Депутатите позволиха проверки на медиите заради GDPR

Депутатите позволиха проверки на медиите заради GDPR

Без дебати парламентът прие окончателно промени в Закона за личните данни, които бяха изготвени заради общия европейски регламент GDPR. Измененията позволяват проверки в медии и откази за достъп до информация.

Според промените обработването на лични данни за журналистически цели ще законосъобразно, когато се извършва при зачитане на неприкосновеността на личния живот. Същото ще важи и за академичното, художественото или литературното изразяване. Комисията за защита на личните данни ще може да извършва проверки.

Законът предвижда и критерии, на базата на които ще се преценява дали има баланс между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни. Ще се преценява какво е влиянието, което разкриването на личните данни на дадено лице, обект на журналистически материал например, или на тяхното оповестяване, може да окаже върху личния живот и доброто име на въпросното лице. Друг от критериите е за това какви са обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора.

Ще трябва да се отчита и дали дали данните са за хора, обхванати от разпоредбите за конфликт на интерес, или става дума за хора с "по-занижена защита на личната си неприкосновеност", или чиито действия имат влияние върху обществото.

Депутатите все пак приеха, че при проверките на Комисията за защита на личните данни не може да изисква от медиите да разкриват източника си на информация.

Програма "Достъп до обществена информация" излязоха с позиция срещу поправките още преди окончателното им приемане. В нея те изразиха притеснението си, че поправките са равнозначни на въвеждане на цензура.

"Законосъобразно журналистическо изразяване"не съществува на законово ниво в правните системи на демократичните държави. Отделни елементи на това понятие се извеждат в тълкувателната дейност, в случая – на Конституционния съд, на Европейския съд по правата на човека, на Съда на Европейския съюз, на Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Нито една от тези институции не е имала самочувствието и дързостта да даде едно всеобхватно определение на това, що е "законосъобразно журналистическо изразяване", без да отчита динамиката на обществения живот", се казва в позицията на Програма "Достъп до обществена информация".

Още по темата
Още от България

Как оценявате присъдите по делото "Иванчева"?