Депутатите единни засега по закона за вероизповеданията

По всяка вероятност текстовете на трите внесени проектозакона за вероизповеданията ще бъдат преработени в един – в тази посока бяха днешните обсъждания на в парламента, които продължиха по-малко от час. Утре народните представители продължават обсъждането на първо четене на трите проекта.

Комисията по правата на човека и комисията по гражданското общество препоръчаха на депутатите и трите проектозакона. Лъчезар Тошев от ОДС, докладвайки от името на комисията по човешките права каза, че не се предвижда пререгистрация на вече съществуващи вероизповедание у нас. Той отчете липсата обаче на точка, уреждаща реституционните въпроси с имотите на религиозните общности и препоръча разработването ѝ.

Всеки от вносителите представи достойнствата на своите предложения. Депутати от всички парламентарни групи днес изказаха единни положителни становища по принципите за равнопоставеност на вероизповеданията, независимост от държавата, защита на човешките религиозни права и отчитане на международноправните актове.

Борислав Цеков от НДСВ съобщи, че неговият проект е подкрепен от най-голямата подписка за закон в 39-то НС, събирана в православните храмове в страната по инициатива на групата за натиск "Новото време". Цеков опроверга твърдението, че текстът му предвиждал привилегии за Българската православна църква. "Не става дума за превръщането на православието в държавна религия на България, а за конкретизиране на волята на конституционния законодател", обясни той. Цеков заяви още, че оттегля предложението си за нов закон, който да урежда имуществените отношения между вероизповеданията и държавата, каквато точка съществува в неговия проект. Той каза, че ще подкрепи предвидените и разработени вече добри текстове от другите два проектозакона по темата на неговите колеги от ДПС Ахмед Юсеин и Лютви Местан и от НДСВ Кирил Милчев и Рупен Крикорян.

При представянето на проекта си Милчев изтъкна, че неговата заслуга е в разработването на възможността вероизповеданията да имат лечебни, социални и образователни заведения. Той подчерта и необходимостта от публичен регистър на вероизповеданията.

Ахмед Юсеин от ДПС заяви, че в неговия проект философията се върти около човешките права и отчита как те се спазват в казармата, в празничния календар, в обучението и издаването на религиозна литература. Юсеин предложи сегашната дирекция по вероизповеданията да бъде към Министерството на културата или към премиера. Съавторът на Юсеин - колегата му Лютви Местан, подчерта разликата в терминологията между вяра, религиозните общности и религиозните институции, като заяви, че може да има случаи, когато една вяра да не предполага религиозни организации или общности. Той каза, че не бива режимът на регистрация на религиозните институции да е по-утежнен от този на търговските юридически лица.

Лютви Местан заяви още, че ДПС отчита ролята на Българската православна църква за формирането на българската държава, но не приема признаването на заслугите на едно вероизповедание да води до привилегии за сметка на другите религиозни общности. Той каза, че бъдещият закон трябва да бъде мощен стимул за развитието на етническия модел у нас и за интегрирането на всички граждани около националните идеали на България.

Явор Милушев от НДСВ обвини предишния парламент, че с решението си да не признае патриарх Максим за глава на БПЦ е нанесъл "тежки поражения на българския дух". Милушев хвърли вината за разкола в църквата върху 38-то Народно събрание, което по думите му защитавало политически интереси, продиктувани от икономически. "Още кой трябва да дойде в България, за да покаже кой е предстоятелят на БПЦ", запита риторично Милушев, споменавайки духовните водачи, посетили България и патриарх Максим.

Още от България