Депутатите обещаха правила за строежа на ветропаркове в Черно море

Депутатите и от управляващите, и от опозицията изразиха в сряда подкрепата си за приемане на законодателство, което да урежда изграждането на вятърни паркове във водите на Черно море – т.нар. офшорни паркове, да регулира присъединяването към енергийната мрежа и дейността им, включително гарантирането на инвестициите чрез сключване на договори за разлика за произвежданата електроенергия, които да гарантират приходите от проектите.

Това стана на заседание на парламентарната енергийна комисия, на което Центърът за изследване на демокрацията представи свой анализ за потенциала на българското Черноморие за изграждането на такива мощности и трудностите пред това.

Европейската комисия още през есента на 2020 г. обяви Стратегия за развитие на разположените в крайбрежни води възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), според която тези мощности трябва да се увеличат от 12 гигавата на поне 60 ГВ до 2030 г. и 300 ГВ до 2050 г.

От европейските държави само България няма план как да използва офшорния си потенциал, коментира програмният директор на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Руслан Стефанов.

Колегата му Мартин Владимиров, директор на програмата "Енергетика и климат", посочи, че българският потенциал за морски ВЕИ е 116 ГВ, но проекти за 26 ГВ може да бъдат реализирани в достъпни райони и с налични технологии.

Четири ключови зони на българското Черноморско крабрежие са идентифицирани като подходящи за офшорни проекти, допълни Мария Трифонова от Софийския университет. Регионът на Шабла, в близост до морската граница с Румъния, е най-перспективен за бързи проекти. Там има потенциал за 3-4 ГВ мощности, с капацитет 45-48 процента и средни разходи 60-80 евро за инсталиран мегаватчас, посочи Трифонова.

Водите край Варна, Обзор и край Резово в близост до морската граница с Турция са другите терени, които могат да превърнат регионите на Варна и Бургас в центрове за декарбонизация на българската икономика, стана ясно от думите ѝ.

"Най-важно е да се създаде законодателна рамка, каквато липсва у нас. Да се определят лицензионни режими и права на строеж на офшорните паркове, за присъединяването им към мрежата и да има схема за подпомагане. Не говорим за субсидии, а за предвидимост на финансовите потоци чрез договори за разлика (държавата да доплаща продажните цени на енергията, ако пазарните са по-ниски). Да се установят изисквания към инвеститора при извеждане от експлоатация на обектите", препоръча още Трифонова.

Еокиминистърът Борислав Сандов отбеляза по време на заседанието, че умишлено дълго е потискан офшорният потенциал на България, но тези източници не трябва да са в конфликт с биоразнообразието. Той обеща екоминистерството да е активна страна и да действа приоритетно за определяне на зоните без конфликт за изграждането на офшорни проекти и по-специално прелета на птиците. "Няколко километра навътре в морето би трябвало да е безопасно, но в същото време да не е прекалена дълбоко и да се намери балансът на интереси за привличане на инвеститори в подобни проекти", коментира Сандов.

Посланик на Румъния Бръндуша Предеско представи пред депутатите намеренията на северната ни съседка да проучва офшорния си потенциал допълнително с пари от плана си за възстановяване, за да удвои сега идентифицираните възможности за строеж на 600 МВ такива мощности до юни 2026 г. Румънската фирма "Хидроелектрика" вече е разработила проект за изграждане на офшорна инфраструктура в Черно море и до 2026 г. ще има ветропарк с 300 до 500 МВ капацитет, което ще струва 600 млн. евро. Страната вече е подготвило проект за специално законодателство за морските ВЕИ мощности.

Британският посланик Роб Диксън посочи, че страната му очаква над 20 млрд. евро инвестиции в този сектор, което ще създаде работа за инженери и други специалисти, а офшорните проекти са нараснат тройно. "В сърцето на тази стратегия обаче са дългосрочните договори, които се предлагат на търгове, създават стабилни финансови потоци и осигуряват електрическа енергия. Това осигурява приходи за 15 години за дългосрочни проекти, но при по-висока цена от плащаната от потребителя, като разликата се поема от британското правителство", обясни Диксън.

Накрая депутатите от почти всички парламентарни групи декларираха, че са за развитието на офшорните проекти и обещаха подкрепа за приемането на специално законодателство за тях.