Депутати питат КС дали разделянето на ВСС е промяна на държавното управление

Данаил Кирилов и Цветан Цветанов. Снимка: БГНЕС

Общо 144 депутати от пет формации внесоха официално в Конституционния съд двата въпроса, върху които падна залога за съдебната реформа - дали разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокурорска колегия ще е промяна на формата на държавно управление, както и дали в прокурорската колегия може да има повече членове, излъчени от парламента.

Под питането са поставени подписите на депутати от ГЕРБ, ДПС, Реформаторския блок, АБВ и БДЦ. Преди внасянето на въпросите председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов обяви, че очаква отговор от съда до средата или най-късно до края на септември.

Така депутатите ще могат да се съобразят с позицията на Конституционния съд при гледането на конституционните промени между първо и второ четене. От думите на Кирилов стана ясно, че за първото гласуване на промените няма да се чака позиция на КС.

"Би било адекватно и своевременно от средата до края на септември да получим становище на Конституционния съд. При всички положение ще е добре да ги получим между първо и второ четене, когато трябва да съобразим всички постъпили становища и мнения", каза Кирилов. Той обясни, че Народното събрание трябва да се съобрази с отговора на КС, дори и ако той бъде спирачка за реформата.

"Първият въпрос е дали ще представлява промяна на формата на държавно управление разделянето на ВСС на две колегии, които самостоятелно да решават кадровите въпроси, а Пленумът на ВСС да решава общите и принципните въпроси на съдебната система", обясни Кирилов. Той допълни, че питането на депутатите напълно кореспондира с прословутите тълкувателни решения на КС от 2003 и 2005 година.

Вторият въпрос е дали в някоя от колегиите може да има равен брой представители на магистратската и парламентарната квота без това да е предпоставка за политически натиск. Според проекта за промени в конституцията в съдийската колегия трябва да има общо 13 членове, от които петима да се избират от Народното събрание. В прокурорската броят на членовете ще е 12, но представителите на парламента ще са шестима.

През 2003 година Конституционният съд блокира реформата в съдебната власт, обявявайки че всяка промяна на формата на държавно управление може да се извършва само от Велико Народно събрание. Тогава управляващите тестваха дали е възможно изваждането на прокуратурата от съдебната власт.

Сега Народното събрание предприема същата стъпка, но 12 години по-късно – пита КС за все още неприети текстове. Данаил Кирилов обясни, че въпросите са напълно съобразени с двете предходни тълкувания на съда. Към конкретните въпроси има и приложение, изработено от конституционалиста проф. Пенчо Пенев. В него са описани основните тези "за" и "против" приемането на реформата от обикновено Народно събрание.

"Внасяме въпросите след много прецизен анализ и множество консултации със специалисти по конституционно право. Смятаме, че така зададените въпроси трябва да получат отговор. Народното събрание има правен интерес от настоящото питане, защото това ще подпомогне вземането на правилно решение", обясни Кирилов.

Двата текста се определят от правосъдния министър Христо Иванов и Реформаторския блок като "сърцевина" на съдебната реформа и най-голямата битка по време на преговорите около постигнатия компромисен проект бе именно за тях. ДПС, от чиято подкрепа зависеше дали въобще ще стартира някаква реформа, се противопоставяше на тези промени, но се съгласи да отстъпи, при положение, че КС ще има последната дума.

"Уловката" е, че настоящият състав на КС е същият като този, който преди година и половина обслужи ДПС по казуса с оставането на Делян Пеевски в НС след избора му за шеф на ДАНС. Тогава мнозинството от конституционните съдии защитиха политическия интерес на ДПС с мотиви на ръба на абсурда, поради което има основания да се смята, че и сега ще изпълнят политическа поръчка.

Дори и Конституционният съд да обяви, че разделянето на ВСС ще е промяна на формата на държавно управление и обикновен парламент не може да приеме реформата, Народното събрание все пак може да не се съобрази с това тълкуване. По-интересното е, че законът не задължава самият КС да се съобразява със собствените си тълкувания и при следващо подобно питане би могъл да даде друг отговор.

Споделяне
Още по темата
Още от България