там държавните лидери са завзели нефтените находища, за да укрепят властта си.

Макар петролът да играе основна роля в забавянето на демократичните процеси, той не е единствен фактор. Намаляването на американското влияние и морален авторитет също има роля.

Опитът на Буш да построи демокрация в Ирак беше толкова нескопосан, както от американска страна, така и от страна на иракчаните, че убиха всякакво желание и възможност на Америка да пропагандира демокрацията където и да било. Скандалите заради мъченията в Абу Граиб и Гуантанамо също изиграха своята роля. "През последните години имаше много разпиляване както на "меката", така и на "твърдата" сила на Америка", отбелязва Даймънд, който е работил като специалист по демократичните процеси в Ирак.

Лошите момчета знаят това и извличат преимущества от ситуацията.

Вопиющ пример е президентът на Зимбабве Робърт Мугабе, който се опитва да фалшифицира резултатите от изборите, след като толкова години водеше страната към пропастта. Сега в света няма по–отвратителен лидер от Мугабе. Негов конкурент може да е само съседът му и главен съюзник и защитник – президентът на ЮАР Табо Мбеки.

Това, което може да се направи, е създаването на алтернатива на петрола и отслабване на същите тези "нефтени диктатори". Това е още един повод да не смята за малко и безобидно предателство предложението на Джон Маккейн и Хилари Клинтън за отмяна на федералния данък върху бензина за петгодишен срок, за да могат американците повече да пътуват с колите си и да поддържат цената на бензина висока. Макар, разбира се, това не е края на цивилизацията.

Това е просто още един пирон в ковчега на демокрацията по целия свят.