Депутатите приеха парламентарния контрол върху главния прокурор

Очаквано се отхвърли предложението за независима прокуратура по румънски модел

Да има парламентарен контрол върху дейността на главния прокурор и частична децентрализация на държавното обвинение. Това прие във вторник правната комисия в Народното събрание, която вече трето заседание обсъжда ключовия проект за промени в Закона за съдебната власт.

Депутатите гласуваха почти без забележки всички важни предложения на Министерството на правосъдието. По отношение абсолютната власт на главния прокурор законопроектът предлага премахване на формулата, че прокуратурата е единна и централизирана под контрола на един човек, а всички прокурори и следователи са му "подчинени". Прякото подчинение отпада, но обвинител №1 ще запази правомощията си да заповядва в писмен вид на всеки прокурор през неговия пряк шеф.

На този фон голямата промяна е въвеждане на правото на Народното събрание да изисква доклади по всякакви въпроси от Сотир Цацаров, стига да не се разкрива тайната на разследването. Досега народните представители се задоволяваха с изслушването на един годишен доклад за дейността на обвинението. В повечето случаи тези изслушвания преминаваха формално и без да се влиза в дебати по конкретни проблеми. Сега парламентът ще може да оказва по-активен контрол и да вдига за обсъждане важни теми, ако има политическа воля за това.

Единственият депутат, който не подкрепи реформата в прокуратура бе Чавдар Георгиев (БСП). Депутати от ДПС, които са против голяма част от промените в съдебния закон, не присъстваха на заседанието на правната комисия.

Преди месец самият Сотир Цацаров обяви, че подкрепя напълно предложенията на правосъдното министерство. Той разказа, че те са съобразени със забележките на прокуратурата, а някои от текстовете са по предложение на прокурорите.

Във вторник депутатите очаквано отхвърлиха предложението на лидера на ДСБ Радан Кънев за създаване на независима прокуратура по румънски модел. За това не липсваха основания. Първо, Кънев не присъства на комисията, за да защити идеите си. Второ, неговите предложения очевидно са били писани набързо с идеята, че така или иначе ще бъдат отхвърлени.

Той предлагаше шефът на независимата прокуратура да бъде заместник-главен прокурор, който да се избира от Пленума на Висшия съдебен съвет. Кънев не бе съобразил последните изменения в конституцията, които дават изключително правомощие на прокурорската колегия да избира прокурори, а не Пленума на ВСС. Тази забележка бе направена от бившия конституционен съдия Благовест Пунев, който иначе е настроен прореформаторски. Пунев каза, че в този вид текстовете са противоконституционни.

След това Кънев не бе изброил детайлно какви точно "корупционни" престъпления би трябвало да разследвана независимата прокуратура. Това бе напомнено от заместник-главния прокурор Пенка Богданова.

Дори и текстовете на Радан Кънев да бяха идеални, мнозинството в парламента на няколко пъти показа, че не би подкрепило съществена реформа на прокуратурата. Знак за това даде Явор Хайтов (БДЦ), който разказа как обвинението било похвалено в последния доклад на Европейската комисия. В този доклад пише, че България все още не е постигнала резултати в борбата с корупцията по върховете на властта.

Емил Димитров – Ревизоро (Патриотичен фронт) добави, че няма нужда от промяна на структурата на прокуратурата, защото сегашната си е добре.

Извън промените в държавното обвинение, парламентът продължи да подкрепя и идеите за съдийското самоуправление на правосъдното министерство. Депутатите приеха, че върховните съдии могат сами да издигат кандидати за шефове на Върховния касационен и Върховния административен съд.

Правната комисия подкрепи и редица други предложения, които биха дали на редовите съдии известен контрол върху разпределението на делата, натовареността и отчетите на съдилищата.

Депутатите обаче не подкрепиха предложението на Димитър Делчев (РБ) за ограничаване на т.нар. съдебна номенклатура. Народният представител искаше съдиите и прокурорите да имат право на най-много два последователни мандата като шефове в системата, а след това да правят задължително шестмесечно прекъсване преди да бъдат избрани наново.

Целта беше ВСС да не може да избере някой на шефска позиция за трети мандат веднага след като е приключил първите си два. Правната комисия все пак прие известни ограничения, приемайки, че съдия или прокурор има право на не повече от два мандата на едно и също ниво в системата. Този текст обаче не пречи въпросният "вечен" шеф веднага да бъде вдигнат за началник на по-горна инстанция.

Споделяне
Още от България