Демократичното настояще на Путин в конфликт с миналото му от КГБ

Има въпрос, който дразни руския президент Владимир Путин и това е въпросът за неговото минало на оперативен работник от КГБ.

"Те не могат да забравят за тази агенция", казва Путин, очевидно на совите помощници, когато му бе зададен такъв въпрос по време на обширното интервю в резиденцията му извън Москва. Той се усмихна леко, но не топло.

Дали президентът на нова демократична Русия - или, както казват някои, все по- авторитарна - съжалява за нещо от историята на КГБ?

"Не, разбира се че не", каза той припряно и изненадващо персонално. "Няма абсолютно нищо, за което мога да се срамувам".

Въпросът, както и неговият отговор, са свързани със същността на днешна Русия, защото, правилно или не, по-голямата част от случващото се тук се вижда през призмата на първата професионална кариера на Путин: войната в Чечения, правителственият контрол върху информационните средства и изборите, нарастващата роля на бившите офицери от сигурността като самия него във всички етажи на властта.

Но Путин има и друга страна, формирана по време на втората му кариера в пост - съветския период, като апартчик в демократичното реформисткото управление на Санкт Петербург - градът, строен като "прозорец към Европа", рождено място на революцията, която разби прозореца през 1917.

"Ние помним и сме задължени да помним всичко негативно и ужасно, с което се сблъскахме през 20 век", каза Путин. "Ние трябва да извлечем изводи от това. Ние платихме висока цена. Милиони хора загинаха в лагерите. Тоталитарният режим доведе страната до национална катастрофа и крах на Съветския съюз. И ние сме напълно наясно с това, и руските хора си направиха своите изводи".

"Ние стоим твърдо на пътя на демократичното развитие и пазарната икономика", каза той в заключение.

След като го видя за пръв път през 2001 г., президентът Буш изрече знаменитата фраза, че когато погледнал в очите на Путин, "почувствал неговата душа" и харесал това, което видял. За повечето руснаци "душата" на Путин остава много по-комплициран и спорен въпрос.

Богат бизнесмен, който е близо до него - и говори анонимно, за да остане такъв - казва, че в действителност има двама Путиновци, агентът и КГБ и демократът, които се борят за надмощие. Или както казва Виктор Ерофеев, писателят, който все още е нещо като дисидент, Путин има "тъмен ангел" на едното рамо и "светъл ангел" на другото.

На четвъртата година, откакто предишният президент Борис Елцин го посочи като свой наследник, Путин постави Русия на стабилен, демократичен и западно изглеждащ път на развитие, който, по думите му, е необратим, макар и все още незавършен.

В същото време неговите критици говорят за сериозна ерозия на демократичните права.

Неговото министерство по печата затвори последния независим телевизионен канал през юни и даде честота на държавен спортен канал. Неговото правителство прокара нови правила за провеждане на изборите това лято, които, буквално казано, забраняват медийното отразяване на кандидатите и на всичко, което те правят или казват.

12 години след колапса на Съветската държава, Русия все още има неясна съдебна система. Все още има затворени градове, където чужденци и дори руснаци не могат да влизат. Специалните служби все още разполагат със значителна власт.

Двата противоположни инстинкта на Путин - между свободата и държавата - отразяват битката в неговото правителство и в страната, твърди близкият до президента бизнесмен. Тази битка ще доминира и неговият втори мандат - преизбирането на путин през март догодина се смята за даденост.

"Аз смятам, че вътрешната битка на Путин ще продължи до края на живота му", каза бизнесменът.

Президентът, който навърши 51 години във вторник, слуша внимателно и дава дълги, внимателно конструирани отговори. Той има силно влечение към детайлите и чувство за хумор, почти иронично.

Интервюто, което се проведе в събота, бе водено на руски и на английски, чрез преводач, като Путин обикновено се намесваше на английски.

По няколко теми той търсеше морални еквиваленти между Русия и САЩ - така, както навремето правеха съветските ръководители - и както и преди, някои бяха просто пресилени.

*Публикуваме статията с незначителни съкращения

Споделяне

Още от Свят