Демократите настояват за изпращане на допълнителни войски в Ирак

Няколко водещи сенатори-демократи отправиха през отминалия уикенд настойчив призив към президента Буш да изпрати нови войски в Ирак. Джон Маккейн, който посети Багдад, заяви, че администрацията трябва да увеличи и разходите си в Ирак с цел подобряването на сигурността и осъществяването на напредък в демократичните реформи. Джоузеф Байдън пък, който е заместник-председател на външнополитическата комисия в Сената, заяви от своя страна, че коалицията се нуждае от допълнителни 40 до 60 хиляди войници.

Наблюдателите разглеждат изявленията на водещите сенатори от Демократическата партия като прелюдия към една много сериозна кампания, която опонентите на сегашната администрация ще подемат веднага след края на лятната ваканция. Демократите ще се опитат да убедят обществеността, че плановете на администрацията в следвоенен Ирак се нуждаят от спешна ревизия, доколкото те в момента не водят до очакваните бързи резултати и доколкото американските войски в Ирак продължават да търпят загуби. Успоредно с това демократите, както по всичко личи, ще настояват и за разширяване на международното военно и икономическо присъствие в Ирак с цел облекчаването на неимоверното бреме, което в момента лежи предимно на плещите на САЩ.

В неделя сенаторът Джоузеф Байдън остро атакува администрацията заради подхода ѝ в следвоенен Ирак. В предаването "Среща с пресата" по Ен Би Си Байдън каза, че САЩ са се оказали "печално неподготвени" за ситуацията, с която сега трябва да се справят. "Нашите хора не разполагат с ресурси, те нямат дори подходящи комуникационни системи", каза сенаторът.

На въпрос "от какви допълнителни ресурси се нуждаят САЩ" Байдън отговори така: "Доколкото разбирам от разговорите ми с експерти, имаме нужда от още 40 до 60 хиляди войници. Но за да ги получим, трябва да имаме оторизацията на ООН. Тези момчета няма да бъдат сини каски. Те могат да бъдат под американско командване. Преди два дни Кофи Анан заяви, че е наясно как това би могло да стане. Обаче ние трябва да преглътнем нашата гордост и да направим това, което трябва: да се обърнем към международната общност."

Байдън каза още, че в това отношение САЩ са пропуснали три чудесни възможности. Първата е била нежеланието им да убедят света да се присъедини към военната операция срещу Саддам Хюсеин. Втората възможност е била в началото на май, когато президентът Буш обяви края на мащабните военни действия. Според Байдън той е трябвало да заяви: "Ние току-що започнахме нашата мисия". Третата възможност за привличането на международната общност, каза сенаторът, е била веднага след бомбения атентат срещу сградата на ООН в Багдад.

Пентагона не се съгласи с оценките на демократите както по отношение на ситуацията в Ирак, така и по въпроса за необходимостта от изпращането на нови войски в страната. Отново в предаването "Среща с пресата" шефът на обединените началник-щабове на американската армия генерал Джон Майерс заяви: "Не, не съм съгласен. Аз, както и министърът на отбраната Ръмсфелд и президентът Буш се осланяме на оценките на командващия генерал Джон Абизаид. Ако той поиска повече войски, ще ги има. Но проблемът никога не е бил в това. Генерал Абизаид никога не е искал това от нас, нито пък неговите дивизионни командири някога са искали това."

Генерал Майерс каза още, че трябва да се има предвид факта, че в момента съюзническите части обучават около 50 хиляди иракчани. "50 хиляди въоръжени местни мъже работят заедно с нас по въпросите на сигурността и стабилността на страната", каза Майерс и допълни, че тази цифра ще нарасне драматично през следващите няколко месеца.

Междувременно стана ясно, че през есента администрацията най-вероятно ще се обърне към Конгреса с искане за допълнително финансиране на операциите в следвоенен Ирак. В този смисъл новият политически сезон във Вашингтон обещава сериозна битка.

Още от Войната срещу тероризма

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?