Депутатите единодушно пуснаха закона за конфискацията

Въпреки множеството критики, прозвучали в двучасовия дебат в парламента, почти единодушно депутатите гласуваха в четвъртък на първо четене закона за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. 163-ма от 185 народни представители в залата подкрепиха подготвения от вътрешния министър и внесен от правителството проект. Само 7, петима от които от ОДС, гласуваха против текстовете, а 15 се въздържаха.

Това стана само три дни след обвиненията срещу българските депутати, че работят за мафиотите, а не за гражданите, отправени от американския експерт по борба с финансови престъпления Бърнард Бейлър, който специално посочи забавянето на закона за конфискацията.

При предварителните дебати, още преди да влезе в парламента, законопроектът бе оценен скептично от бизнес средите и експерти с опасенията, че създава възможност за елиминиране на конкурентни фирми и за корупция.

МВР и прокуратурата ще докладват на данъчните за съмнителни бизнесмени

Законът предвижда в полза на държавата да може да бъде отнемано имущество на стойност над 60 хил.лв., придобито от престъпна дейност, което не може да бъде отнето по силата на Наказателния кодекс. Сред посочените престъпления са тероризъм, пране на пари, трафик на наркотици и хора, незаконна търговия с оръжие, изнудване, измама с имущество от фондовете на ЕС, контрабанда и други.

Имуществото ще се отнема и от наследниците на извършителя на престъпната дейност, както и от тези, които са го придобили с негови средства. Отнемане ще се извършва и в случаите, когато облагите на престъпленията са прехвърлени на трети лица, както и когато престъплението е извършено в чужбина.

Предвидената процедура е запор на имуществото, който ще се осъществява от специализирани данъчни органи. До отнемане ще се стига само при влязла в сила съдебна присъда.

Проверката на данъчните ще започва по сигнали на МВР и прокуратурата, които са задължени 3 месеца след влизането на закона в сила да уведомят данъчните за съмнителните богаташи-престъпници. Данъчните органи ще изискват от проверявания да представи писмена декларация за притежаваните от него и семейството му недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, участие в търговски дружества, банкови сметки, източниците на средства, извършените през проверявания период сделки с имущество.

Законопроектът предвижда две условия за прилагането на запора. Първото е срещу притежателя на имуществото да има възбудено наказателно производство за някое от изброените в закона престъпления.

Второто е запорът да се налага при "основателно предположение", че имуществото е придобито от престъпна дейност.

Закон против престъпниците или против бизнес-конкуренцията?

Именно този текст предизвика най-сериозните критики на депутатите и съмненията, че може да се използва за разчистване на бизнес конкуренция.

"Не е ясно какво точно се има предвид под "основателно предположение", това широко понятие позволява удари под кокалчетата между фирми-конкуренти и фалит на набедения, докато доказва своята невинност", коментира пред Mediapool депутатът от НДСВ Димитър Ламбовски, който във вторник е изразил своите опасения и на заседанието на парламентарната група на НДСВ.

Ламбовски предлага преди второто четене на проекта той да бъде обсъден с експерти-юристи, както и с представители на бизнеса, които са най-застрашени от изкривявания на закона. За поправки на текстовете преди окончателното приемане на закона настояха и редица депутати по време на днешните дебати.

Йордан Соколов от ОДС също заяви, че задължително трябва да се уточни какво означава "основателно предположение" и кой прави тази преценка.

Всяко търговско дружество може да бъде съсипано чрез запор, заяви Соколов. Подкрепи го и Любен Корнезов от БСП, според когото е твърде вероятно да се стигне до фалит на лица, които са били оправдани от съда, но имуществото им е било запорирано.

Според Соколов са необходими повече гаранции, че с текстовете в закона няма да се злоупотребява, както и че няма да се прилага избирателно.

Същите съмнения изрази и Янаки Стоилов от левицата, въпреки принципната подкрепа на БСП, заедно с НДСВ и ДПС, към законопроекта. Ако днес приемем този закон, трябва след време да изискаме и да разберем наистина ли действа равноправно по отношение на всички, каза Стоилов.

Законът бе определен като фашистки и закон тип "Путин"

Най-остри бяха критиките срещу проекта на Диляна Грозданова от НДСВ и Николай Младенов от СДС.

Грозданова, която е секретар на партията на Стефан Софиянски ССД, нарече закона "фашистки", а говорителят на СДС го определи като "начало на Путинизацията в България".

Според Грозданова законът е популистки и поощрява доносничеството.

Колегата ѝ Николай Младенов от СДС заяви, че всеки български гражданин по този закон може да бъде подложен на репресия, която не подлежи на съдебен контрол. "Не мога да приема, че това Народно събрание ще стане съучастник в гласуването на закон, който ще даде възможност не само за увеличаване на корупция и злоупотреба с властта, а и за индивидуално преследване на всеки гражданин," възмути се той.

Според Любен Корнезов пък единственото хубаво на закона е заглавието, а съдържанието му е популизъм, който няма да постигне целта си. Убеден съм, че законът ще се изврати като инструмент срещу политическия или икономическия опонент, добави той.

Медиите и съдът в Страсбург - гаранти за "законността" на закона

На критиките Борислав Ралчев от НДСВ и вътрешният министър Петканов опонираха, че в закона са предвидени достатъчно механизми, които защитават интересите на гражданите, както и че процедурите по конфискацията са детайлно разписани.

Вътрешният министър посочи, че за да се пребори организираната престъпност, трябва да ѝ се отнемат финансовите активи и опитът на европейските страни го е доказал. Това няма да е закон за масово приложение, опита се да успокои страховете вътрешният министър и даде пример с Ирландия, където за 7 години има 103 случая на отнемане на имущество.

Петканов и Ралчев, както и депутати от ДПС, изтъкнаха най-вече ролята на съда, без чието решение не може да се стигне до конфискация на имущество.

След приемането на проекта Петканов наблегна пред журналистите, че запорът на имущество ще се предприема след започнало наказателно преследване, но не обясни за варианта с "основателното предположение", който е вратичка към незаконно преследване.

Единственото възражение в публичното пространство е, че с този закон може да се злоупотребява, но има предостатъчно юридически гаранции за това, е убеден Петканов.

Като допълнителни гаранции, че не може да се стигне до злоупотреби, вътрешният министър посочи обществения контрол, медиите и съдът в Страсбург.

Като аргумент в защита на закона той допълни още, че в него е предвидено овъзмездяване на засегнатите лица, чиито имоти са били запорирани, ако съдът ги оправдае.

Законът не е насочен срещу богатите, а срещу престъпните босове, коментира Петканов и обеща текстовете да проработят ефективно.

Законът бе защитен и от Татяна Дончева от левицата с аргумента, че съществува риск от злоупотреба с всеки един закон, ако някой иска да стори това. Според нея е по-лесно приемането на специално законодателство, отколкото вкарването на текстове от законопроекта в НК или в НПК, както предложи колежката ѝ от ОДС Елиана Масева.

Такъв закон е необходим, ако абсолютизираме спора дали да смачкаме гущера или да му късаме опашката - за мен по-важно е да го смачкаме, отколкото непрекъснато да му късаме опашката, отбеляза Дончева.