Демокрацията в Източна Европа се сблъсква с авторитарен популизъм

Внушителният контра-митинг в подкрепа на македонския премиер Груевски показва доста широка обществена подкрепа за един режим, който освен корумпиран и неефективен, е и все по-авторитарен. За съжаление, европейският тип демокрация, който бе без алтернатива в продължение на две десетилетия след 1989 г., все по-често се сблъсква с предизвикателството на авторитарния популизъм в бивша Източна Европа.

Образец са режимите на Путин и Ердоган, които отвън изглеждат стабилни, целенасочени и ефективни - особено за тези групи от източноевропейските общества, които възприемат себе си категорично като губещи от прехода след 1989 г.

Успехът на популистки лидери от типа на Орбан и Груевски е свидетелство за това, че тези обществени групи са готови да подкрепят подобен стил авторитарно управление и в собствените си страни.

Разочарованието и гневът от резултатите на прехода, неспособността на публичните институции да функционират отвъд ролята на демократична фасада, зад която ежедневно тече олигархичен грабеж в ущърб на обществото, нарастващото - и непоносимо несправедливо обществено неравенство - това са само някои от причините, които водят нарастващ брой граждани към подкрепа на авторитарния популизъм.

Този тип режими излъчват обещание за стабилност и перспектива,

макар да са по-корумпирани и от стандартните и недълговечни демократични управления и нарастващо брутални в нарушаването на гражданските права и свободи. Но гражданите, които ги подкрепят, не държат особено на тези права и свободи.

Проблемът е не само в икономическото и социалното неравенство, но и в дълбочинните културни промени, които преживяват източноевропейските общества.

Олигархичното разграбване на националните активи и функционирането на политическата система като демократична фасада, зад която се крие слабост и неспособност да се управлява в интерес на обществото породиха мощен процес на ДЕМОДЕРНИЗАЦИЯ в пост-комунистическите общества.

Институционалните гаранции за гражданското равенство и сигурност не съществуват.

Младите и предприемчивите емигрират, а старата средна класа се декласира. Селските райони обезлюдяват, настъпват гетата.

Достойно платена работа липсва - особено в провинцията, а отношенията в икономиката, политиката и обществения живот все повече са доминирани от дарвинистката и просташка мутренска "етика".

Всичко това в своята съвкупност произвежда възраждане на традиционното общество и очакванията на традиционалисткия тип гражданин към властта да се налага отгоре надолу, а не да се произвежда от гражданската воля отдолу нагоре.

Дегенерацията на модерното общество и сривът на обществените отношения до възраждащи се традиционалистки форми на обществена организация - мутрата-покровител, йерархията на страха и произвола, авторитетът на силата – създава очаквания за справедлива "силна ръка" на върха на държавата, която да сложи ред в разтурения живот на обществото.

Излишно е да подчертаваме, че за този разтурен живот е виновна "демокрацията" - или по-точно това, което обикновените хора подозират, че трябва да е "демокрация".

Те не са виновни за тези свои подозрения. Те кредитират популистки тарикати като Орбан и Груевски с очаквания да възстановят "достойнството на нацията", да накажат виновните и да създадат в обществото малко повече справедливост - отново със сопата в ръка, разбира се.

Докато не се заемем да коригираме както причините, така и ефектите на тази дегенерация - демодернизация на нашите общества, можем да очакваме все по-честа замяна на демократичната фасада пред олигархичното управление с пряка диктатура на олигархията, облечена в одеждите на авторитарния популизъм.

* Коментарът е публикуван във Фейсбук страницата на автора