Десет въпроса за златната концесия в Челопеч зададе Кадиев на Лукарски

Десет въпроса за защитата на държавния интерес при концесионирането на единствената в България действаща златна мина в Челопеч внесе в парламента независимият депутат и лидер на пария "Нормална държава" Георги Кадиев. Питането му до министъра на икономиката Божидар Лукарски идва след одит на Сметната палата на концесията за периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2013 г. Според анализа, възнаграждението за бюджета за това, че добивът в мината е даден на частник, е можело да бъде по-високо от сега плащаното, ако не са били предприемани редица действия от различни правителства.

Според Кадиев трябва по-задълбочена и за по-широк период от време проверка на концесионера на мината в Чепопеч – канадската "Дънди Прешъс Металс". Одитът трябва да да обхване и финансови операции на компанията към свързани лица с цел избягване на облагане на приходи от лихви по дадените кредити, които иначе биха били платими в България, коментира той пред Mediapool.

Независимият депутат смята, че не трябва да се приема на доверие и липсата на заявени от концесионера намерения да извлича и други материали от добиваната руда, освен декларираните мед, сребро и злато. Ако те се извличат от концентрата от мината, изпращан за преработка в Намибия, където "Дънди" притежава преработвателен завод, това са пропуснати ползи за България, става ясно от внесеното в парламента питане до Лукарски, което обаче ще трябва да бъде преадресирано до енергийния министър Теменужка Петкова, тъй като тя вече отговаря за подземните богатства и техните концесии.

Именно това е и един от въпросите на Кадиев: Няма ли ощетяване на държавата по този начин от реализацията на по-висок добив/извличане на злато от 95% (при заявен от концесионера добив от 55% в завода в Челопеч ) и извличане на други редки метали, които се съдържат в концентрата?

Той се интересува защо Сметната палата е избрала само този тригодишен период на дейност на "Дънди и пита кой носи отговорност за ощетяването на държавата, която за това време е получила концесионно възнаграждение от едва 22 665 800 щатски долара, докато ползите за концесионера са за 674 037 303 долара. Кадиев изчислява тази сума според стойността на извлечените от добитата руда три вида метали през 2011 и 2012 г.

Концесионната такса, плащана на държавата от "Дънди" е 1.5 на сто от стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества руда, изчислена по средноаритметични международни цени на металите по курс "продава” на Лондонската метална борса за предходния шестмесечен период. Добивът се следи с вземани в присъствието на държавен представител на проби четири пъти в месеца.

Според одита на Сметната палата стойността на металите в добитата реда за трите години е над 1.5 млрд. долара, но при извличането има загуби и заради тях приходите намаляват, както отчита Кадиев.

Той търси отговори и на въпроси, свързани с генезиса на концесионния договор за златната мина, датиращ от 1999 г., които според него трябва да дадат представа дали е добре защитен държавния интерес.

На каква стойност с оценена лицензията за добив на подземни богатства

на "Челопеч" АД като нематериален актив ( 1996 г. ) във връзка с неговата приватизация от ирландската компания "Наван Бългериън майнинг" ( НБМ ) през 1999 г., на каква цена той е продаден на същата компания при продажбата на държавния дял от 24,43 % през 2003 г., при което НБМ става притежател на почти 100% акциите на "Челопеч" АД, пита народният представители.

Анализирана ли е от Министерство на икономиката причината за изпадането в несъстоятелност на "Наван Бългериън майнинг" през 2002 г. и какво показва този анализ е друг негов въпрос.

Депутатът отправя питане кой персонално е отговорен за подписването на първото допълнително споразумение по концесията от септември 2000 г., с което се предоговарят задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията, като е намален значително техния размер съответно от 9.6 млн. долара на 1.347 млн. долара и от 37 млн. долара на едва 8.3 млн. долара.

Това споразумение, според Сметната палата, е подписано от министъра на икономиката без решение на Министерския съвет. По това време министър на икономиката е Петър Жотев от правителството на Иван Костов. Кадиев се интересува още дали подписалият това допълнително споразумение с тогавашния концесионер – ирландската "Наван Майнинг", чийто бизнес у нас по-късно бе купен от "Дънди".

Друг въпрос е свързан с второто допълнително споразумение по концесията от февруари 2004 г. , с което се договаря намаляване наполовина на размера на концесионното възнаграждение за периода от 1 януари 2004 г. до края на 2008 г. заради неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики на находището. Сумата обаче не трябва да е по-ниска от 600 хил. долара. С него се определя и нова инвестиционна програма и Кадиев се интересува дали е правен финансово-икономически анализ на ситуацията преди да се подпише това споразумение.

Народният представител иска да знае и имало ли е и други предложения за изменения на концесионния договор, които не са били приети от МС.

С какви аргументи и кой носи отговорност за промяна в методиката за изчисляване на концесионното възнаграждение за държавата срещу ползването на нейните подземни богатства, пита още лидерът на "Нормална държава".

Той търси отговор и на въпроса защо не се реализира постигнатото споразумение между "Дънди прешъс мсталс" от 10 юли 2008 г. за участие на държавата с 25% в общо дружество за изграждането на нова мощност за преработката на златния концентрат от мината.

До тази договорка се стигна след продължителен натиск от страна на тогавашния министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров от ДПС, който отказваше да одобри инвестиционния проект. Работата се разсъхна, след като "Дънди" предпочете да купи флотационна фабрика в Намибия, където сега преработва концентрата от Челопеч.