Депа за отпадъци ще изпаднат от еврофинансирането

Депа за отпадъци ще изпаднат от еврофинансирането

В момента се преразглеждат средствата по оперативната програма “Околна среда“ (ОПОС) и част от регионалните депа, които е било предвидено да се изградят с пари от Европейския съюз, ще изпаднат от списъка за еврофондовете и за тях ще се търсят пари от държавния бюджет. Това съобщи пред Mediapool зам.-министърът на околната среда и водите Евдокия Манева във вторник.

Тази мярка ще се наложи, тъй като половината от оставащите за изграждане 23 регионални депа за отпадъци, които трябваше да са завършени до юли 2009 г., въобще не са готови за финансирането и се застрашава усвояването на планираните за 2009 г. средства по ОПОС, обясни Манева. По думите ѝ причина за това е, че при разпределянето на европарите от предишното ръководство на Министерството на околната среда и водите (ОПОС) са предвидени по-малко средства за много обекти.

Сега средствата ще се насочат към напредналите регионални обекти, за да може да се ускори реализацията им и те да поемат отпадъците на включените в системата общини. За онези депа, които са най-изостанали и евентуално ще бъдат завършени през 2012 г., ще се търсят пари от хазната.

Така например за изграждането на столичния завод за боклук от ОПОС ще бъдат предоставени 130 млн. евро.

Първоначално би планирано да се дадат на Столичната община 81 млн. евро, към които предишният кабинет беше обещал да прибави още 50 млн. евро, за да може да се реализира проектът. Парите явно се е предвиждало да дойдат от бюджетния излишък, но такъв не само че няма, но и бюджетът за 2009 г. е продънен и затова ще се дадат от ОПОС, за да тръгне процедурата по изграждането, чийто старт е предвиден за септември, обясни зам.-екоминистърът.

Тя допълни, че в петък предстоят нови срещи със заместник-кмета по екологията на столицата Мария Бояджийски за придвижване на въпросите по разрешителните за обявяването на конкурса за съоръжението.

Манева съобщи още, че на кметовете на общини, които попадат във вече изградена система за събиране на битовите отпадъци, се издават предписания да закриват сметищата си и да започнат да изпращат боклука си в модерните съоръжения. От тяхна страна обаче имало сериозна съпротива, тъй като не са предвидили средства в бюджетите си за извозване на отпадъците в регионалните депа. Ако продължават обаче да не спазват изискванията, на кметовете ще им бъдат налагани персонални глоби, закани се зам.-министърът.

Очакванията са през 2010 г. да се повиши такса смет в доста общини. За едни от тях това ще се наложи заради транспортираните на отпадъците до регионалните депа. Кметствата, които остават извън обсега на лицензираните депа, пък ще трябва да инвестират в около 60 сметища, за да покрият поне частично евроизискванията до изграждането на техните регионални депа.

Ревизии за екопроекти, финансирани от бюджета

В Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), което е сключило договори със 150 млн. лв. повече от възможностите на бюджета му за 2009 г., започва финансова проверка, съобщи още Манева. Неприключилите процедури по договаряне на проекти са спрени, а онези от тях, при които има драстични разминавания със средните цени, ще бъдат предадени на компетентните органи. Проверка в ПУДООС установила, че при финансираните от предприятието проекти за ВиК-инфраструктура има “стъписващи разлики“ в цените за инфраструктурата. Договорените цени варирали от 500 лв. до 13 хил. лв. за линеен метър, каза Манева.

По онези проекти, които не са подсигурени финансово, МОСВ ще търси разсрочване на плащанията, оформилия се дефицит от 150 млн. лв. ще се опитат да го запълнят с дължими екотакси от автомобили, опаковки, електронен скрап и др постъпления в ПУДООС. Екоминистерството вече е поискало съдействие от регионалния министър Росен Плевнелиев ВиК-ата с държавно участие да си платят по най-бързия начин дължимите 39 млн. лв. такси за водоползване, съобщи зам.-министърът.

По думите ѝ очакванията са с тези пари да се покрият основни задачи на ведомството като например допълнителни оценки на 26 НАТУРА-зони, за които Брюксел иска допълнителна информация.

Споделяне

Още от Бизнес

Трябва ли да се отворят ресторантите?