Депутати вбесени на Кушлев за 7-те хиляди заплата и несвършената работа

Шефът на комисията за установяване на незаконно придобито имущество проф. Стоян Кушлев “не вижда нищо незаконно” в това, че си е определил близо 7 хил. лв. месечна заплата.

Това бе първата му публична реакция по повод изнесената преди ден информация от Сметната палата.

Кушлев бе нападнат от репортери в парламента, където комисията за борба с корупцията го бе извикала да отчете какво е свършил досега оглавявания от него орган.

Заплатата на Кушлев, която е в пъти по-висока от заплатите на първите държавни хора в страната, предизвика силно негативни реакции и призиви за оставка.   

Зам.-председателят на вътрешната комисия Татяна Дончева (БСП) настоя Кушлев да бъде отстранен и да върне част от получените заплати.

Самият той отказа да коментира заплатата си, след което каза: “Друг е въпросът за риска спрямо размера на заплатите в комисията, която е на острието на ножа в борбата с организираната престъпност. Сравнете със заплатите, които се взимат в ЕС”.

Заплашван?

Стоян Кушлев каза, че разследвани от комисията му лица косвено са го заплашили с разправа. Затова той чувствал живота си застрашен и вече се е обърнал към “съответните органи”.

Запитан кой го е заплашвал, Кушлев каза, че органите се занимават с това и не може да даде повече информация.

Професорът отрече да са му били предлагани подкупи: “Не смеят, защото веднага ще ги обявя”.

Министърът на вътрешните работи Румен Петков коментира, че в МВР няма информация срещу председателя на комисията за незаконно придобито имущество.

Петков коментира, че Кушлев е споделил "по твърде интересен начин" за отправени заплахи. С него не сме разговаряли на тази тема, заяви министърът и допълни, че самият Кушлев не е подавал сигнал, че някой го е заплашвал.

Запитан дали ще отговори на призивите да си подаде оставката, Кушлев заяви, че това се решава на друго равнище и посъветва журналистите да го оставят да си върши работата. Същевременно уточни, че заплатата му от 7 хил. лв. била “временна”. Впоследствие бил намерен “баланс” и с правителствено решение е била редуцирана до 1700 лв.

Кушлев не изключи възможността някой да е употребил Сметната палата, за да води битка срещу него.

В четвъртък той заяви пред депутатите, че проблемът с размера на възнагражденията на подопечната му комисия се криел в самия закон за създаването ѝ. “Там не е регламентирано трудовото ни възнаграждение и трябваше да гласуваме правилник, според който да уреди този въпрос”, коментира професорът. Той допълни, че единственият принцип, върху който са могли да си гласуват заплата, е три работни възнаграждения от 580 лв., но към тях се начислява и прослужено време, ниво на квалификация, работа в по-специфични условия като боравене с класифицирана информация и пр.

“Нямаме право да се съизмерваме с други институции, с председателя на парламента, например”, обясни Кушлев. 

На журналистически въпрос дали не му е неудобно, че взима няколко пъти повече от премиера и президента, професорът отвърна, че това е “друг проблем”.

Пред членовете на антикорупционната комисия Кушлев обясни, че от неговото ведомство на съда са предадени 32 молби за запориране на имущество, като са наложени възбрани за 14,7 млн. лв. Дадени са още 7 иска за отнемане на имущество, по пет от тях са образувани дела и е запорирано имущество за 678 хил. лв. на лице, което не е български гражданин.

Нужна ли е комисията?

Депутати не бяха доволни от дейността на комисията на Кушлев. Елеонора Николова (ОДС) и Апостол Димитров (Коалиция за България) поискаха хората на Кушлев да изработят по-пълен доклад какви проблеми срещат в дейността си и изобщо какво са свършили за повече от година работа. “Трудно е да водим дебат при такъв отчет”, каза Димитров и запита доколко комисията отговаря на обществените потребности.

Колегата им Атанас Атанасов (ДСБ)  обяви, че парламентът трябва да гласува нов закон, с който да прекрати съществуването на “комисията Петканов” (както е наричана комисията за незаконно придобито имущество, по името на предишния вътрешен министър).

“Тази комисия е излишна, дадоха се 5 млн. и половина за издръжката на една администрация, от която няма нужда, защото дублира дейността на прокуратурата и други институции”, обясни Атанасов. “Комисията е спънат кон, трябва да има досъдебно производство”, допълни той. Според него тя е създадена, за да се направи впечатление в ЕС, че у нас има воля да се работи по борбата с корупцията”.

Кушлев се оправда, че комисията му не може да си върши добре работата заради пропуски в закона, който можел да се заобиколи, като незаконно имущество се прехвърли на юридическо лице. В такъв случай комисията не можела да се самосезира.

Имало и процесуални непълноти в Наказателно-процесуалния кодекс.  “Дразнят ги в ЕС скъпите автомобили, които са по пътищата ни. Оказва се обаче, че те не са притежание на определено лице, а са на лизинг”. Същото било и с палатите на босове от ромски произход. Комисията не можела да ги проверява, защото не били на босовете, а на други хора.

Накрая депутатите решиха да изработят промени в законодателството, свързани с комисията “Петканов”, тя да представи пълен доклад с конкретна дейност. Антикорупционната комисия ще поиска и информация за възнагражденията на държавните комисии, които не са ѝ дали такава.