Десет мита за "17-ти ноември"

Историята на разследването на терористичната организация "17-ти ноември", от 23 декември 1975 г. до наши дни, изобилства от всякакви невероятни сценарии и безумни доказателства, открити за 27 години от агенти на различни тайни служби, стигнали до Париж, Багдад, Палестина, Германия, Италия в опита си да разкрият загадката "17-ти ноември".

Преди 1975 г. понятието тероризъм не е познато в Гърция. По сведения от архивите на ЦРУ през декември 1974 г. - една година преди убийството на резидента на ЦРУ в Атина Ричард Уелч - в американското посолство постъпва предупреждение за предстоящ атентат срещу тогавашния американски държавен секретар Хенри Кисинджър от страна на "екзекутори на Националната организация на кипърските бойци /ЕОКА/, гръцка кипърска националистическа терористична организация". Предвиденото от информатори на ЦРУ нападение не бе осъществено. По това време единствените притеснения за служителите по сигурността от американското посолство в Атина идват от провежданите демонстрации, хвърлените в автомобили бомбички и други незначителни инциденти.

Първата сериозна заплаха е палежът на американски автомобили в Елевсина. През есента на 1975 г. американското посолство е предупредено за съществуването на "нова организация, наречена "17-ти ноември", която планира евентуални терористични атаки срещу американски цели". На това предупреждение тогава не е отдадено значение, тъй като по думите на тогавашния ръководител на представителството "тероризмът няма история в тази страна, Гърция не е Латинска Америка или Близкия Изток". Поради тази причина началникът на отдела на ЦРУ в Атина Ричард Уелч се движи из града без охрана.

Това мнение обаче е опровергано след убийството му вечерта на 23 декември 1975 г. Първият заподозрян е известен на властите кипърски екзекутор, който по това време се намира в Атина и се среща с иранец, заподозрян за няколко терористични атентата. Той обаче отрича да има някаква връзка с убийството. Впоследствие разследването се насочва към организации от Близкия Изток, но не последват никакви разкрития до публикуването на първата прокламация на "17-ти ноември" във в. Либерасион. Според друга теория в случая са замесени офицери националисти, свързани с хунтата, търсещи отмъщение срещу ЦРУ заради събитията в Кипър.

Точността на действията на "17-ти ноември" през тази първа фаза на дейността ѝ поражда подозрения за евентуална връзка с армията. Тази теория обаче също не е потвърдена.

Според следващия сценарий, съставен от гръцки полицейски източници, свързани с хунтата, Андреас Папандреу е основател на паравоенна организация, която има за цел да бди над неговата сигурност и да окаже съпротива в случай на нов преврат. Този сценарий се поддържа дълги години. Гръцки офицери на ключови постове предоставят или продават на американските си колеги информация в съответствие с тази безумна теория, въпреки че никога не е открито доказателство в нейна подкрепа. Въпреки това някои американски дипломати все още вярват в нея.

В началото на 80-те години доби популярност сценарий, който поставя начело на "17-ти ноември" Георгиос Панагулис, задържан по време на хунтата и мистериозно изчезнал от кораба, с който бил транспортиран. Според тази теория на гръцката полиция, която никога не е доказана, Панагулис успял да избяга и в пълна нелегалност ръководел от Италия дейността на организацията.

Трябваше да минат много години и да бъдат изключени десетки погрешно заподозрени, за да стигнем до актуалните днес два или три сценария. След убийството на британския военен аташе в Атина Стивън Сондърс през юни 2000 г. в разследването се включват Скотланд Ярд и МИ6. Те решават да започнат от нулата, без да взимат предвид нито един от досегашните сценарии.

Британското разследване стига до няколко заподозрени. Гръцките власти успяват да установят различия между първото и второто поколение членове на "17-ти ноември". Британските следователи се сблъскват с дезорганизираността на гръцките полицаи, които показват пълна липса на професионализъм при разследването на убийството на Стивън Сондърс, заради който са пропуснати важни свидетели и улики. Друга пречка е липсата на бюро по печата в министерството на обществения ред, каквото впоследствие е създадено с британска помощ.

По БТА, със съкращения

Споделяне
Още от Балкани