Десет държави подписаха договора за членство в ЕС

Десет държави подписаха днес в Атина договора за присъединяването си към Европейския съюз, който през 2004 г. ще наброява 25 членки.

На официална церемония в подножието на Акропола всеки от ръководителите на 15-те настоящи членки и 10-те бъдещи, положи подписа си под документа, който урежда най-голямото разширяване в историята на Евросъюза.

След като на 1 май 2004 г. в ЕС влязат Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Малта и Китър, в съюза ще членуват 25 държави с над 450 милиона население.

На церемонията присъстваха и ръководителите на България и Румъния. Двете държави се стремят към присъединяване към ЕС през 2007 г.

Хърватия и Сърбия, които се очакват да получат статут на кандидатсти за членство, също бяха поканени на цеременията в Атина.

От страна на Турция участие в срещата взе посланикът в Гърция Мехмет Игит

Алпоган. Външният министър Абдуллах Гюл отказа да присъства, за да даде знак, че Турция не одобрява Кипър да бъде представляван в ЕС единствено от гръцката част на острова.

Въпреки очакванията за светло бъдеще на ЕС на 25-те и символа на място на тържественото подписване- атинската агора, където са корените на европейската демокрация и култура, върху участниците на срещата падна сянката на разделението на Европа по иракската криза.

Според едни то може да се превърне в мощен стимул за ускорено интегрине на Европа, а според други, спорът, дали да се подкрепи военното сваляне на режима на Саддам Хюсеин, само е извадил на повърхността огромните трудности, с които проектът за обединена Европа ще се сблъсква оттук насетне.

Договорът за присъединяване, който бе подписан днес в Атина, трябва да бъде ратифициран от всяка от бъдещите членки, както и от всички сегашни членки.

Иракската криза наложи отпечатък върху тържественото събитие

В съвместната декларация на 15-те от ЕС по повод разширяването изненадващо беше включен и пасаж, отнасящ се за Ирак. В него се казва, че ЕС подкрепя ООН и усилията ѝ за осигуряване на международната законност.

Информационните агенции обаче отбелязват, че в декларацията на 15-те от Атина не се упоменава изрично възстановяването на Ирак, а най-общо се отбелязва, че ЕС има готовност да поеме "световните си отговорности".

Според наблюдателите включването на текста за иракската криза е опит за преодоляване на сериозното разцепление сред 15-те, при което от едната страна като най-активни противници на американската политика и войната в Ирак се оказаха Франция и Германия, а от другата като привърженици на Вашингтон - Великобритания и Испания.

Тържествената церемония не успя да скрие различните визии за Европа

Първи по договора за разширяване положиха подписите си гръцкият премиер Костас Симитис и външният министър Георгиос Папандреу, чиято страна председателства Европейския съюз.

"Днес е исторически ден, защото преодоляваме различията в един континент, който беше разделен на два лагера, каза Симитис. Това е голямо постижение, което ни задължава да гледаме оптимистично и творчески на бъдещето."

Днешният ден е "продължение на историята", каза също гръцкият премиер, посочвайки, че на атинската агора и преди 2500 години хора от различни култури и народности "са се срещали за дебати".

Останалите участници в срещата се подписаха по азбучен ред на страните си. Редът беше нарушен единствено за Тони Блеър, който трябваше да отпътува по-рано от гръцката столица.

Единствено в речите на британския премиер Тони Блеър и на испанския Хосе Мария Аснар беше споменато, че ЕС очаква и членството на България и Румъния през 2007 г.

Германският канцлер Герхард Шрьодер сравни днешния ден с падането на Берлинската стена.

Датският премиер Андерс Фог Расмусен, имайки предвид Берлинското въстани, Унгарското въстание и чешките събития, припомни в изказването си, че новата разширена Европа на 25-те е възможна благодарение на хора от Централна и Източна Европа, които се бориха за своята свобода и демократични права .

Според британския премиер Тони Блеър демокрацията, свободата и върховенството на правото са "ценности, които обединяват ЕС, независимо от вътрешните различия в него".

Френският президент Жак Ширак призова днес в Атина разширеният Европейски съюз с 25 страни-членки да "преосмисли европейския политически проект, да съхрани сплотеността си и да изясни политическите си амбиции".

450 милиона европейци ще се обединят в най-мащабния проект за интеграция, осъществяван някога по мирен начин, каза той.

Европейското изграждане трябва да продължи, но не как да е, отбеляза Ширак. ЕС печели откъм многообразие, но трябва да запази и сплотеността си, която е гаранция за силата и ефикасността му. Новата Европа ще може да отговори на очакванията на гражданите си само ако политическите ѝ амбиции бъдат изяснени и начинът на функционирането ѝ - преосмислен, подчерта френският президент, имайки предвид дебатите по новото институционално устройство в Конвента и разделението по иракската криза.

Председателят на Европейския парламент Пат Кокс влезе в задочен и завоалиран спор с френския президент като коментира, че създаването на поста европейски министър на външните работи няма да е достатъчно за определянето на общата външна политика. Кокс посочи, че ако на държавите-членки им липсва силна политическа воля, установяването на нов пост няма да реши нищо.

Една от поуките от иракската криза е, че ако на държавите членки на ЕС им липсва политическа воля, рискуваме да изберем външен министър, без да имаме външна политика, посочи Кокс след среща с европейските лидери. Той допълни, че съюзът не се нуждае от нова конституция, за да може страните-членки да обединят усилията си за възстановяването на Ирак с помощта на агенциите на ООН, или за да се опитат да дадат тласък на разрешаването на израелско-палестинския конфликт.

По повод на насрочената за края на месеца среща на министрите на отбраната на Германия, Белгия, Франция и Люксембург Пат Кокс изрази тревога от възможността да бъдат създадени мини-Европи на мястото на обединена Европа.

На срещшата се предвижда де се обсъжда създаването на европейска сили за сигурност, дори това да е подкерепено само от част от страните членки.

Германският външен министър Йошка Фишер обясни днес, че инициативата на Белгия, Франция Германия и Люксембург за разговори на високо равнище в края на април в Брюксел, посветени на общата отбранителна политика на ЕС, е в рамките на сегашната дискусия за конституцията на Европа. "Не става дума за някакви алтернативи", каза той.

Инициативата на четирите държави се посреща резервирано в останалите страни-членки на ЕС. Някои виждат в нея едностранна стъпка на противниците на войната в Ирак в посока към изграждане на европейски отбранителен съюз като алтернатива на НАТО. и Турция.

Над 10 000 полицаи, двойно повече от ангажираните при посещението на папата през 2000 г., са мобилизирани за срещата. Центърът на града ще бъде днес наполовина блокиран заради очакваните антивоенни демонстрации.

Утре срещата в Атина ще прерастне в Европейска конферениця, в която ще участват 40 страни. Конференцията ще бъде посветена на преглед на отношенията на разширена Европа с нейните съседи.

Освен 25-те страни от разширения ЕС и трите страни-кандидатки- България, Румъния и Турция, в тази конференция ще участват Русия, представена от външния си министър Игор Иванов, както и Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Исландия, Македония, Молдова, Лихтенщайн, Норвегия, Сърбия и Черна гора, Швейцария и Украйна.