Депутатите оставят НЗОК да прахосва десетки милиони за лекарства в угода на болници и доставчици

Два месеца след приемането на механизъм, премахващ порочната практика Здравната каса да плаща за едно и също лекарство на отделните болници с десеторна разлика в цените, сега депутатите от управляващото мнозинство дават на заден ход, за да отговорят на натиска и интересите на болниците и търговците на лекарства.

Поправката беше приета в края на юли при гласуването на Закона за бюджета на НЗОК, за да осуети разхищението на 100 млн. лева годишно, потъващи в "нечии джобове", както се изразиха тогава депутати от управляващото мнозинство. Сега Костадин Ангелов (ГЕРБ) и Васил Пандов (ПП-ДБ) са внесли поправка в Закона за бюджета на НЗОК, с която въвеждането на такъв механизъм се отлага за февруари 2024 г. Дотогава депутатите трябва да "поправят" правилото, по което НЗОК ще плаща онколекарства на болниците, тъй като приетият през юли текст се оказа твърде рестриктивен и болници и търговци на лекарства заплашиха през миналата седмица, че пациенти ще останат без лекарства.

Депутатите бяха наясно за дефекта в приетия от тях текст още през юли, но след популистко надцакване в пленарната зала и липса на разбирателство чий интерес да бъде обслужен по-напред, в крайна сметка гласуваха най-рестриктивното предложение на Министерския съвет. Според него НЗОК трябва да плаща на всички болници по най-ниската доставна цена, отчетена от която и да е болница.

Как едно и също лекарство струва 100 лв. в една болница и 1000 в друга

За прилагането на онколекарства в болниците НЗОК плаща на лечебните заведения отделно от клиничните пътеки за брой приложени опаковки. Болниците се снабдяват с лекарства по различен начин. Държавните и общинските са длъжни да правят обществени поръчки, при които в конкуренция се явявяват по няколко фирми и дават по-ниски цени. Частните болници не правят обществени поръчки и имат свободата да работят със свързани с тях дистрибутори и да отчитат пред НЗОК лекарствата на пределните законни цени от позитивния лекарствен списък.

Понякога регистрираната в позитивния списък цена на лекарството е доста висока, което е тактика на фармацевтичните компании заради международното рефериране, при което регистрираната в една държава от ЕС цена, автоматично става референтна в други страни.

По този начин, отчитайки лекарства пред НЗОК на пределни цени болници и свързани с тях дистрибутори генерират печалби. Показателен в това отношение е примерът с лекарството "Пеметрексед", което едни болници купуваха и отчитаха пред НЗОК на цена от 118 лв., а други болници – на пределната цена от позитивния списък – 1063 лв.

През годините всички опити тази порочна практика да бъде изкоренена биват бламирани и подкопавани от системната съпротива и натиск на заинтересованите играчи. Така например вече три години съдебни жалби на дистрибутори блокират електронния търг за лекарства. Той беше един от инструментите за регулиране на цените, тъй като НЗОК плащаше на болниците по постигнатите в него цени.

Само преди броени дни мнозинството в парламента за пореден път отказа да постави частните болници на равни основи с държавните и общинските и отново им направи скандална отстъпка да не провеждат обществени поръчки за лекарства, въпреки че България я грозят санкции от ЕК. Сега и последният отчаян опит да се защити общественият ресурс се отлага във времето, при това не е ясно дали депутатите отново няма да се поддадат на лобистки натиск при решаването му.

Защо се стигна до отлагане

От този месец НЗОК трябваше да започне да плаща със задна дата от август на всички болници по най-ниската доставна цена, отчетена от която и да е болница. Така, независимо на какви цени са купили дадено лекарство болниците, НЗОК ще им го плаща по най-ниската възможна. Това изправи на нокти болници и търговци на лекарства, които през миналата седмица излязоха с остра позиция по въпроса и заплашиха, че потърпевши ще са пациентите, които ще останат без лекарства. Техните аргументи са, че понякога доставните цени в конкретно лечебно заведение са по-скоро изключение и могат да се дължат на неустойки за доставка на продукти с намален срок на годност или пък да е направена специална отстъпка на база обем на поръчката. Затова не е удачно най-ниската цена, постигната от една болница, да се ползва като референтна за всички останали лечебни заведения. 

Както вече стана ясно, депутатите бяха наясно с дефекта на приетия от тях текст още през юли и затова веднага след края на лятната ваканция бяха внесени две нови предложения за търсене по-балансиран вариант. Едното е на Костадин Ангелов, а другото - на Васил Пандов.

Проблемът е, че в управляващото мнозинство и сега, както и през юли, няма консенсус как да бъде решен въпросът и колко точно да бъде намалена "ножицата" в цените, по които НЗОК плаща онколекарствата на болниците.

Ангелов настоява за вариант, който е в интерес на болниците, но генерира по-висок разход за НЗОК и това не се подкрепя от ПП-ДБ. А поправката на Пандов е по-близо до оригиналната идея, но няма подкрепа от ГЕРБ. Така, механизмът за регулиране на цените се отлага, без да е ясно в какъв вид ще бъде приет от депутатите и чии интереси ще надделеят при гласуването в зала.