Депутатите още не са решили да разпуснат ли ВСС или да го разделят на две колегии

Конституционните промени, свързани със съдебната власт, се отлагат за декември, а депутатите все още не са решили каква да е съдбата на Висшия съдебен съвет (ВСС) - дали мандатът на настоящия състав да бъде прекратен, каквато бе първоначалната заявка на премиера, или пък да си го изкара до края на 2017 г. Това научи Mediapool от депутати в комисията, която подготвя конституционния проект за второ четене.

Същността на промените е разделянето на ВСС на две колегии – съдебна и прокурорска, като всяка от тях ще решава самостоятелно кадрови и други въпроси съответно за съдиите и за прокурорите и следователите. Предвижда се и промяна в начина, по който се избират членовете на ВСС.

Принципният аргумент срещу смяната на ВСС е, че законодателните промени не бива да се правят с цел едни хора да бъдат заменени с други.

Най-силният аргумент за смяна на настоящия състав на ВСС са компрометираната му кадрова политика, липса на независимост и прозрачност в работата. Съдебният съвет бе буквално разсипан от критики в предишния доклад на Еврокомисията, в който бе посочено, че ВСС е основен виновник за неслучващата се съдебна реформа. Най-вероятно подобна, а може би и още по-тежка ще е оценката и в следващия доклад на ЕК, който се очаква през януари.

Ако парламентът все пак остави ВСС да изкара мандата си, възниква въпросът кога да влязат в сила новите конституционни разпоредби, с които той се разделя на две колегии. Едната възможност е това да стане веднага, другата възможност е реформата да изчака до края на 2017 г.

Народни представители казаха пред Mediapool, че в комисията все още не е постигнато окончателно решение, но най-вероятно ще се върви към запазване на ВСС. Не е ясно обаче, ако комисията предложи такива текстове в преходните и заключителните разпоредби, дали изрично ще спомене, че трябва да бъдат обособени две колегии, както е записано в петата поправка на конституцията.

"Имаме две възможности - или да разделим този Висш съдебен съвет, или разделението да влезе в сила със следващия избран съвет", казаха от комисията.

"За" запазване на сегашния ВСС и отлагане на разделянето му са трите най-големи партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, като мненията в ГЕРБ били разделени.

Част от депутатите на ГЕРБ споделят позицията на Реформаторския блок (РБ), че конституционните промени за разделяне на ВСС трябва да се приложат незабавно след приемането им, дори ако този ВСС бъде оставен да изкара мандата си.

"Тогава се изправяме пред друг проблем. Как да разделим политическата квота? Кой в коя колегия ще отиде? Съдиите и прокурорите са ясни, те са си разделени, защото са избрани от гилдиите, но как да преценим 11-те членове, излъчени от парламента, в коя от двете камари да бъдат "настанени"", коментираха депутати от ГЕРБ.

За решаването на този казус към момента се обсъждат три варианта.

Единият е Народното събрание с гласуване да раздели политическата квота, което би било най-близо до идеята на конституционните промени. Другият вариант е самият ВСС да го направи.

"Съветът сам да си гласува не е никак лошо, ще си поемат те отговорността", твърдят част от депутатите. Такъв вариант обаче би бил твърде спорен, тъй като компрометираният кадровик на съдебната власт може спокойно така да "нагласи" политическата квота, че на практика да обезсмисли разделянето: "Ако се вкарат хората на Цацаров от политическата квота в съдебната камара, къде изобщо сме тръгнали?"

Третият и най-малко вероятен вариант, по който мислят в комисията е, такова разделяне да се случи чрез жребий.

РБ настоява да се прекратят правомощията на ВСС, но се натъква на силната съпротива на останалите партии, които твърдят, че ако подобен текст бъде записан в преходните и заключителни разпоредби на основния закон, ще бойкотират текстовете.

В момента РБ пробва за пореден път да осигури подкрепа на БСП или на част от депутатите ѝ за конституционните промени, а още от самото начало социалистите твърдят, че тези промени се правят с конюнктурна цел за подмяна на ВСС.

Междувременно стана ясно, че въпреки поетите ангажименти второто гласуване на конституцията да мине веднага след изборите, това няма да се случи. Текстовете, които веднъж вече бяха отложени за втората половина на ноември, ще бъдат разгледани най-рано на 9 декември, казаха пред Mediapool членове на конституционната комисия.

Формалните обяснения са технически - обработването на предложенията, както и проектозаконът за държавния бюджет, който сега се обсъжда и гласува в парламента.

По-сериозната причина обаче е оформянето на ново мнозинство около т.нар. прокурорска поправка, внесена от АБВ, целяща да не допусне главният прокурор да изгуби контрола върху прокурорската колегия във ВСС. Освен от АБВ, искането за преразглеждане на квотите в прокурорската колегия се поддържа ДПС, БДЦ и Патриотичния фронт. При това положение ГЕРБ и РБ нямат достатъчно гласове да прокарат настоящия вариант на промените, гласуван на първо четене през септември.