Депутат от ДПС вини опозицията за негативния доклад на Фрийдъм хаус

Гражданският сектор да участва активно в регулацията на медиите, предлагат медийни експерти и политици след негативния доклад за България на авторитетната неправителствена организация Фрийдъм хаус.

Крайна необходимост от нова законова рамка е основен изход от кризата на свободно слово в страната, бе общото становище на експертите, които Mediapool потърси за мнение.

България е сред десетте страни в света, където през 2003 г. равнището на свободата на словото се е снижило значително, посочва в последния си годишен доклад Фрийдъм хаус. В доклада е отчетен нарастващият контрол върху медиите от страна на правителството и престъпните групировки; употребата на съдебни искове срещу журналисти и издатели като инструмент за потискане на свободата на словото.

Най- явните проблеми за българските медии са политическият контрол върху държавните електронни медии; политическата процедура за издаване на лицензии и манипулацията при рекламата, която заплашва позициите на независимите медии, особено на местните и регионалните.

Кемал Еюп не е съгласен с доклада, вини опозицията

Кемал Еюп от ДПС, като представител на управляващата коалиция, не се съгласи с изводите на Фрийдъм хаус. Според него причина за отрицателните международни оценки е опозицията, която подавала сигналите.

"Не съм съгласен, че правителството упражнява политически контрол. Публична тайна е обаче, че определени медии са под контрола на групировки, но това не е изолирана практика и в демократичния свят," заяви Еюп.

Констатациите в доклада за манипулирането на българския рекламен пазар, Еюп определи като "подвеждане" с аргумента, че определени групировки и политически фактори работели съвместно и подавали грешни сигнали навън. Той все пак допълни, че това е нормално като коректив, така че властимащите винаги да са нащрек.

Наличието на автоцензура и съдебните дела срещу българските журналисти Еюп коментира с думите: "Трябва да се намери баланс, тъй като често пъти някои журналисти прекаляват с недоказани атаки. Това не може да остава безнаказано."

За законовите промени трябва диалог и дискусия между политици, общественици и журналисти, за да се намери точната формула. Но посоката е по-висок морал - няма по-голям стожер от моралния, заключи депутатът от ДПС.

Доц. Лозанов: Гражданското общество да се намеси в регулацията

Според председателя на Българската медийна коалиция доц. Георги Лозанов, в регулацията трябва да се намеси нов субект освен държавата, а именно гражданското общество. "Регулацията трябва да влиза все повече в ръцете на гражданското общество. Новият механизъм все още не е използван и ще доведе до промяна на ситуацията," смята Лозанов, според когото това е отговорът на политическото, икономическото и престъпното влияние, оказвано в момента върху българските медии.

Изтеклите две години доказаха, че трябва да се произведе нова законова рамка, която да обеме новите проблеми, които се развиха, но за съжаление засега парламентът не може да създаде адекватен текст и медийната среда е оставена на собствени центробежни сили. Това води до тези сенчести посоки и зависимости, които всъщност са големият проблем за медиите, обясни доц. Лозанов.

Корпоративният и политическият натиск са много преплетени, затова не може да се говори само за политически натиск върху медиите, смята Лозанов. Тази мрежа от зависимости, които са все по-трудно разпознаваеми, изискват съвсем нова регулаторна рамка, която да гарантира независимостта от тях.

Друг съществен проблем на българската медийна среда, според Лозанов, е че регулаторният орган, който всъщност трябва да гарантира независимостта на медиите, не може да гарантира собствената си независимост.

Оценката на Фрийдъм хаус говори за политически натиск върху лицензирането, а такова практически няма от две години, т.е. положението е дори по-драматично, коментира още Лозанов.

Прозрачност на капиталите в медиите

Благой Димитров, депутат от СДС и член на парламентарната медийна комисия, определи оценката в доклада на Фрийдъм хаус като обективна и очаквана.

Вътрешната и външната гледна точка и анализи показват едни и същи резултати, смята синият депутат.

"Подобни индикации имаше още преди две години, от когато тече един процес и за очаквах да получим подобна негативна оценка," каза Димитров, според когото за това са повлияли до голяма степен скандалите в БНТ с "Видео Интереншенъл" и системните нарушения на Закона за радио и телевизия (ЗРТ) в медията.

"Аз лично лансирам идеята за нов модел на обществените медии, където се забелязват изключително тежки корпоративни сблъсъци с парите на данъкоплатците и сериозни публични финанси, което директно ограничава свободата на словото и нарушава ЗРТ. Необходимо е и предоставяне и по-сериозни правомощия на регулаторния орган" посочи и Димитров.

И Димитров подкрепи идеята за по-сериозно гражданско участие в медийната регулация. Той посочи като конкретни механизми въвеждането на квалифицирани мнозинства при вземане на важни решения в СЕМ и в Комисията по далекосъобщенията.

"При печатните медии автоцензура има не само поради страх от завеждане на дела срещу журналистите, но е свързана и с корпоративни интереси и скрити корпоративни натиски в самите медии , които са дори по-притеснителни", посочи още Димитров. Според него, проблемът ще се реши чрез механизъм за прозрачност на капиталите, които влизат в медийния сектор. Непрозрачността води до пазарни концентрации, до дъмпингови цени, както става в печатните медии и това директно влияе на свободата на словото.