Депутатите върнаха предимството на докторите на науките

При равни други условия учените, придобили научна степен "доктор на науките", ще ползват предимство при заемане на академичните длъжности, решиха окончателно депутатите с приетите на второ четене промени в Закона за развитие на академичния състав.

Промените в приетия преди около половин година закон се наложиха, след като множество текстове в него, сред които и основни моменти от академичната реформа, бяха отменени от съда.

Според предишния вариант степента "доктор на науките" трябваше да остане само като почетно звание, без да носи някакви привилегии. Този текст обаче беше един от отменените от КС.

Висшата атестационна комисия (ВАК) ще се закрие на 31 март, а не както предлагаха от левицата - на 30 юни догодина. Специализираните научни съвети към комисията ще продължат дейността си до 28 февруари 2011 година вместо на 31 май.

До влизането в сила на закона откритите процедури, с които се придобива академичната длъжност "асистент", в които участват кандидати с образователната и научна степен "доктор", ще се довършват по досегашния ред. Когато в тези процедури не участват кандидати със степен "доктор", те могат да бъдат прекратени след решение на Академичния съвет. Прекратяват се откритите и неприключили процедури за "главен асистент", когато в тях не участват кандидати със степен "доктор".

Депутатите промениха и текстовете, свързани с научното жури, което ще оценява дисертационния труд и кандидатите за академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор".

За всяка конкретна процедура съставът на журито ще се утвърждава от факултетния или научния съвет. Ректорът или ръководителят на научната организация, трябва да определи със заповед състава на журито.

За членове ще се избират български граждани - хабилитирани и/или утвърдени чуждестранни учени в съответната научна област, а при възможност и в съответното направление и специалност.

При интердисциплинарност на обявения конкурс или тема на дисертационния труд най-малко един член на журито трябва да бъде от друга научна област, към която обявеният конкурс или тема на дисертационния труд има отношение.

В научното жури не могат да участват свързани с кандидата за придобиване на научна степен или заемане на академична длъжност хора, както и хора с частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на работата им като членове на журито.

Приетите преди решението на Конституционния съд изменения предвиждаха членовете на научното жури да се избират от национална листа на журита по научни области.

Според Янаки Стоилов от левицата, приетият днес текст е отстъпление от предишния вариант на закона.

“Отпада съставянето на национална листа с преподавателите и хората с научни степени, измежду които да се определят участниците в научното жури, и се оказва, че те ще бъдат назначавани“, коментира Стоилов.

Актовете на висшите училища или на научните организации във връзка с придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности могат да се обжалват пред съда по реда на Административно-процесуалния кодекс. Отмененият от КС текст предвиждаше обжалването да става само пред Арбитражния съвет към Националната агенция за оценяване и акредитация.