Десет години по-късно: Подготвен ли е Мумбай за нова терористична атака

Дали Мумбай, разположената на брега на Арабско море многолюдна финансова столица на Индия, днес, десет години след зрелищната атака на група въоръжени нападатели през 2008 г., е по-подготвен да реагира на терористична атака?

"Направени са много, но малки неща", каза Аджай Сахни, изпълнителен директор на делхийския Институт за управление на конфликтите. През изминалото десетилетие са похарчени огромни средства, но уязвимостта на Индия - и на Мумбай, от атаки като тези през ноември 2008 г., не е намаляла.

Мумбай е преживявал терористични актове с много повече загинали, отколкото на 26 ноември 2008 г., когато за 60 часа бяха убити 166 души, а най-малко 200 бяха ранени. Но нито един от тези актове - обикновено серийни бомбени атентати - не беше като тази мини инвазия, нито беше толкова зрелищен.

Десетимата терористи, обучени в Пакистан от радикалната ислямистка групировка "Лашкар е тайба", пристигат по море и незабелязани слизат на мумбайския бряг.

Въоръжени с гранати и автоматични оръжия, те се разделят на групи и се пръсват, тръгвайки към различни внимателно подбрани места, включително луксозни хотели и железопътна гара. Насочвани са чрез сателитни телефони от контролен център в Пакистан.

Нападението разкри доста пропуски в системата за сигурност на Индия: най-вече слабости в наблюдението на морското пространство, неефективност при събирането и обменянето на разузнавателни сведения, лоша подготовка и екипировка на аварийно-спасителните служби, но преди всичко липса на координация между различните структури.

Непосредствено след атаката индийските власти обявиха редица мерки за затягане на сигурността, особено в областта на наблюдението на морското пространство и събирането на разузнавателни данни.

Според анализатори едно десетилетие по-късно има някои подобрения като например по-бърза реакция на командосите. Бавните темпове и неунифицираният начин, по който се осъществяват различните проекти, безрезултатните усилия за по-добро събиране на разузнавателни сведения и пропуските в цялостната дейност на органите на реда обаче по думите им правят Индия все още уязвима от нападения.

Военноморските сили, които след 2008 г. изцяло отговарят за сигурността на морските граници, твърдят, че са постигнали "голям напредък" в обезопасяването на териториалните води. Началникът на индийските ВМС адмирал Сунил Ланба заяви, че в крайбрежните райони са разположени радари и оперативни центрове, а в Делхи вече работи командно-координационен център.

Днес със своите 136 плавателни съда индийската брегова охрана разполага с над двойно повече съдове, отколкото през 2008 г., както и с 18 самолета повече оттогава.

Но в същото време във всеки един момент в индийските териториални води се намират около 75 000 плавателни съда, включително малки рибарски лодки. Събитията в последно време показват, че координацията между ВМС, бреговата охрана и морските полицейски патрули на различните индийски щати се е подобрила - но все още далеч не е съвършена.

През април 2017 г. руска двойка измина цялото разстояние от морската граница до мумбайското крайбрежие без да има разрешение от индийските власти и хвърли котва близо до монумента "Вратите към Индия" - не много далеч от мястото, където атентаторите от 2008 г. стъпват на брега.

"Те си стояли там и се припичали на слънце на палубата си часове наред, преди да бъдат забелязани от рибари, които подали сигнал до властите", каза Сахни.

Между 2011 и 2016 г. имаше най-малко три случая, при които изоставени танкери и товарни съдове навлизаха в индийски води и излизаха на брега, без никой да забележи.

Има спешна нужда обучението и материалното и техническо осигуряване на полицията в Индия да бъдат подобрени, за да може тя да бъде по-ефективна в борбата с престъпността, каза пенсионираният полицейски служител СП Сингх. Потенциалните терористи обикновено са свързани с престъпни мрежи.

"Сформирахме специални подразделения, екипи за бързо реагиране, но това няма да промени нещата, докато не направим така, че всяка жена да може спокойно да се разхожда по улиците, навсякъде, където си поиска - сигурност не означава само да се противодейства на един-единствен терорист, сигурност означава овладяване на престъпността изобщо. Само тогава всичко ще си дойде на мястото", добави той.

Осъществяването на проект за мрежа за електронно наблюдение на престъпността имаше за цел да осигури двупосочна връзка, чрез която всеки полицейски участък в страната да може да вкарва данни за престъпна дейност и същевременно да има достъп до централната база данни за престъпността.

Около девет години по-късно даден полицейски участък може да качва данни, но ако иска информация - данни за дадено лице, отпечатъци и така нататък - трябва да приложи писмено искане за това до Националното бюро за регистриране на престъпленията.

"В САЩ всеки полицейски участък е имал достъп до база данни с криминални досиета още през 1967 г. Ето колко сме изостанали", каза Сахни.

Нападенията на федаините (отрядите от атентатори самоубийци), които влязоха в Индия от Пакистан, за да атакуват полицейски участък в Гурдаспур през 2015 г. и военновъздушна база в Патанкот през 2016 г. - и двете в северния щат Пенджаб - разкриха съществуващи към онзи момент пропуски в системите за събиране и обмен на разузнавателни сведения.

Що се отнася до нападението в Патанкот, пенсионираният армейски офицер Сатбир Сингх посочи редица пропуски в сигурността в интервю за сайта "Фърстпост".

Първо, била е пренебрегната информация за проникване на въоръжени лица, съобщена от полицейски служител, който бил отвлечен; канал, водещ до базата, който е бил използван и при предишна атака, не е бил обезопасен; изглежда в базата не е имало никакво оборудване за наблюдение или нощно виждане; докарани са по въздух командоси от Националната гвардия за сигурност от Делхи вместо от базирано в близкия град Нахан специално подразделение на армията.

"Индия не си е взела никакви поуки", каза Сингх. "Крещим няколко дни и после всичко си продължава постарому", добави той.

По БТА