Депутати и научно-колекционерско лоби в правно-философски сблъсък

Ожесточен спор между депутати от парламентарната комисия по култура и научни дейци, защитаващи неприкосновеността на частните колекции, се заформи във вторник по време на обществено обсъждане на Законопроекта за културното-историческото наследство. Проектодокументът, приет на първо четене със смазващото мнозинство на депутати от управляващото мнозинство и опозицията, разбуни духовете в научните среди, които се оказаха яростен защитник на частните колекции.

Макар целта на обсъждането да беше сближаване на позициите, добрият тон бе нарушен още в началото на срещата и до края тя продължи при постоянно изпускане на нервите на участниците.

Още с откриването на дебата проектозаконът бе анатемосан от Българската православна църква като нейният представител архимандрит Дионисий заяви, че се моли на бога документът да не бъде приет, иначе "горко на душите", на хората, които са го изготвили. Причината проектът да си навлече гневът на църквата е, че тя не може да докаже собствеността на ценностите в нейния музей, поставя я в "обидната" позиция на "държател", а не на собственик и ограничава международните ѝ прояви с тези ценности.

Основният спор за собствеността

Вносителят на законопроекта Нина Чилова (НДСВ) защити философията му като обясни, че фигурата на държателя се налага само в случаите, когато в частните колекции фигурират ценности, представляващи "национално богатство" и това е единственият начин държавата да си върне това, което ѝ принадлежи по право.

"Правото на собственост е уредено по единственият възможен начин – който претендира, че е собственик, трябва да извади документ и да го докаже". Тя посочи, че ще предложи възможно най-дългия срок за предложени корекции между първо и второ четене – три седмици.

По думите ѝ обаче ще бъдат приемани само предложения, които се придържат към философията на проекта, подкрепен и от опозицията, и от управляващите. Колежката ѝ и съпартийка Камелия Касабова посочи, че силният отпор срещу тази философия показва, че проектът е улучил в десетката. Според Николай Михайлов (ДСБ), ако със закона се амнистираха частните колекции, то всички останали забележки по него биха отпаднали или поне не биха провокирали подобни резки реакции.

Законопроектът предизвика и правна полемика, в която се стигна дотам, че професорът по право и депутат от НДСВ Огнян Герджиков оспори с остри думи ценза на защитника на частното колекционерство Веселин Божиков от асоциация "Археа", който е геофизик по образование и се опитваше да оспори правния статут на ценностите през годините.

Видният колекционер Димитър Иванов, бивш началник на Шести отдел в Шесто управление на Държавна сигуност, се опита да успокои духовете в залата и призова депутати и колекционери да седнат на една маса. "Що се отнася до собствеността най-малкият проблем сме аз и Васил Божков. Моите колекции са публични от години и се излагат в музеите", заяви Иванов. Последваха хвалебствени слова за държавата, с която той винаги досега бил работил в дух на разбирателство и попита с какво е заслужил сега тя да го поставя в неблагоприятна позиция.

Основните критики към проекта бяха формулирани от Иля Прокопов от кръг "Будител", инициатор на обсъждането.

"Убедени сме, че колекционирането на паметници на културно-историческото наследство е форма на неговото запазване. Законопроектът е силно рестриктивен и това ще доведе до укриване, изнасяне и разпродажбата в чужбина на културни ценности. Трябва да се отчете фактът, че у нас с течение на времето се е създала голяма общност от колекционери. При своите занимания те са водени безспорно от личен интерес за обогатяване на знанията си, за съхранение и попълване на колекциите си, които са създали или наследили. Съвсем неуместно е предложението колекциите да могат да се продават само в тяхната цялост", посочи той.

Трафикът на антики като на наркотици

Прокурорът Николай Соларов от Върховна касационна прокуратура обаче изрази резерви за това, че рестрикциите ще доведат до масовото изнасяне на ценности. Той посочи, че не е обърнато достатъчно внимание в проекта на спирането на иманярството. Практиката му показвала, че много често зад действията на иманярите стоят научни и музейни работници. "Трябва да се признае, че става въпрос за трафик, съизмерим с този на наркотици и законотворците да помислят за пряка връзка на законопроекта с Наказателния кодекс", коментира още Соларов.

Доц. Екатерина Матеева от Софийския университет "Климент Охридски" коментира, че фетишизирането на конституционната неприкосновеност на частната собственост с цел манипулация в случая е недопустимо, защото по този начин се пренебрегват равнопоставени на този други принципи от основния закон.

"Законът не е писан от депутатите, а от ваши колеги", обърна се към научната общност Николай Михайлов. "Затова когато казвате, че един или друг текст показва некомпетентност, всъщност оспорвате позициите на хора от вашите професионални гилдии", коментира той.

В следващите три седмици законотворците очакват предложенията на научната общност по законопроекта. На срещата стана ясно обаче, че депутатите нямат намерение да отстъпят пред колекционерските претенции за собствеността.