Депутати поискаха криминализиране на "поставянето им в зависимост"

Проектопоправки правят от народния представител безволев индивид без собствено мнение

Депутати поискаха криминализиране на "поставянето им в зависимост"

Комично предложение за промяна в Наказателния кодекс се появи на страницата на Народното събрание. Целта на, меко казано, странните текстове е да защити кандидатите за депутати и други изборни длъжности от поставянето им в зависимост чрез подписването на записи на заповеди и гарантиране на заеми.

Любопитното е, че проектът и мотивите към него третират кандидатите за депутати, които в хода на изборите доказват лоялност, като подписват записи на заповед, декларации, договори, заявления и други документи, като жертви на рекет, чиито политически права са нарушени, а не като равноправни страни в една противоконституционна сделка.

Интересната гледната точка, според която народните представители са онеправдани и експлоатирани хора с поругани права, принадлежи на 13 народни представители. Повечето от тях са бившите депутати от "Атака", известни като кръга "Сейшелите", които оставиха следа в парламентарната история с признанието, че са подписали документи за заем от офшорка на Сейшелските острови. Освен Валентин Иванов, Димитър Карбов, Огнян Тетимов и Кирил Гумнеров, към предложението им се са присъединили и парламентаристи от РЗС, както и напусналият Синята коалиция Венцислав Върбанов.

НК, Изборен кодекс, европарламент, главен прокурор

Освен в НК, народните представители искат забраната за партийни лидери и свързани с тях лица и фирми да поставят в зависимости бъдещи депутати, да бъде вписана и в Изборния кодекс.

Въпреки че част от подписалите закона като Кирил Гумнеров, например, основаха евроскептично движение, проектите са разпратени до всички български евродепутати с "надеждата евроинституциите" да им обърнат внимание.

Народните представители са поискали и среща с главния прокурор Сотир Цацаров, тъй като от визитата им при неговия предшественик Борис Велчев преди повече от година по този повод не излезе нищо.

Мотивите, с които народните представители внасят предложениеята си за наказателна отговорност на партийните лидеру, започват с откровението, че изборите в България през последните две десетилетия "са белязани с устойчиви форми на нарушение на политическите права на гражданите", при това не само при упражняване на тяхното активно и пасивно избирателно право, но и после – докато избраните изпълняват задълженията си.

"Една от най-уродливите прояви на тези нарушения е поставянето на кандидатите във всякаква форма на зависимост, включително и финансова такава", пишат в мотивите си вносителите.

"Устойчива практика е в последните избори, лица или организации в страната и чужбина да използват богат арсенал от методи, форми и средства, за да заставят кандидатите да подписват различни договори, декларации, заявления и други, с цел да бъдат държани впоследствие в зависимост и дори манипулирани впоследствие в дейността им като лица на изборна длъжност".

"Това сериозно застрашава функционирането на съответните държавни и общински органи, тъй като поставеното в зависимост лице не може и няма право на самостоятелна воля при изпълнение на службата и правомощията си, а е принудено да търпи и изпълнява чужди поръчки и в угода на лични и корпоративни интереси, а не на обществени интереси", се казва още в мотивите към законопроекта.

Тринайсетте депутати вносители сочат, че купуването и продаването на гласове е инкриминирано, "но търговията с власт и влияние и поставяне в зависимост на кандидатите за съответни изборни длъжности не намира място нито като забрана в Изборния кодекс, нито като състав на престъпление в Наказателния кодекс, независимо от изключително опасните обществени последици, които могат да настъпят, при това за продължителен период от време, а не само по време на самите избори".

Народните представители предлагат до 5 години затвор и солени глоби, ако се ивзършват посочените деяния. Странно защо обаче в текстовете те никъде не споменават наказателна отговорност за съгласилите се да се поставят в такава зависимост парламентаристи. Подобна липса в закона най-малкото повдига въпроса за липсата на лична човешка воля от "поставените в зависимост", но такъв въпрос е обект на друга наука.

"Не знаем на кого сме задължени"

Пред Mediapool народният представител Кирил Гумнеров, който е част от "Сейшелската група" обясни, че сред него и колегите му има нарастващо безпокойство за това на кого са задължени.

 

"Ние се примирихме, че това е казус, който не може да бъде разрешен", заяви независимият депутат, според когото ситуацията с него и неговите колеги очевидно е "безизходица". "Сега след като Волен Сидеров се раздели с Капка – ние не знам към кого са отишли офшорните фирми и следователно не знаем на кого дължим пари", обясни още Гумнеров.

 

"Ако дългът на депутата се продаде на наркобос?"

 

В разсъжденията си нататък Гумнеров продължи да разглежда народния представител като същество без лична воля и обясни, че ако тази практика не бъде законово инкриминирана, тя може да обхване всички парламентарни партии.

 

"Я си представете и друг сценарий – ако дългът на депутата, ако самата офшорна компания бъде отдадена от партийния лидер на някой наркобос. И ако това се случи, да кажем, с 10 народни избраници? Тогава се получава така, че те ще бъдат зависими от организираната престъпност и престъпността ще има свое парламентарно представителство. Ние това искаме да предотвратим", обясни още Гумнеров.

Споделяне
Още от България