Демокрацията си отива

Демокрацията си отива

В четвъртък вечерта Владимир Путин призова руснаците да гласуват в неделя за партията, листата на която той оглавява. Но ако избирателите откажат да последват лозунга на рекламните пана с размерите на голям жилищен блок, които провъзгласяват „Планът на Путин е победа за Русия”, то нервните кремълски апаратчици са готови да приложат „административния ресурс” за целите на победата. Така започва редакционен коментар на британския всекидневник „Гардиън” от петък.

След краха на комунистическия режим в Русия това са петите парламентарни избори. Възможно е те да се окажат най-фалшифицираните в руската история.

Според „Гардиън” хиляди служители в местните администрации са задължени да отидат на работа в почивния ден, за да гласуват за Путин. Вестинкът се позовава на опозиционни и независими източници, според които на местната власт са спуснати квоти с гласове, които трябва да се подадат за партията на Путин „Единна Русия”.

На служители от държавния сектор, включително лекари, учители и университетски преподаватели е наредено да гласуват за тази партия под заплахата от уволнение и лишаване от премии. Преподаватели изисквали от студентите да снимат с мобилния си телефон бюлетината редом с паспорта в кабинката за гласуване. Ако откажат, можело и да не си вземат изпитите. Дори 4 милиона бездомници били привлечени да гласуват срещу безплатен обяд, изброява вестникът.

Ако всичко това не сработи, под ръка е и компютърът на Централната избирателна комисия, за да се редактират резултатите, продължава изданието.

Не е ясно обаче защо на Путин му е нужно да манипулира резултатите. Той е най-популярният лидер в Русия за цяло поколение руснаци. Млад е - едва на 55 години, има отлично здраве, рейтингът на личната му известност твърдо стои над 80%. Да се преувеличава поддръжката, с която той се ползва сред народа, не е нужно – тя е истинска.

Президентът обаче има проблем. Той иска да остане „национален лидер”, но конституцията, пред която нееднократно се е клел, че ще я спазва, гласи, че не може да е президент трети мандат подред.

Путин няма подходящ алтернативен вариант. Ако назначи за свой приемник подставено лице и остане на власт като министър-председател или като ръководител на Съвета за безопасност на Руската федерация, той рискува – подставеният може да се превърне в господар на себе си.

Достатъчно е да се припомнят дните на политическата анонимност на Путин, когато той оглавяваше Федералната служба за сигурност. Тогава президентът Борис Елцин, чието здраве бе разклатено, за всеобщо крайно удивление назначи Путин за министър-председател и го благослови за свой приемник. Путин запази финансовите тайни на Елцини, но изведе страната далеч от  политиката по време на елциновата епоха. Освен това президентът, а не премиерът представляват Русия зад граница. Как ще може Путин да изпълни обещанието си да оказва отпор на Запада, ако няма възможност лично да пътува точно с тази цел?

Путин има време до март следващата година, когато изтича мандатът му, да разреши сложния въпрос за своя приемник, но в неделя му е нужно да получи с огромно мнозинство мандат от народа. Изборите, които са парламентарни, прераснаха в референдум за дейността му на президент. Затова се предприемат толкова спешни мерки за завоюване на гласове и няма желание да се допуснат в страната повече чуждестранни наблюдатели.

При този патерналистичен режим руското ръководство е обременено със сериозен политическите недостатък – никой не му вярва. Социологически сондажи показват, че народът обича президента си, но ненавижда всички „междинни сили” – милицията, местните съдебни власти, губернаторите, министрите, правителството. Някои провинции са управлявани разумно, но в областите, където се вихри корупция, почти или напълно отсъства гражданското общество, което би омекотявало щетите, нанасяни от злоупотребите с постовете. Или както казва един опозиционен депутат, който е на път да загуби депутатския мандат, печелен от него четири пъти: „Тези избори са кремълски биатлон. В нормалния биатлон спортистите стрелят по мишени. В кремълския съдиите стрелят по спортистите. Следователно въпросът е такъв: Путин или всичко е загубено. Демокрацията е оставена за после”, завършва коментара „Гардиън”.      

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?