Депутатите разбиха закона "Батко"

Спешният правителствен закон за конфликта на интереси, подготвен в отговор на замразените еврофондове, се натъкна на унищожителни критики в парламента. В четвъртък, при разглеждането на проекта в две парламентарни комисии, и мнозинството, и опозицията го определиха като "слаб" и набързо написан с единствената цел да покаже на ЕС, че има политическа воля за справяне с корупцията по върховете на властта.

Законът бе лансиран лично от премиера Сергей Станишев след скандалите в пътния фонд, чийто предишен шеф Веселин Георгиев е отпускал поръчки за поне 120 млн. лв. на фирма, управлявана от по-малкия му брат. "Баткото" бе отстранен под натиск от Брюксел, но съмненията за нередни практики в българската администрация останаха.

Депутатите откриха неясноти и противоречия в предложения законопроект, който ще претърпи пълна преработка.

Бившият председател на Народното събрание и настоящ депутат от НДСВ Огнян Герджиков обяви пред колегите си в правната комисия, че Консултативният съвет по законодателството към НС има "силно критично становище". Самият Герджиков също изрази доста "резерви", тъй като било "несериозно толкова важен закон да се подготви за 3 дни". "Ако това наистина е така, фактът е позорен", каза Герджиков, който при гласуването на законопроекта се въздържа заедно с бившите си съпартийци Борислав Ралчев и Валентин Милтенов (БНД).

Комисията отхвърли искането на Ралчев за прекратяване на обсъждането, докато не бъде получено становището на съвета по законодателство. Ралчев разкритикува текстовете, които не позволяват на депутатите да упражняват свободна професия. Ще лишим всички научни работници от това, което те могат да правят най-добре, защо се лишават адвокатите от участие в законодателния процес, коментира депутатът, който е адвокат по професия. По думите му от "многословието" в законопроекта не може да се види същественият въпрос – как да се ограничи наистина конфликтът на интереси по високите етажи на властта.

С уговорката, че ДСБ е за приемането на подобен закон, Екатерина Михайлова заяви, че правителственият проект, който бе внесен преди два дни в НС, е в "суров вид" и вероятно депутатите ще трябва да го пренапишат изцяло. Като пример тя посочи текст, според който "лицето (заемащо държавна длъжност б. р.) не декларира имуществото и доходите на своите съпрузи (съпруги) при фактическа раздяла, както и в случаите, когато двамата съпрузи не живеят заедно и нямат общо домакинство". По този начин, според Михайлова, ще може законово да се отвори "вратичка" съпруг да прехвърли всичко на съпругата си и да не ги декларира, тъй като двамата живеят отделно, но всъщност не са разведени. В реплика Борислав Ралчев коментира с усмивка, че "всеки депутат от провинцията е във фактическа раздяла".

Михайлова критикува и текстът, в който държавен служител "може да се обърне към омбудсмана относно съобразяването на своето поведение с разпоредбите на този закон". "Е, сега ще трябва да се обръщаме и към омбудсмана и да ни дава бележка за конфликт на интереси, ли?!", попита тя. Посочи, че и предложените глоби, които са до 3000 лв. за неподаване на декларация за конфликт на интереси, са малки.

Независимият депутат Елеонора Николова се солидаризира с Олимпи Кътев от НДСВ, че законът се прави най-вече, за да отговори на очакванията на ЕС, а не толкова на нуждите на българското общество. Законът предвижда депутатите да напускат всякакви неправителствени организации, училищни настоятелства и др., а според Николова това няма особен смисъл.

"А какво става с лекарите, които имат задължението да практикуват и ако не го правят, губят правата си? Защо трябва да ги лишаваме от това?", запита Николова. Диана Хитова от БСП я подкрепи, като каза, че "не вижда какъв конфликт на интереси, когато упражняваш свободна професия".

Председателят на комисията по държавна администрация Веселин Методиев (ДСБ) също възрази на текстове, които ограничават лекарите депутати да практикуват. "Ако три години не упражняват професията си, след това трябва да възстановяват правата си", каза той. Според него не това е най-големият проблем, тъй като корупцията и всякакви такива практики са повече в изпълнителната власт и където има обществените поръчки. Методиев допълни, че трябва да се запишат много ясно какви са личните, семейните интереси и заемането на определени държавни постове.

Четин Казак от ДПС посочи, че важни независими органи като Комисията за финансов надзор, Комисията за защита от дискриминация и др., не са попаднали в проекта. Той също смята, че за народните представители са въведени по-големи ограничения, отколкото за другите представители на властта. Борислав Ралчев допълни, че не е ясно регламентиран конфликтът на интереси при депутатите, тъй като "не мога да знам дали някой законопроект, който приемаме, не е в полза на някой мой чичо, леля и пр."

"В областта на обществените поръчки и досега е имало конфликт на интереси. Всички го знаем. Целта не е само да отчитаме мероприятия, а да приемаме добри закони", заяви шефът на правната комисия Янаки Стоилов (БСП). Той възрази срещу практиката, "когато не може да се промени действителността, да се прехвърлят проблемите към законодателя".

В крайна сметка и комисията по държавна администрация, и правната, приеха правителственият законопроект за конфликт на интереси, чиито текстове били взети почти изцяло от подобни закони в Литва и Латвия, но с виждането, че "ще има голяма работа по него". Комисията по държавна администрация ще формира работна група с участието и на правителствени юристи и на министерства.

Правната комисия прие и законопроекта за конфликт на интереси на депутата Филип Димитров (ОДС), който той предлага за пореден път, но при гледане в пленарна зала мнозинството го отхвърля.