Депутатите от гражданската квота на Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов създадоха уебсайт за законодателни идеи и въпроси от граждани, съобщиха самите те в писмо до медиите.
Целта на "Гражданска платформа" е да посредничи между гражданите и представители от законодателната и местната власт.
Форумът на "Гражданска платформа" дава възможност на всеки да опише своята идея или въпрос, да я сподели в социалните мрежи, като предизвика дискусия, и така да събере подкрепа. Предложенията, получили най-голямо одобрение сред участниците във форума, ще бъдат придвижени към отговорните за тях органи. След това модераторите на сайта периодично ще обновяват информацията. По този начин гражданите ще могат да последят онлайн целия процес по осъществяването на тяхната идея.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
През есента на 2009 г. в 41-то Народно събрание управляващите от ГЕРБ приеха лустрационен тест в правилника на парламента. С него се забранява на сътрудници на бившата Държавна сигурност да са ръководители на парламента, на парламентарни комисии, да участват в международни делегации, както и изобщо да са членове на комисиите по вътрешна сигурност, по външна политика и отбрана, за контрол на Държавна агенция "Национална сигурност” и по европейските въпроси. През декември 2009 г. обаче Конституционният съд отмени разпоредбата, като трима от конституционните съдии изразиха особено мнение.
Декомунизацията и в частност лустрацията в страните от бившия социалистически лагер, включително и в България, е насърчавана и от Европа. През 1996 г. Парламентарната асамблея на съвета на Европа (ПАСЕ) приема резолюция 1096 за мерките за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи. След тях са посочени приемането на редица лустрационни норми.В документът е посочено:
„Асамблеята отбелязва, че някои страни намериха за необходимо да въведат административни мерки, като лустраницонни …
или декомунизационни закони. Целта на тези мерки е да бъдат изключени лицата от изпълняване на управленска власт, ако не може да им се има доверие, че ще я изпълняват в съответствие с демократичните принципи, тъй като не са показали никаква ангажираност или вяра в тях в миналото и нямат интерес или мотивация да направят преход към тях сега.
Целта на лустрацията не е да се наказват хора, които се смятат за виновни – това е задача на прокурорите, които използват наказателното право – а да се защити новосъздадената демокрация.”
Най-наложителния закон в тази вътрешна и международна ситуация е, накратко:ЗАКОН ЗА ЛУСТРАЦИЯТА на ДС.Има готов цялостен законопроект за декомунизация ,предложен от СДС в последните месеци от съществуването на правителството на Филип Димитров през 1992 г.
Проектът предвижда ограничения на заемане на ръководна длъжност в изпълнителната власт и в предприятията с над 30 процента държавно участие, в държавните медии и в организации на бюджетна издръжка за следните лица:
● кадрови служители и сътрудници …
на ДС;
● секретари на първични партийни организации на БКП;
● номенклатурни кадри от апарата на ЦК на БКП, ОФ, ДКМС и БЗНС;
● участници в т. нар. „възродителен процес“;
● преподавателите и учителите в АОНСУ, школите на ЦК на БКП и КПСС и в учебните заведения на КГБ.