Депутатите искат от кабинета план за по-добра медийна среда

Парламентът възложи на правителството да изготви план за развитието на медийната среда в България, както и да предложи модел за финансиране на обществените медии, гарантиращ финансовата и редакционната им независимост. Това трябва да стане до 31 март.

Решението беше взето единодушно в петък след бурни дебати за свободата на словото в България. Разискванията бяха инициирани от БСП.

Що е то свобода на словото и има ли я у нас?

Депутатите бяха на различно мнение и за това както точно значи свобода на словото и има ли такава в България. Депутати от управляващото мнозинство защитаваха тезата, че свобода на словото има, а социалистите – че има цензура и има намеса на управляващите в медиите.

"Свободата на словото не е всеки да каже каквото си иска. Свободата на словото е да се създадат условия за журналисти, които да отразяват обективната истина. Свободата на словото е да се гарантира тези, чиито професия е това, да не бъдат удавяни от анонимни сайтчета за влияние. Свободата на словото е системна работа на правителството", каза социалистът Крум Зарков.

Според председателя на комисията по култура и медии Вежди Рашидов от ГЕРБ свободата на словото не принадлежи само на медиите или на една или друга институция.

"Не знам защо трябва да бъде прекалено голям този дебат. Вие в момента чукате на една отворена врата и ние нямаме нищо против да седнем да помислим всички заедно да направим закони, правила за живот. Демокрацията е низ от правила и закони, то не е анархия, така че медиите не правят изключение да създадем такъв живот, в който да спазваме демократичните порядки на цялото общество", каза той.

Според социалиста Александър Симов България идеята на премиера да покани американски експерт, който да се занимава със свободата на словото в България може да се разчете признание, че нещо "куца" в свободата на медиите.

"Свободата на словото не работи така – да дойде някой отвън, за да оправи ситуацията ни тук. Няма как външен експерт да оправи всичките нередности, най-малкото защото ние трябва да имаме стратегия за свободата на словото и чак тогава да питаме външни експерти дали вървим в правилната посока", каза още Симов.

Според Йордан Цонев от ДПС пък първото условие за свободата на словото била регулацията. Министърът на културата Боил Банов на свой ред подчерта, че всякакви допълнителни регулации на частните медии са извън демократичните процеси.

"Свобода на словото има. Винаги ще има опити за натиск. Трябва да мислим как да направим така, че да защитим обективните новини", каза Юлиан Ангелов от ВМРО.

Фалшивите новини

Темата с фалшивите новини също не беше подмината. Според Рашидов именно това е основният проблем, който трябва да бъде преборен. Тази негова теза не е нова и той я повтаря използва всеки удобен момент, за да я повтаря. През ноември използва създаването на експертна група, която да обмисля идеи за промени в Закона за радиото и телевизията, като повод да обяви, че трябва да има механизъм за борба с фалшивите новини. През лятото пък той и министърът на правосъдието обявиха общ фронт за борба с фейкнюз.

"Народът е казал - политик се убива с вестник и с муха. Имаме експертна група - вече работим по закона за радиото и телевизията. Живеем във време, в което фалшивите новини са болест. Вече народът не може да разграничи кое е истина и кое лъжа", каза Рашидов, който смята, че проблем със свободата на словото няма.

По думите на Зарков фалшивите новини не могат да се борят с регламентация. "Единственият начин да се преборят фалшивите новини е с авторитета на изданията, на медията и на журналистите, които се подписват под една допуска или репортаж", каза той.