Десетина планински болници се крепят на пътуващи лекари

Десетина болници, повечето от които в Родопите, са застрашени от закриване и се крепят благодарение на договори с пътуващи лекари, които изминават десетки и дори стотици километри между различни работни места. Това поставя сериозно въпроса за качеството на медицинските услуги и безопасността на пациентите в тях, както и какво би се случило с достъпа на хората до медицинска помощ в тези трудно достъпни райони, ако Здравната каса откаже да сключи договор с тях и те затворят.

Проблемът е обсъждан на едно от последните заседания на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Поводът е предложение да се допусне изключение за десетина болници, които нямат необходимите лекари на основен трудов договор, за да покрият изискванията за сключване на договор с НЗОК.

Затова молят по изключение да им се позволи да работят с НЗОК при договори за 4-часов работен ден с анестезиолози и неонатолози. Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) допуска Надзорният съвет да одобри такива изключения когато достъпът до медицинска помощ на територията на дадена област е затруднен поради недостиг на съответните медицински специалисти.

Болниците, които са поискали да работят с пътуващи лекари, са тези в Ардино, Мадан, Девин, Кърджали, Пещера, Крумовград, Златоград, Харманли, Севлиево и Ловеч. Всичките молят за изключение, което е свързано с броя на медицинските специалисти - анестезиолози и в един от случаите - неонатолози.

Представителят на КТ "Подкрепа" в надзора на Здравната каса Теодор Василев повдига въпроса доколко е редно да се даде такова разрешение.

"За да се изпълнят определените условия се сключват договори за по 4 часа с различни специалисти от различните краища на България. Никой не си е дал сметка, освен формалното изпълнение, дали тази дейност е възможно осъществима, ще даде ли качество и гаранция на хората, които се лекуват в тези лечебни заведения. Ще дам само няколко примера. Примерно за болницата в Мадан е сключен договор между лекар, който е на основен трудов договор в Ямбол, а иначе ще работи на 4 часа в Мадан. Направих си труда да видя разстоянията в Google и времето за пътуване. Това са 261 км и 3 часа и 45 минути път между Ямбол и Мадан. Не знам как този лекар ще покрива своите наряди от 4 часа. Става въпрос за зиме, лете и т.н.

В болницата в Девин се сключва договор с лекар от Пловдив, който ще пътува 2 часа от Пловдив по завоите нагоре, за да гарантира на болницата сключване на договор. Болницата в Кърджали сключва договор с лекар от Стара Загора, който 115 км ще ги пътува по Google 1 час и 45 минути, за да изпълнява своите задължения. Болница "Живот+“ в гр.

Крумовград сключва договор с доктор от Хасково, който ще пътува 2 часа, за да покрие необходимостта от специалист. Болницата в Харманли изцяло ще разчита на външни специалисти на по 4 часа и с това ще се гарантира нейната медицинска адекватност. Тези лекари, които, пак казвам, и зиме, и лете живи хора, без нито един местен лекар по специалността как ще осъществят нужното качество и изпълнение на своите задължения? В болницата в Златоград лекар от гр. Пловдив 150 км ще пътува 2 часа и 30 минути. За мен общата оценка на отношението на РЗОК и НЗОК по точката е абсолютно формално за отбиване на номера", коментира Василев.

Той допълва, че тези болници и досега са се ползвали от изключения, т.е. нищо не се е променило спрямо предходни години и предишни рамкови договори. 

Представителят на от Българската търговско-промишлена палата Тодор Воденичаров обаче коментира, че надзорниците не могат да поемат отговорността тези болници да се затворят с един административен акт от тяхна страна.

На подобно мнение е и председателят на надзора и зам.-здравен министър Михаил Околийски. Според него въпросът трябва да се реши на ниво работни групи между министерството и касата след анализ относно потребността от тези лечебни заведения и наличието на кадри. Въз основа на такъв анализ някои от тях би могло да се преобразуват в медицински центрове, обяснява Околийски.

Управителят на НЗОК Станимир Михайлов обяснява, че повечето от тези болници са в отдалечени и труднодостъпни места и ако затворят внезапно хората в тези райони няма да има къде са се лекуват: "Без да искам да оправдавам никого, въпреки времето за пътуване на лекарите, които са на половин работен ден, има графици, които са приложени. Според тези графици те работят на 12 часа. През останалото време почиват. Т.е., имат достатъчно време да пътуват до населените места. Пак казвам, не искам да оправдавам никого. Същността е, че ако тези здравни лечебни заведения затварят, това означава, че всички тези случаи, които са преминали през тях, а те са от порядъка на над 20 – 30 хиляди преминали пациенти… няма къде да провеждат лечението си. Има и две областни болници. По-голямата част от тези болници са болници в така наречените труднодостъпни и отдалечени места. Т.е., те са лечебни заведения, които имат и по-различни функции".

В крайна сметка надзорниците отлагат гласуването на изключенията за тези болници, за да се правят допълнителни анализи и да се разговаря с директорите на засегнатите болници. Според Околийски трябва "да се гледа случай по случай, а не формално да се прехвърля проблема от година на година, на следващия Надзорен съвет".

Общинските болници в страната са около 120 и те са най-застрашени от закриване, тъй като се въртят от години в един и същи омагьосан кръг: малко пациенти заради обезлюдяване и демографски срив – оттам недостатъчно приходи - ниско платени лекари и сестри – отлив на специалисти - затваряне на отделения и цели лечебни заведения.

От години се обсъжда преструктурирането на такива малки общински болници в медицински центрове, които да покриват само базови потребности на местното население, а по-сложните случаи да бъдат пренасочвани към по-големи областни и специализирани болници, които разполагат нужните специалисти и апаратура.

Реално обаче нищо не е направено в тази посока, поради което общинското здравеопазване продължава да затъва, а здравните власти само удължават агонията му с палиативни мерки.